Любомир Сагаев
Книга за операта (108)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Вертер — тенор

Алберт — баритон

Съдията — бас

Шмит — тенор

Йохан — баритон

Брюлман, приятели на съдията — баритон

Шарлота — мецосопран

Софи — сопран

Кетхен, дъщеря на Съдията — мецосопран

Фриц — детски глас

Макс — детски глас

Ханс — детски глас

Карл, деца на Съдията — детски глас

Гретъл — сопран

Клара — сопран

Селско момче, прислужник — без пеене

Гости, музиканти, деца, жители на Вецлар.

Действието се развива в околността на гр. Вецлар, близо до Франкфурт през 1772 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Типично явление във френската лирична опера е използуването на сюжетите на най-значителните произведения от литературата. Гуно създава опери върху Гьотевия „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ от Шекспир; Амброаз Тома пише: „Миньон“ по „Вилхелм Майстер“ от Гьоте, „Сън в лятна нощ“ и „Хамлет“ по едноименните творби на Шекспир; Масне също споделя този стремеж. Той композира опери върху сюжетите на „Дон Кихот“ от Сервантес, „Сид“ от Корней, „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте и др. Характерно в разработката на тези сюжети в оперни либрета е, че се изтъква преди всичко лиричната линия. Масне се спира на знаменития роман в писма на Гьоте сто години след написването му^[41]. Либретото е дело на трима опитни театрали — Едуард Бло, Пол Милие и Жорж Хартман. Тук традицията е спазена, авторите изтъкват на преден план нещастната любов между Вертер и Шарлота. По този начин се видоизменя до известна степен идеята на Гьотевата творба, а не толкова сюжетът. Литературната основа се оказва твърде благодарна за една лирична опера. Тримата опитни либретисти запазват почти изцяло вълнуващата драма на двамата влюбени. Същевременно са добавени няколко епизода и нови действуващи лица: например младите влюбени Кетхен и Брюлман, двамата приятели на Съдията — Шмит и Иохан, разширен е образът на Алберт, който в книгата е само загатнат. Масне пише операта си „Вертер“ — през 1886 г. Тя е поръчана от дирекцията на Опера комик и е трябвало да се изнесе през 1887 г. Но поставянето й се забавя, тъй като в театъра избухва пожар. За първи път тази опера на Масне е изпълнена през 1891 г. във Ваймар. Гьотевият текст е преведен отново, само че сега на оригиналния си език от Макс Калбек. На 16 февруари 1892 г. „Вертер“ е изпълнена във Виена, а премиерата в Париж, в Опера комик, е през 1893 г.

У нас „Вертер“ е поставена през 1920 г. в София от диригента Маестро Атанасов и режисьора Драгомир Казаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

В своя дом съдията на Вецлар разучава с децата си коледни песни. Веселият глъч е прекъснат от идването на Йохан и Шмит. Развеселени, те канят Съдията на почерпка в ресторанта „Златен грозд“. Шарлота се стяга за бал. Софи радостно й помага. Идва Вертер, който е отскоро във Вецлар и досега не е имал случай да посети този дом. Той от пръв поглед се влюбва в Шарлота. Идват и други гости, за да заведат Шарлота на бала. Вертер предлага да придружи девойката. Младите тръгват, а Софи припомня на баща си, че приятелите му го чакат в „Златен грозд“. Неочаквано се връща Алберт — годеникът на Шарлота, който повече от половин година не е бил във Вецлар. Софи радостно го посреща — всички тук са го очаквали с нетърпение, Шарлота също. Думите на Софи го успокояват и той си отива щастливо, като казва, че ще дойде сутринта. Шарлота и Вертер се връщат от бала. Момъкът вече не е в състояние да крие любовта си. Но Шарлота с тъга му отвръща, че е дала дума пред покойната си майка да се омъжи за Алберт и вече е негова годеница. Всички надежди на Вертер рухват.

Площад във Вецлар. Йохан и Шмит, развеселени, пият пред кръчмата „Златния грозд“. Празнично облечените жители на градчето отиват към църквата. Сред тях са и съпрузите Шарлота и Алберт. Отдалеч ги наблюдава Вертер, който се мъчи да скрие тъгата си. Алберт го забелязва и приятелски го поздравява. Той знае за чувствата на Вертер към жена му и го съветва да напусне Вецлар — това може би ще помогне да я забрави. Вертер отговаря, че вече изпитва само приятелски чувства към Шарлота. Всички влизат в църквата. След малко Шарлота излиза и Вертер отново й признава любовта си. Сега обаче младата жена студено го отблъсква и го моли да замине поне до Коледа. Той обещава да се подчини на волята й. Идва влюбената във Вертер Софи и му предлага да отидат да танцуват. Той грубо й отказва: решил е да напусне завинаги Вецлар. Останала сама, Софи горчиво заплаква.

Стая в дома на Алберт. Бъдни вечер. След раздялата си с Вертер Шарлота е разбрала, че обича единствено него. Сега тя стои пред камината и препрочита писмата му. Особено я плаши последното, което завършва с думате: „ако не се върна в уречения ден, не се сърди, а плачи за мен…“ Идва Софи. Като вижда разстроената си сестра, тя я поканва да отиде за малко у тях, за да се поразсее. Шарлота обещава, че ще ги посети. Внезапно вратата се отваря и на прага застава Вертер. Той е уверен, че неговото връщане е безумие, но нали тя е определила този ден. Вертер отново разкрива своята пламенна любов. Шарлота е развълнувана. Младата жена напразно се мъчи да не издаде чувствата си пред него. В очите й Вертер прочита истината и я грабва в обятията си. Обаче Шарлота се дръпва — тя не може да забрави своя съпружески дълг. Вертер идва на себе си и я моли за прошка: той ще си отиде и никога вече няма да се върне. Момъкът изтичва бързо навън. Идва Алберт. Разбрал, че Вертер се, е върнал в града, той разтревожено започва да разпитва Шарлота. Също разстроена, младата жена напразно се мъчи да го успокои. В този момент прислужникът донася писмо. То е от Вертер, който съобщава, че заминава за дълъг път и моли Алберт да му услужи с пистолетите си. Алберт накарва Шарлота да ги донесе. Разтреперана, тя дава кутията с пистолетите. Разкъсваният от ревност Алберт хвърля вледеняващ поглед към жена си и излиза. Шарлота се спуска към дома на Вертер.

Кабинетът на Вертер. На креслото лежи смъртнораненият Вертер. В стаята се втурва Шарлота. Вертер не чува думите й. За миг раненият идва в съзнание и я познава. Той й благодари, че е дошла и я моли за прошка. Шарлота го целува и заплаква. С името й на уста Вертер умира. Отвън долитат звуците на радостна коледна песен …

МУЗИКА

Както авторите на либретото, така и Масне при композирането на музиката се е придържал предимно към лиричната линия. „Вертер“ е наситена с много поетичност, нежна лирика и мечтателност. На места обаче композиторът извънредно умело използува контраста като музикално-драматургичен елемент. Това особено ясно проличава във финала: когато обезумялата от скръб Шарлота ридае над убития Вертер, отвън долита безгрижната коледна песен. Операта е написана с изключително професионално майсторство. За разлика от своите предшественици в областта на лиричната опера (особено Гуно и Тома, които пишат оперите си на принципа на отделните музикални номера) Масне създава музиката си не в „номерна структура“. Безспорно във „Вертер“ има арии, дуети и ансамбли, но те не представляват самостоятелно завършени музикални номера. Композиторът използува по свой начин лайтмотивната техника. Така например душевните състояния на главния герой Вертер се охарактеризират с три музикални теми, които имат лайтмотивно значение. Първата е страстната, със силно драматично напрежение мелодия, която рисува най-тежките преживявания на героя. Втората е по-спокойна, лирична и е свързана с мечтите му. Третата е темата на любовта — една нежна и същевременно съдържаща голяма емоционална сила мелодия, която звучи многократно в операта — от първото любовно обяснение на Вертер до самия финал. Върху двете първи теми на Вертер е изградено прочутото оркестрово въведение към операта.

Освен споменатите три теми още редица мелодии в операта имат значение иа лайттеми. Така например прочутата ария на Вертер от третото действие — най-популярният откъс от цялата опера, зазвучава на много места в оркестъра и играе особено важна роля при дуета му с Шарлота в същото действие. Арията на Шарлота, когато чете писмата на Вертер, е написана върху широка, наситена с голяма трагедийност тема. Сам Масне я нарича „темата на смъртта“. Тя звучи отново и във финала. Върху същата тема е написана първата картина на четвъртото действие. Първоначално замислена като пантомимична, сега тя се изпълнява като симфонично интермецо, което въвежда към последното действие и носи името „Нощ пред Рождество“.

Операта „Вертер“ е сред най-ценното в творчеството на Масне. Тук той е създал музика, която отговаря на неговия натюрел и това е причината за широката популярност на това високо художествено произведение.