Таньо Танев
Пазителка (3)

3. ОБРОКЪТ

Лора се завъртя няколко пъти под тежката завивка и се събуди с болки в корема. Навън се развиделяваше. Баща й Дахан се чуваше как диша тежко в съня си. Измъкна се от завивката бавно, за да не разбуди спящите до нея Мика, малката й сестричка и малкия Бор. Наметна грубия си кожух от овча кожа, тихо отвори вратата и тръгна към нужника.

Навън потрепери от сутрешния хлад, а от устата и излизаше плътна струя пара. Слабото чернокосо девойче имаше вид на самодива изплувала от мъглата.

Като се върна, чу как баща и влиза в обора при животните и разбужда чирака който спеше при тях. През насълзените очи стаята в която живееха и се видя малка в сравнение с обора. На средата на стаята майка й подреждаше дрехите, осветена от отново разгорялото се огнище. Втурна се към майка си и захлипа.

— Мамо, ще умра ли? Татко няма ли билка за това?

— Това не е мъжка работа. Не се тревожи, аз ще ти помогна.

Елма я прегърна и я успокои с няколко думи. Черните, все още несресани коси като пелена загърнаха главата на девойчето. Отля гореща вода от котлето което висеше над огъня в пръстена купа и сложи шепа билки в нея. Огъня за миг просвети през дългата й риза тяло на леко понапълняла разцъфнала жена.

Дахан се върна с ведро вода. Остави го до огнището. Избърса ръцете и лицето си. Рошавата му черна коса и могъщо с тяло с рошави гърди бе далеч от представите за магьосник. По-скоро приличаше на разбойник или ковач. Апетита му обаче винаги бе здрав. Отви остатъците от вечерята и задъвка шумно.

— Времето дойде. — каза Елма. — След седмица тръгваме.

Дахан я погледна многозначително.

Елма с бърз поглед му посочи сврялата се отново в завивките и свита на кълбо Лора. Детето бе станало девойка. Винаги се бе страхувал от този ден макар да знаеше, че тя не е негово дете. Беше се привързал към нея и никак не искаше да я загуби. Знаеше какво ще последва. Знаеше, че и жена си ще вижда рядко години наред и ето, че и този момент дойде.

— Изчакай пролетта. Малка е още. До седмица може и сняг да завали.

— Знаеш, че трябва.

Дахан изръмжа неодобрително.

— Ще ви изпратя до където мога.

— Нали знаеш къщата на мама, откъдето ме взе.

Дахан се изпъна гордо. Малцина млади магьосници са преминали второто изпитание. Напомнянето за това винаги го изпълваше с гордост. Примижа от удоволствие и изръмжа блажено, от което сърцето на елма се разтопи от нежност.

Стана доволно, отряза филия тлъсто месо от окачения на гредата бут и пак седна. Вратата се отвори. Чиракът Волен влезе изпълвайки вратата. Според Дахан не беше редно чиракът на магьосник да изглежда недохранен. Седна мълчаливо до него и също замляска шумно своята част от тлъстата филия месо. Елма им донесе по една глинена купа с притоплена чорба от вечерята.

Не бе лек живота му на селски магьосник в затънтено селце пръснато по околните хълмове. Живееха бедно от собствения си труд. Понякога идваха хора с проблемите си и им оставяха в отплата някоя кокошка или агне, а сега оставаше и без жена си за през зимата, а и за по-нататък. На първо време чирака Волен щеше да му помага, но той е чирак — магьосник, а не аргатин. На младини не пожела да си намери богат замък заради Елма и особеностите които произтичат от това.

— Днес отиваме при Корина, горе при стадото на Яхан. Ти ще и цериш циреите, защото аз ще съм зает седмица-две. Трябва да поогледаме дали не е пила вода от коруба на лошо дърво или дали не е ходила по роса преди изгрев. Сега ще ти помогна, но ти ще продължиш. Заклинанията ще преговорим по пътя.

— Дали ще мога сам Дахан-маг?

— Ще се оправиш. Не е кой знае какво и не вземай пиле ако не ти хареса, или не вземай нищо, аз като се върна ще се оправим. Ти докато я мажеш с отвара, аз ще поогледам дали няма наблизо гнездо на усойна птица и камък на горски духове. Само крепи магията всеки ден докато ме няма. Съмнително ми се вижда ей тъй, без нищо циреи да я съборят на легло. Затова не разреших да ми я карат тук. Искам аз да поогледам. Козите изкара ли ги, не чух да подвиква козарчето.

— Пуснах ги край плета и като наближи те сами отидоха.

— Като се върнем преписвай по-бързо от книгата. Ще ти потрябва. Моята книга я преписах за година и половина от Колдар-маг, мир на духа му и още толкова обясненията му към заклинанията. До седмица да си преписал лечителството. Билки аз ще ти оставя.

Дахан наля две юнашки пахарчета прясно вино и своето изпи на един дъх, а Волен се мръщи на своята седем пъти преди да свърши. Докато го чакаше Дахан пак си напълни пахарчето, изпи го и се облиза. Откачи лека сабя от един пирон на тавана и внимателно я препаса. После преметна през глава дългия колкото самия него лък и взе колчан с двадесетина стрели.

Излязоха навън и заприготвяха конете си. Елма изнесе двете торби и ги изпрати в мъглата. Върна се в стаята и сипа паничка отвара на Лора.

— Пийни, това ще ти успокои болката.

Лора отпи горчилката.

— Като се оправиш след седмица ще отидем на гости на баба ти. Много е хубаво там. Това е друг свят. Приказка която не може да се разкаже. Баба ти е невероятна, а какви бисквити прави само да знаеш.

— Никога не съм я виждала. Сигурно живее в замък като Мокалин-Пер.

— Не споменавай тоя разбойник. Добре, че и той не се сеща за нас. Дивак и звяр е той, а замъкът му мечешка бърлога със злодеи. Къщата на баба ти е чудо. Не мога да ти я опиша, ако не видиш сама. А баба ти идва когато ти беше малка и сигурно не я помниш. Преди десетина години, тогава ти донесе гривната. Я да ти я дам още сега.

От разговора и отварата болките в корема позаглъхнаха.

Елма измъкна от скрина гривна, също като своята и я закопча на ръката на Лора.

— Харесва ли ти?

— Много е хубава, също като твоята.

— Да. Тя ще те пази ако се наложи. Не я сваляй! Това е оръжие. Протегни ръка към стълба, наведи китката надолу и натисни синия и черния камък отдолу едновременно. Внимателно.

Лора неуверено протегна ръка, изви китка надолу и натисна двата камъка. Синя светкавица излезе от горния край на гривната и една точка от дървения стълб изпусна струйка синкав дим.

Лора се сепна уплашено.

— Не я насочвай към хора и животни без нужда. Светкавицата действа до пет крачки.

— Тази магия татко ли я е вложил вътре?

— Не, не е магия. Ще разбереш. Сега да се обадим на баба, че ще и ходим на гости. Натисни зеления камък и кажи здравей на баба си. Говори кратко.

Лора гледаше с невярващи очи. Натисна зеления камък и каза:

— Здравей бабо, след седмица тръгваме към теб.

След малко съвсем тихичко от гривната се чу:

— А! Я виж ти! Лора е пораснала. Чакам ви.

Лора гледаше съвсем учудено. Бе се нагледала на магии и заклинания докато следеше обучението на Волен, но това бе съвсем друго.

— Всичко ще разбереш, детето ми, като отидем при баба ти. Мика и Бор вече се разбуждат. Много се разговорихме. Аз ще ги измия, ти облечи Бор.

Дахан и Волен се върнаха преди залез. Дахан бе много мрачен. На връщане се отбили в крайпътния хан на Аплом и чули, че бирниците на Мокалин-пер са тръгнали за данък и вземали по една овца и едно прасе повече от миналата година. То всеки пер взима данък, но техния системно прекаляваше. Дахан искаше да е тук когато дойдат, иначе щяха да му опразнят обора, без да им мигне окото. Не обичаше да ползва магия с повод и без повод. Две нощи чете заклинания и на третата сутрин бирника с трима войскари и три каруци цъфнаха пред тях. Взеха едно конче, дванадесет чувала зърно, две прасета и три овце, освен дванадесетте жълтици или поне така си мислеха. Магарето бе старо и монетите бяха медни, но заклинанието което крепеше новия им образ щеше да издържи поне до Апломовия хан. Със стария пер никога не би постъпил така, той беше честен и грижлив господар, но тези щяха да се върнат и пак да грабят.

След два дни Елма и Лора с четири коня и Дахан с неговия поеха към Вратата. Пътя до там бе седмица. Мина спокойно. Само на втория ден Дахан го обзе тревога, свали лъка, сложи стрела и заоглежда храсталаците от двете страни. Не след дълго една стрела издрънча по камъните на треволясалия път. От мястото на изстрела дойде човешки крясък последван от протяжен вълчи вой.

— Не стреляй по вълци! Това сигурно е баща ми.

Дахан знаеше, че Вулф-маг се подвизаваше като вълк още от Колдар-маг. Знаеше, че е баща на Елма, доколкото и той бе баща на Лора, но не бе го срещал. След това спяха спокойни, а един вълк се препичаше на огъня. Лора трудно възприе дядо си, макар първата вечер специално за нея да бе в човешки вид. Във вълчи вид старческите болки не били толкова силни. Конете не го понасяха и следващите дни той пак ги следваше отдалеч.

Когато стигнаха близо до Вратата Елма и Лора продължиха сами. Дахан ги погледа от възвишението и слезе от коня. Трябваше да изчака да разтоварят конете, за да ги върне в селото.

Коня му се дръпна заплашително. Вулф-маг с човешки образ и вълчи кожух приближаваше с крива походка.

— Дахан-маг, ще ми правиш компания на връщане?

— Конете не те понасят.

— Зная. Ще ги успокоя и ще свикнат. Дори като вълк не ми се бяга до в къщи, а и искам да намина към теб да видя внуците си.

Дахан винаги бе подозрителен към други магьосници и неохотно кимна. Стареца седна до един храст и започна да хипнотизира едно гущероподобно зверче от местната фауна наречено дукахо. Като си помисли, че във вълчи образ Вулф-маг ги яде сурови му се повдигна. Всички магьосници на стари години ставаха изчадия и се чудеше какъв ли ще стане и той. За щастие стареца си поигра с дукахото и го освободи от хипнозата, а не го изяде пред него. Eдва ли щеше да е красива гледка дори за магьосник.

Конете бавно се върнаха разтоварени. Дахан ги върза в керван, Вулф-маг се настани на най-кроткия и поеха пътя назад. Като стигнаха хана на Аплом, решиха да пренощуват, макар, че им оставаше половин ден път. Аплом набързо им съобщи новините за последните две седмици. Бирниците имаха проблеми с планинците. Това се повтаряше всяка година. Тази година нападнаха всички отряди и им обраха каруците. Винаги е имало редки нападения, но сега не пропуснаха нито един бирник и ги избиваха заедно с войниците. Малко преди да пристигнат един отряд войници заминал да преследва бунтовниците.

Нямаше никаква заплаха която да устои на двама магьосника едновременно, но бяха доста уморени. Хапнаха набързо и се оттеглиха в горната стая. Волф-маг заспа мигновено. Дахан нямаше никакво доверие на магьосници и въпреки, че се покри с едно нестандартно заклинание, въобще не бе сигурен за безопасността си. Преди да задреме реши да провери какво е състоянието на стареца. Пресегна се към магическото си зрение и с изненада установи, че Вулф-маг се е протегнал извън тялото си и се рее някъде из планините. Близко бе до мисълта, че е свързан с планинците, те бяха в неговия район. Остана доволен от това. Нека се занимава с каквото иска. Задряма, като остави само част от съзнанието си. Болката която почувства преди два дни бе понамаляла. Сигурен бе, че Волен се е ударил и го боли, но не е нещо опасно. Утре щеше да разбере какво е станало.

Посред нощ пристигнаха войниците и вдигнаха голяма врява. Трополяха около час и накрая трима нахълтаха при тях с факли.

Една брадясала физиономия изръмжа:

— Кои сте вие? Я да ви видя!

— Аз съм Дахан, местният лечител. Живея на половин ден път. Още преди седмица си платих данъка.

— Покажи знака на Мокалин-Пер.

— В къщи е. Горе на хълма, не можете я сбърка, по коловете на оградата има черепи с посребрени рога.

— Ха така. Разбойници! Хванете ги! Твоят ученик ме подреди! Сега ще видиш какво ти се пише. — разкрещя се брадатия.

Двамата войници се хвърлиха отгоре им с извадени мечове. Дахан и Вулф не оказаха съпротива. Заблъскаха ги надолу по стълбите и долу ги изправиха пред пийналия им началник.

— Ето ги! Зная аз, че са разбойници, Дъртия е облечен като планинец. Ето им и оръжията. Те убиха шестима от нашите.

Началника изръмжа и ги погледна с мътен поглед.

— Утре ще ги заведем при Мокалин-Пер да ги обеси. — командирът Цойкен се замисли. Нямаше начин да не кажат кои са другите, а ако не са виновни да дадат нещо за да се откупят. — Кой сте вие и защо не сте си по къщите?

— Казах вече, аз съм Дахан и съм си платил данъка, знакът е в къщи. Живея на половин ден от тук.

— Ще видим! А ти бе? На колко си години, че си хукнал по пътищата да хайманосваш без работа.

— Аз съм Даким. Отивам при внуците си с зет ми.

— Какво носите? Нищо! Само разбойниците не носят нищо. Не ме лъжете, не знаете кой съм. Ти планинецо сега ще ми кажеш с кои си вдигнал бунт срещу Мокалин-пер. Казвай!

— Командире, пусни ни миром. Лечители сме. Никому никакво зло не сторвам. В планината не съм бил от две недели. Когато тръгнах мирно беше.

— А бе дъртак, веднага казвай кои са бандитите, иначе може и да не стигнеш до Мокалин-Пер. Ти знаеш и още сега ще ми кажеш, иначе ще ти отупам вълчия кожух още сега.

— Пусни ни веднага! — Вулф-маг използва магьосническия си глас.

— Какво? Ти на мен ли държиш такъв тон? Показвай си номерата по селските сборове. Да им хвърлим един бой за да си затварят устата.

— Спри се, Цойкен! — обади се с магически глас и Дахан. — Време е да лягаме, утре нас ни чака път, а вас работа.

Стражниците които се готвеха да ги ступат замръзнаха.

— Току така няма да ви пусна. Вашата непочтителност минава всички граници. Дайте по пет жълтици и се махайте призори все едно кои сте.

— Няма да ти дадем нищо, Цойкен. Подаряваме ти живота от уважение към Мокалин-Пер. Лягай си.

— Не съм ви казвал името си. Откъде ме познавате?

— Лягай си, Цойкен. Ти заспиваш. — довърши Вулф-маг и главата на командира издрънча на масата и той захърка пред погледите на смаяните войници.

Дахан се обърна и тръгна нагоре след стария маг. Спря се на второто стъпало и се обърна към близкия войник:

— Ти, имаш язви по дясната ръка от два дни. Утре тръгни с нас да се молиш на младото докторче да ти ги махне. Поне кон ще му купиш. Като те гледам, едвам държиш сабя. Ако и ти си го ударил … не знам.

Войникът се сви. — Кой да ти знае, че нахалния юноша е ученик на магьосник. Боже, защо все на мен се случва да стъпя на криво. — Приведе се и се поклони. — Тия двамата с две думи приспаха изверга Цойкен, любимеца на Мокалин-Пер, а на мен само ученика им каква язва ми лепна. Боже, благодаря ти, че ме вразуми та не ги сритах. Кой знае тогава какво щяха да ми сторят.

Както всички жители на тази прокълната земя, наречена Дакома войникът бе изключително суеверен. Всички знаеха преданията за силата на магьосниците пренесли всички хора и животни през бездната. Техните последователи още използваха старите тайни и даряваха здраве и живот или болести и смърт. Повсеместно се използваше само примитивна техника. Само в старите предания се говореше за отрови създадени от магьосници, поразяващи всички растения и животни. Техните предци дошли тук, за да живеят просто и в хармония с природата. Единствено лечителите-магьосници и селските ковачи все още пазеха част от тайните на древните.

Сутринта беше изключително мразовита. Дърветата бяха окичени със скреж и образуваха невероятно красива гледка. Скрежът бе наедрял на едри кристали, сякаш вместо с листа бяха обкичени с диаманти.

Двамата тръгнаха в зори последвани от кроткия войник. По пътя Дакомската звезда огряваше дърветата и скрежа се отронваше на едри парцали, все едно, че валеше сняг от ясно небе. Самата гледка създаваше илюзия, че дърветата ронят диаманти и ги стелят по повяхналата трева. Като пристигнаха по пладне видяха от далеч изгорелия обор и Дахан многозначително погледна войника. Не се озлоби, сякаш очакваше подобна гледка. Да му подпалят обора бе напълно в техен стил откакто Мокалин наследи баща си. Поне животните се виждаха от далеч да пасат около къщата пред погледите на Волен, Мика и Бор.