Таньо Танев
Пазителка (10)

10. ТАЙНАТА

След неочакваната развръзка на Дакома Лора получи заповед да се яви в Колектора. Това бе неочаквано, защото от векове нямаше практика пазителките да ходят там. Изключения почти нямаше, още повече това да се случи два пъти в живота на една и съща пазителка.

Заповедта я завари по време на почивка при семейството й. Никак не й се искаше да се разделя с децата си и с Гантом, който стоически понасяше отсъствията й и тя съзнаваше колко трябва да му е благодарна за това. Дълго се чуди дали от вежливост бе употребена вежливата форма „елате“ или множествено число. Прояви своеволие и реши да тълкува поканата като семейна покана. Ученикът му Алтон бе понапреднал в лечителството и не бе проблем да го остави поне за неактивния сезон в миграцията на пастирите.

Наистина при пристигането им на Колектора не бяха подготвени да посрещнат и съпруга й, но поне не го върнаха веднага обратно. Намериха му занимание в хуманоидния отсек при лекарите.

Лора се почувства като у дома си. Не си бе и помисляла каква следа е оставило в нея едномесечното й пребиваване предния път. Ходеше от лаборатория в лаборатория където и правиха безкрайни изследвания и говореше с психолози и социолози. На някакъв етап екипите я забравиха и се насочиха към Гантом. Той знаеше за Дакома доста повече от нея. Тя знаеше това което и те знаеха, докато той знаеше много за обществото и за местните интриги и нрави. Нея я изпитваха как ще реагира на различни ситуации като пазителка на тренажор.

По време на почивка се чувстваше особено щастлива да споделя с Гантом. Едва сега осъзна колко й е тежало да пази тайната на пазителките дори от него. Най-много и харесваше да се усамотят и да се галят при липса на гравитация.

Постепенно започна да научава историята на ползване на системата на вратите. На тренажор бе проиграла всички опити за проникване за които имаха данни на Колектора. Когато на симулатора се разиграваха опитите за проникване от древността, тя усети нещо нередно. Звукът бе изключен, незнайно защо, но на картините упорито се мяркаха два вида символи на комбинезоните на пътниците. Разликите бяха незначителни. — символът на Колектора бе триъгълник с описана около него окръжност. Понякога в древността обаче се мяркаха и триъгълници с вписана вътре в него окръжност. Тя добре си спомняше проникването на втората врата с лицето на извънземния изрод който бе видяла и знакът му — вписана окръжност.

Когато сподели това с изследващия екип, те се спогледаха и без коментар ги изстреляха обратно на Дакома.

Лора имаше нужда да осмисли преживяното и сама пожела да остане на смяна на Вратата. Гантом и Лиана си тръгнаха веднага. Едва бе затворила защитата на предверието когато прозвуча сигнал за пристигащ пътник. Тя почти бе сигурна, че това е опит за проникване и без да му мисли тичешком се добра до пулта на управление и сложи пръст на ръкохватката на плазмените оръдия. Пътника бе само един хуманоид и я гледаше през бронираното стъкло. На гърдите му триъгълникът бе с вписана окръжност. Лора не се реши да натисне спусъка. Отвори му вратата зад него — нека си върви откъдето е дошъл.

Човекът й направи някакъв знак. Сочеше вляво. Явно искаше да включи разговорната уредба. Лора затвори вратата зад него и пак я отвори. Човекът извади нещо малко и квадратно и го постави на пода след което без да се обръща направи няколко крачки назад и се стопи.

Глождеше я любопитство да разбере какво има е пакета. Въпреки всички забрани и предупреждения за подли измами и неизброими лукавства на противника тя искаше да разбере какво е оставил хуманоида. Дълго се чуди дали да не докладва в Колектора и да чака разпорежданията им или все пак да погледне. Струваше й се, че хуманоида остави пакета за нея и нямаше недоброжелателен вид. Ако беше бомба или нещо друго подобно сигурно щеше да й навреди при отварянето. За всеки случай с един манипулатор повдигна пакета и го доближи до стъклото. В прозрачната опаковка имаше пакет стандартни информационни дискове, точно такива на които бе гледала филми на колектора и при баба си на Втората врата.

В края на краищата реши да рискува и взе пакета. Изключи един терминал от всички възможни връзки и погледна какво е посланието. Оказа се адресирано точно до нея. Хуманоида на филма бе без скафандър и въобще си беше човек. Няколко пъти показа някакви знания за нейния престой в Колектора, което я изненада неимоверно. Помоли да предава посланията му до Колектора и евентуално, ако има отговор да го предава само на него.

Следваше филм за началните стъпки на изграждането на системата на вратите, където й се изясниха някои неща, а в последствие се родиха и много въпроси. За всеки случай докладва в колектора. Веднага пристигна един нечовек, който прибра посланието, а историческия филм натроши пред нея. Не одобри самоволното й поведение, но й заповяда да предава в Колектора следващите послания. Наглата демонстрация на сведенията за нейното пребиваване в Колектора, говорещо за действуваща агентура го вбеси окончателно и си замина веднага.

От това което видя на строшения диск Лора стигна до извода, че противника има проблеми с някакъв трети колектор, чиито знак бе звезда вписана в окръжност и предлагаше да си сътрудничат срещу новата опасност. Древните бяха заложили три самостоятелни колектора, които да се борят помежду си за власт и надмощие, като пазителките бяха общи и много зависеше на кого ще бъдат лоялни. Поне това й стана ясно. Пазителките не бяха пазителки на вратите, а на планетите и те решаваха кой от трите колектора да има достъп до съответната планета. Това бе голямата тайна! Затова последния посетител натроши филма. Не я ликвидира, защото със сигурност можеха да изпратят произволен брой копия от филма до всички пазителки на всички планети. Щом не са го направили, значи не са искали и лоялните на тях пазителки да получат подобни копия от другите колектори. Била им е необходима Тя — Лора, защото има необходимия широк поглед за място за контакт, прекъснат преди хилядолетия. Само тов а ли? Тя някак си чувстваше нишките на нещо невидимо и се досещаше за правилните ходове по-добре от поколенията пазителки преди нея. Сега чувстваше, че дошло време да се възстановят прекъснатите връзки и се чувстваше длъжна да направи нещо.

Върна се в тунела и записа настройките на апаратурата. Преизчисли координатите спрямо галактическия център, дали да не им отиде на гости? Не, това беше лудост. Не биваше да оставя вратата без пазителка, а и не беше редно пазителките да се разхождат през вратите. Нямаше и кой да й отвори на връщане и тя със сигурност щеше пак да мине през познатата й процедура за отваряне от вътре. Не, не сега. По-добре да изчакаше да дойде смяна.

„Ще оставя вратата отворена!“ — помисли си за миг. Не само това не биваше да прави. Ако през това време дойдеше някой от другаде, вратата нямаше да го приеме и щеше да умре някъде в пространството. „Ако отида дали ще ме пуснат да се върна или ще пратят през отворения канал легиони и ще изпепелят планетата?“.

Накрая реши. Написа на една плоча „Ако носите добро на Дакома, ще пусна един от вас. Само един. Лора.“ Нещо й подсказваше, че тези като че ли са по-разумни и диалогични от последователите на ЕлГорр, отвлекли Есса. За да поумнеят толкова и да станат диалогични, значи ЕлГоррците със сигурност им създават големи неприятности. Нейните водещи в нейния колектор сигурно биха искали другите да се предадат безусловно или да им се подчинят напълно, това си е тяхна борба. Дакома обаче имаше друга борба — да оцелее въпреки боричканията на трите колектора. Хвърли плочата навътре и я изстреля към предполагаемото място на Третия колектор, ако се приемеше, че втория е на елгорците.

След час пристигна същия човек, който й бе донесъл дисковете.

След като се гледаха доста време, Лора попита:

— Какво искате?

— Враждата ще ни погуби. Искаме мир.

— Аз съм само пазителка.

— Знаем. Искаме да говорим с колектора който наричаме Стармост — вашия колектор.

— Как се нарича вашия колектор?

— Не зная, за нас е само Колектора.

— Да ви нарека Галактис.

— Добре.

— Толкова ли е зле при вас?

— Да. ЕлГорр печели привърженици. Това е опасна религия. Постепенно привличат пазителки, а с тях и планетите.

— Възможно ли е и трите колектора да имат по една врата на дадена планета?

— По принцип така е предвидено, но на практика довежда до войни и бедствия. Ние нямаме интереси на Дакома. Искаме само да възстановим контакта със Стармост, но под контакт те разбират единствено „Предайте се! Горе ръцете“. Колкото и да е зле при нас, можем да изкараме 500 години преди да се предадем. До тогава и те ще са на нашето положение.

— Нападението върху нас от АлГоррГейт ли беше?

— Да. Лошото е, че те никога не се отказват. Тук имат някаква поддръжка. Посели са семената на тяхната религия и рано или късно или пак ще опитат или ще си монтират собствена врата. Не се съмнявам.

— Аз с какво мога да бъда полезна на вас и на Дакома.

— Не можеш да промениш мисленето на Стармост. Само предавай съобщенията. За Дакома не можем да отделим значителни средства за развитие, защото вие не сте тръгнали по този път и едва ли ще поискате нещо смислено, а и войната ангажира много ресурси. Можем разбира се да изпратим екип за технологично развитие, но Стармост със сигурност ще го приеме като нападение и ще изпрати войска да избие екипа.

— Ако изпратите само един човек.

— Да, един човек едва ли е заплаха. Ще обмислим предложението.

Пътникът се обърна и се стопи в нищото. Лора осъзна, че противно на всички инструкции въобще не бе сложила пръст на спусъка.

Не след дълго пратеника на Галактис пристигна. Колектора сигурно имаше други проблеми и не реагира, макар да отчете пристигането.

Пътника се нарече Фарг и не бе забележим с нищо. Човек, среден на ръст, мургав и пълничък, с доста набола брада, тук-там стърчаща коса и разсеян поглед. Излезе веднага от територията на вратата и потъна между хълмовете. В торбата му нямаше нищо метално или технологично и много трудно можеха да го открият дори и да искаха. Нищо не се чу за него поне три години. Лора изкара няколко смени на вратата и бе започнала да забравя за него.

Един ден баща й Дахан се появи изневиделица заедно с Фарг. Гантом вече не бе младо селско магьосниче, а натежал лечител на стадата и все пак подскочи при появата им. Все пак не идваше кой да е, а прочут магьосник.

Двамата поздравиха студено Лора и се обърнаха към Гантом.

— Велики лечителю и съпруг на дъщеря ми, представям ти Фарг, носител на истината. Дошли сме при теб за лек на души.

— Дахан Маг, сполай в дома ни, но аз съм само лечител на животни.

— Вулф Маг след победата си над злото при замъка на Мокалин Пер, малко преди да издъхне от изтощение ни предрече, че в тебе е лекът за болните души на поклонниците на демоничния бог, който опустошава земи и народи. Може и да не знаеш, но войни и мор покосяват много земи далеч от тук. Две години бягаме, а епидемията е по петите ни. Вулф Маг предрече, че твоят лек ще се възвиси до много звезди.

— Разполагайте се. — тихо отвърна Гантом и цялата тежест на галактиката се стовари на плещите му.

Чак тогава Дахан се обърна към щерка си, приближи до нея и каза:

— Майка ти е добре, брат ти се ожени, но сигурно знаеш това от майка си. Този скитник е кротък човек, разположи го някъде. С него сякаш ми върви повече, затова го храня, като талисманче ми е.

Лора огледа многозначително Фарг, който смирено притвори очи.

Дълго време Фарг прекарваше с Гантом в отдалечена пещера, където въвеждаше Гантом в религията на ЕлГорр. Лора много се притесняваше той да не се разболее, въпреки увещанията на Фарг, че няма опасност за него. Колкото по-малко разбираше, толкова повече се притесняваше.

След няколко месеца при поредната й смяна Фарг ненадейно си замина. Гантом не се промени особено, макар тя да го следеше тайно. Все пак той в някаква степен се бе докоснал до заразата на галактиката.

След много години при поредната си преквалификация на Колектора срещна същество със знаците на колектора който тя бе нарекла Галактис. Когато запита дали е свършила войната й отговориха, че той е просто постоянен представител. Тя никога не разбра, че Гантом е променил едва забележимо ритъма на религиозните песни на ЕлГорр. Постепенно новия ритъм е започнал да де възприема от някои системи, а полудяването им да намалява. Стигаше й, че интересното в живота й свърши и си го доизживя кротко покрай селския лечител на животни с децата си, далеч от проблемите на галактиката. Вече бе сигурна, че изборът на Дакома да тръгне по нетехнологичен път не е лишен от основание. Пазителките след нея вече знаеха какво пазят — техния крехък свят, добър или лош, но единствен.

ЕлГоррските последователи на Дакома постепенно загубиха сила. След загубата на замъка на Мокалин Пер и Врата за достъп мощта им намаля и песните им станаха по-тъжни и провлачени. Изолираха от останалите, израждайки се в общество отдадено на съзерцание. Отмряха за едно поколение, понеже бяха безбрачни и не оставиха наследници. Оставени без технологична подкрепа, без възможност да имплантират в телата на пленници блестящи кутийки просто изчезнаха поне на Дакома. На другите планети войната се провлачи и загуби устрема си. Кой знае колко още щеше да продължи, но поне за Дакома свърши.

Промените обаче започваха. Тихо и постепенно започнаха да се появяват училища с изучаване на техника. Появиха се и механизирани детски играчки. Малчуганите като свикнат с техниката кой знае до къде могат да стигнат? Светът на тайнствата и магиите постепенно отстъпваше бавно и мъчително. Човешкият живот е кратък и човек не може да възприеме промяната, но децата възприемат лесно.

Пазителките ставаха по-строги и по-внимателни, а и вратите се ползваха по-често. Тяхната работа бе да внимават какво влиза на Дакома и дошло ли му е времето. Сега за сега играчки стигат. Преди седмица с много разправии пуснаха технологията за производство на електрически фенерчета от Галакси-гейт по някаква програма за развитие, съгласувана с незнам кой си. Както е почнало, утре някой и телефон ще домъкне, после върви ги вразумявай да си живеят живота кротко. Все някой трябва да пази спокойствието на хората от галактическите бесове, поне докато някоя млада пазителка не вземе присърце галактическите проблеми, вместо да си гледа смейството и да се радва на могъщия магьосник до себе си.

 

 

15.04.2003 г.