Иван Вазов
Есенни хали

Вейте, хали тъжни, хали есенешки!

Слуша ми се вашта песен меланхолна,

сфащам нещо сродно в стона ви човешки,

чувам някой отклик на душа си болна.

 

Има нещо гробно в вийнето ви диво,

сякаш плаче сърце кърваво, разбито,

сякаш че това е опело горчиво

на мойте надежди, щастие убито…

 

Пейте, вихри, вашта песен погребална.

Нека тя говори за гроб, за почивка,

нека ечи се тъй мрачна и печална:

друга по-приветна — счел бих за присмивка.