Иван Вазов
Ти каза туй…

Ти каза туй — и аз го чух;

ти не искa — и ме отрови,

ти буря внесе в моя дух,

ти зле ми раната разрови.

 

Благодаря… Аз спотаих

и бол, и кипналата злъчка;

аз вuдех образа ти тих —

и не направих нито бръчка.

 

Дали позна ти мойта скръб

и мойто мрачното геройство?

Не! Твоя взор остана тъп,

завит с убийствено спокойство,

 

и ти ми рече: „Лека нощ!“

Аз отвещах: „И тебе тоже“…

И във сърцето с тоя нож

легнах да спа… о боже, боже!…

 

1883