Иван Вазов
Поезията

(Едному критику)

Ти напразно търсиш, байно,

на поезията клупа

и четеш ми многознайно

дисертация не глупа.

 

Знай, че тя се крий не в бедно

дъвчене на фрази модни,

нито в резонерство ледно,

ни в мъдруванья безплодни…

 

Тя е там, де има чувство,

дето всяка скръб е песен,

дето чистото изкуство

сгрява пламъкът небесен;

 

тя е в образите вечни

на прекрасното, доброто,

тя е в струните сърдечни,

в любовта и в естеството.

 

От книжата не се смучи

тайний сок за песни здрави…

Творчеството се не учи

и поетът се не прави.