Таньо Танев
Ученик на стария джедай (5)

ПЪТЯТ НА КЪРК МЪРХ

Трите дни на Кърк Мърх изтекоха бързо в догадки и съмнения. Дори и без насилие Лун искаше да го последва заедно с майка си. Дарт Клин нямаше работа тук, както нямаше работа и другаде. Все пак не искаше да си даде ученика. Негов си беше. Нека Мърх си намери някой хамстер. Нямаше сили да задържи Лун или да го възпре, затова щеше да тръгне с него по следите на баща му, както го примамваше Кърк Мърх. Трябваше само да се разберат, че Лун е негов ученик.

Разговора помежду им бе лаконичен и Кърк Мърх прие без уговорки. Държеше повече на собствената си мисия и ако нещо не и пречеше много го приемаше поне за сега. Той не беше във възторг от перспективата да се изправи срещу Дарт Клин. Не беше готов за такъв сблъсък с олицетворението на тъмната страна колкото и жалко да изглеждаше от страни. Това което бе чувал му стигаше и не желаеше новата страница на борбата със злото да бъде написана точно на неговата кожа.

Лун не чувстваше противоречие в себе си. В Дарт Клин и в Кърк Мърх силата имаше светла и тъмна страна. Когато Кърк говореше за поробителите на неговия свят въпреки цялата си вяра в светлата страна тъмната напираше отчаяно и го прогаряше отвътре. Дарт Клин с особено удоволствие говореше с него на тази тема и се радваше да гледа как от хамстерската глава извираше буйна тъмна река, галеше тъмните му мисли които разцъфваха и раждаха все по-демонични стратегии за бъдеща борба. Толкова зверски и изродени от злоба и омраза идеи дори той не срещаше всеки ден. Жалко, че Мърх не му е ученик. Какъв ти ученик? Беше готов, изпечен изверг, който в името на светли идеи можеше да почерни половината галактика. Само вярата му, че всичко е със силата на светлата страна бе несломима. Дарт Клин не се заяждаше за дреболии като вярата например. Другите мисли на Мърх му стигаха да блаженства с мисълта, че много зло се къпе в светли идеи за да пусне отровните си семена и вгорчи бъдещето на много поколения и раси. Май пак идват добри времена. Като гледаше този джедай на светлата страна се чудеше как ли би изглеждал злодей от тъмната и душата му преливаше от мрачни предчувствия и ужас — най-гадните мисли споходили го за негова радост.

Кърк Мърх също бе уверен в правотата и в силата си.

Корабът на Мърх бе стар малък куриерски кораб. Четирима можеха да пътуват само при добро взаимно желание. По принцип такива кораби се използваха за превоз на 3 до 5 човека на много далечни разстояния при спартански условия. Дама Силана се комбинира с хамстера в една смяна. Кърк с много усилия уреди някакъв товар, колкото да си плати горивото. Трябваше да носят сандъци с инфодискове по линия на културния обмен до някакъв забравен свят, почти непосещаван. Още с излизане в орбита измъкнаха сандъците отвън и ги закрепиха на корпуса. Така си осигуриха второ обитаемо помещение за почивка освен командната кабина. Изтласкаха и някакъв спътник на далечна орбита около звездата Лонтай с което си платиха храната и допълнителното гориво. Мърх се помота още малко докато намери един дребен астероид. Там бе оставил въоръжението на кораба. Монтираха го с Лун. Дарт Клин бе впечатлен от крайцерския разрушител, дълъг колкото самия кораб. Дано не им се наложеше да го ползват. Сигурно Мама Хамстер му го е подарила като пораснал за да не си играе с детски мечове. С такова оръжие шега не бива! Затова го е скрил далеч преди да кацне на този мирен свят. Ако се бе появил с него, щяха да им се изправят косите и да хвърлят всички ескадри срещу него. Навлизането в чужда планетна система с такова нещо си бе чисто обявяване на война. Можеше да разрушава кораби и станции, дори да нанася удари по обекти на самата планета. Вярно, че Мърх имаше само няколко средни заряда, но евентуалния противник не знаеше това. Само по времето на империята крайцери и кръстосвачи се перчеха с такива оръжия. Това обаче бе ново. Кой луд произвежда и продава такива неща? Пирати с такива оръжия могат да прекъснат пътищата и да върнат галактиката в каменната ера. Дребни диктатори могат да се изкушат да тормозят цели планетни системи. Тъмната страна като плевел бе избуяла сама. Какви времена идват! Сега да си млад.

— Мърх, ти вече си ползвал това оръжие?

— Някой не искаше да напусна Янгул. — отвърна Мърх.

— Сигурно ги подаряват по празниците вместо поздравителни картички?

— Махед ми го даде в знак на любов към Алкон. Намират се тук там от преди нападението.

— Добре сте пазарили.

— Бедни сме и вече си ги правим сами. — отвърна Мърх.

— Ако и Алкон ги има, любовта ще е взаимна.

— Има ги. Преораха Янгул преди да кацнат. Не знаеха, че и ние ги имаме. Затова не кацнаха всички. От време на време дори им ходим на гости.

Дарт Клин разбра колко е далеч от реалностите в своето отшелничество. Какъв свят се е навъдил. Май вече няма нужда от лоши. Има ги в изобилие.

Кърк Мърх от време на време тренираше Лун. По време на седмата им тренировка в присъствие на дама Силана и Дарт Клин при тренировка с учебен меч Лунгрен направи невероятен удар и огненото острие премина през единия му долен крайник и късата опашка. Замириса на опърлена козина.

— Четири на едно Дартр Лунр. — Безизразно отчете янгула и погледна изразително Дарт Клин. После допълни: — За менр.

Дама Силана се сепна и стана права. Две сълзи на мъка се стекоха по бузите и. Отпусна се и седна.

Дарт Клин не помогна повече на Лун. След 11 схватки светлинното острие пак премина през два от горните му крайници. Този път обаче не погледна към Дарт Клин. Победата бе чиста.

— Дарт Лун, почини си. Добре учиш падаун.

— Благодаря за урока джедай Кърк Мърх. — отвърна Лун.

Дама Силана при всяко титулуване на сина и с „Дарт“ трепваше. Обърна се към Дарт Клин:

— Той е малък и още не е джедай. Това „Дарт“ звучи грозно. Не го наричайте така.

— „СъперникДостоенКазаНаТой.СилаДаваИме“. — Отвърна Дарт Клин.

— „ПобедаДжедайТой-ИмеДжедайТой“. — каза Кърк Мърх.

— „ПадунДжедайСразиТрудноМного.ПадаунУспя.ДостойноИме“.

— Не искам да става тъмен джедай! — Сълзите и пак закапаха.

— Победи той с болка от 16 обгаряния и много гнявр. Опитай болка ти. Тогава разбереш ти гнявр. Тъмна страна гнявр. — Като каза това Кърк Мърх взе тренировъчния меч от Лун и го подаде на дама Силана.

Тя го взе нерешително. Включи го и зае някаква позиция.

Кърк Мърх се поклони и включи своя меч. Нападна четири пъти докато пробие защитата и. Светлинния лъч премина през средата на бедрото и. Тя се свлече с писък, ръката и се завъртя и преди лъчът на Мърх да се е върнал за защита нейния се заби в средата на тялото му до половината.

Мърх отново зае бойна позиция.

Дама Силана нападна първа и изяде един лъч по задника.

Мърх отново зае бойна позиция.

Дама Силана нападна по-предпазливо, но гнева прекипя и го посипа с четири бързи еднообразни удара. После когато Мърх вдигаше да отбие поредния удар отгоре тя го посече странично.

Кърк Мърх бе сразен и вдигна очи към Дарт Клин който бе сразен не по-малко от него и вдигна красноречиво ръце, че не и е помагал.

— Дама Силана, Пар ли те научи на това? О, Сил-Мама!

— Да.

— Много си взела от него! — Дарт Клин одобрително закима.

— Сега какво? Дарта Силана? Тъй ли ще ми викате?

Кърк Мърх застана мирно и се поклони.

— Благодаря, Сил-Мама.

— О! Мама! Защо и аз не съм „Дарт“.

— Ти за болката на Дарт Лун се би. Пар ти е оставил не само дете. Кръвта ви се е смесила за много време. Имаш сила малко и от Лун. Така е с жени и майки на джедаи почти винаги.

— Не знаех това Дарт Клин. — Кърк Мърх пак се поклони.

— „СилаМногоСтраниИма. НикойВсичкоНеЗнае. МалкоСилаСМногоЛюбовКъмПарВодиПравоТи.“ Силата да е с теб Сил-Мама.

Дарт Клин и Лун потънаха за седмица в почивните камери. Стария джедай спеше като магьосник от приказка с отворени очи. Дама Силана и Кърк Мърх щяха да ги последват след седмица, след като подготвят кораба за скок и го насочат прецизно. През това време докато бяха сами често тренираха заедно и се сближиха. Много добрина усети тя от него и много нежност. Никога не си бе представяла, че един извънземен хамстер може да я разнежи.

Както бе седнала в него и Кърк Мърх се опитваше да я научи да жонглира с леки предмети я прегърна нежно и каза:

— Бяхр близъкр ср Човекр-Учителр.

— Ти! — Дама Силана разбра точно.

— Да! Много време. Не истински роден джедай аз. Нещо като Кърк-мама без дете. Любов от Човек даде на мен Сила. Наш свят и война зависи от Сила и Човек даде Сила с любов.

— И как.

— Не толкова различни външно. Генетично несъвместими, но външно близки за любовр. Правилр дълго. Ти близка си ми.

За своя изненада тя откри, че тази мисъл не я отблъсква. Не беше джедайски трик. Просто не я отблъскваше. Затвори очи и заби глава в козината на врата му. Обхвана тялото му с бедра, а той я прегърна с шестте си крайника. Отвори очи само за миг когато го усети и пак ги затвори.

Като се отпусна до него не вярвайки на себе си, че се е сближила с янгул и не е ужасена от тази мисъл той и каза нежно:

— По вашия стандартр и аз съм жена, и мъжр едновременно.

Дама Силана се притисна в него. Беше и все едно какъв е.

Кърк Мърх го мъчеха тежки мисли.

— Сил-Мама, мисля, аз не отначало джедай, аз като теб. Като Мърх-Мама. Не казал за ефект на близост Учител. Искал да вярвам, че Сила имам много. Аз просто войн.

— Не Кърк. Джедай си. Обучен си. Не е толкова важно колко сила имаш, а как я използваш. Завършил си обучението си.

— Не сигурен за Сила. Учител дал от себе сила на нас. Затова пратил за истински джедай мене, ясно.

— Дарт Клин е от тъмната страна! Разколеба те! Уби те без бой. Това е тъмната страна. Разбираш ли?

— Щом това направи на приятел? Не вярвам на себе си! Лошо съмнение за мене е това! Трудно ще го преодолея. Учител дълго ми е говорил за тъмна страна, но е много по лошо. Убива бавно.

— Не се давай на тъмната страна Кърк. Аз съм с теб. Заедно имаме повече сила. Ти се бориш за своя свят, аз за своя син.

— Затова не искам детето ми да стане като Дарт Клин!