Артър Хейли
Колела (20)

Глава двайсета

— Казвай какви са лошите новини! — нареди Смоуки Стивънсън на счетоводителката си Лоти Потс. — Колко сме вътре?

Лоти, която не само приличаше, но и често се държеше като Юрая Хийп^[1] в рокля, беше надарена с остър като бръснач ум.

— Като включа колите, които току-що продадохме, мистър Стивънсън, сър… — тя драсна още няколко цифри с тънкия си златен молив — точно четирийсет и три хиляди долара.

— А колко имаме в банковата си сметка?

— Колкото да платим заплатите за тази и идущата седмица. Не повече, мистър Стивънсън, сър.

— Хм! — Смоуки Стивънсън разтърка буйната си брада, после се облегна на стола и скръсти ръце над коремчето си, което напоследък даваше явни признаци на нарастване. Разсеяно си помисли, че скоро ще му се наложи да вземе някакви мерки срещу напълняването… някаква диета може би. Никак не му стана приятно от подобна перспектива.

Смоуки не беше особено развълнуван от неочакваната финансова криза, в която се оказа тази сутрин бизнесът му. Беше се справял с доста подобни ситуации в миналото — все някак ще се оправи и с тази. Размишлявайки над цифрата, която му даде Лоти, той се зае да прави собствени изчисления.

Беше първият вторник на месец август. Двамата се намираха в кабинета на Смоуки, заемащ част от мецанина в просторната сграда на автомобилното представителство. Облечен все в същото синьо копринено сако и ярка вратовръзка, които му бяха нещо като работно облекло, Смоуки седеше зад бюрото си. Срещу него, разположила около себе си няколко счетоводни книги, почтително чакаше Лоти.

Такива жени вече почти не се срещат, помисли си Смоуки. Но, волю-неволю, трябва да компенсираш с нещо, когато природата по рождение те е лишила от толкова много неща! Господи, каква муцуна! Истински пес! Лоти беше около трийсет и пет годишна, но изглеждаше на петдесет. Лицето й беше грубо и несиметрично, зъбите — криви, а косата с неопределен цвят стърчеше на всички посоки, сякаш беше поникнала от кокосов орех! Гласът й напомняше стърженето на метални обръчи по едър паваж… Смоуки с усилие отклони мислите си в друга посока. Напомни си, че Лоти му е предана до пълно себеотрицание, че на нея може да разчита за абсолютно всичко, че вече неведнъж двамата са се измъквали от такива заплетени ситуации, от които в никакъв случай не би могъл да се измъкне сам.

През целия си съзнателен живот Смоуки се беше придържал към един основен принцип — искаш ли една жена да стъпи и в огъня заради теб, тя трябва да бъде грозна. Красивите момичета са лукс, но постоянството съвсем не е сред техните добродетели. Грозните са тези, които вадят кестените от огъня.

Причина за очерталата се тази сутрин криза стана една друга гроз-ница. И Смоуки й беше дълбоко благодарен за това.

Името й беше Йоланда и късно снощи тя му беше позвънила по телефона.

Йоланда работеше в банката, която кредитираше Смоуки и се занимаваше с финансовото положение на фирмата му. Изпълняваше длъжността секретарка на един от банковите заместник-директори и имаше неограничен достъп до поверителната информация.

Притежаваше и още една забележителна черта — тежеше точно деветдесет и пет килограма!

Смоуки я видя за пръв път преди около година по време на едно от посещенията си в банката. Моментално усети, че тя лесно ще стане негов съюзник. За тази цел й звънна по телефона и я покани на вечеря. От този миг насам отношенията им ставаха все по-близки. Срещаха се приблизително по веднъж на два месеца, а в промеждутъците Смоуки не забравяше да й изпраща цветя и особено бонбони, които тя унищожаваше в огромни количества На два пъти му се наложи да прекара нощта с нея в един от крайградските мотели. Предпочиташе да не си спомня за тези моменти, но Йоланда, на която рядко се случваха подобни неща, остана възхитена от тези срещи и му се от плащаше с периодична, но много ценна информация от банката.

— Нашите ревизори започват внезапни проверки на стоковата наличност в редица автомобилни представителства — съобщи му снощи тя. — Твоето име фигурира в списъците им и аз си помислих, че ще искаш да знаеш това.

— Кога започват? — незабавно се наостри Смоуки.

— Утре сутринта, но това се пази в строга тайна. — Йоланда замълча, после извинително добави: — Не успях да ти звънна по-рано, защото се забавих в банката, а не ми се искаше да използувам служебния телефон.

— Умница! Колко имена има в списъка?

— Осем. Аз за всеки случай си ги преписах. Искаш ли да ти ги прочета?

— Разбира се, скъпа!

„Благодаря ти, господи, че си я надарил поне с предвидливост“ — отправи една безмълвна молитва той.

С известно облекчение откри, че неговото име е предпоследно в списъка. По всяка вероятност ревизорите ще карат поред, а това му даваше най-малко три денонощия, считано от този момент Пресметнато точно, той разполагаше с два пълни дни, което съвсем не беше много, но все пак беше далеч по-добро от ревизия още на следващата сутрин Той си записа имената на останалите търговци. Трима от тях му бяха приятели и тях щеше да предупреди още в момента. Друг път те ще му върнат услугата.

— Много мило, че ми се обаждаш, бебче — проговори в слушалката той. — Отдавна не сме се виждали!

Разговорът приключи с дълга размяна на любезности, от която Смоуки разбра, че няма да му се размине без още една нощ в мотела. Но информацията струваше много повече, Рано на следващата сутрин той извика Лоти, която също се радваше на периодична благосклонност от негова страна, но въпреки това никога не го наричаше другояче освен „мистър Стивънсън, сър“. От доклада й стана ясно, че фирмата на Стивънсън се намира в онова състояние, което според банковата терминология се нарича „злоупотреба с доверието“

Този термин означаваше, че Смоуки Стивънсън е продал доста коли, без да уведоми банката, която е отпуснала парите за закупуването им. Именно колите бяха гаранцията на банката за отпуснатия от нея кредит. А след като не беше известена за продажбата им, тя автоматически приемаше, че колите продължават да се намират в склада на Смоуки. А всъщност бяха продадени коли за цели четирийсет и три хиляди долара!

Наистина през последните няколко седмици той беше докладвал известен брой продажби, но далеч не всичките. И това без всякаква трудност щеше да бъде установено от ревизията, която беше част от рутинната практика на всички банки и други кредитни учреждения.

Бившият автомобилен състезател потърка замислено брадата си. Подобно на всички търговци на коли той знаеше, че периодичната злоупотреба с доверието е повсеместна практика. Номерът беше да не се увличаш и да не те хванат.

Това положение се дължеше на факта, че търговецът трябва да плати в брой на производителя за всяка нова кола в склада си. Обикновено парите за тази цел се заемаха от банките и другите кредитни институти. Понякога обаче заемът не достигаше. В определени моменти търговците се нуждаеха от големи суми за закупуването на по-големи партиди търсени марки коли. И въпреки оживените продажби те продължаваха да чувствуват недостиг от налични средства за покриване на разходите си.

Точно в тези случаи търговците прибягваха до по-бавна обработка на документите за продажба. Получил парите за продадената кола, всеки от тях се стремеше да обработи и представи на банката съответните документи поне със седмица закъснение. През това време парите се изразходват за други цели, а тъй като продажбите не спират и Той продължава бавно да обработва документите, за непосредствените разходи остават доста свободни пари. С една дума, търговецът просто жонглира.

Разбира се, банките и кредитните институти познават тези фокуси, но въпреки това си затварят очите. В резултат всеки търговец получава възможност за „нарушаване на доверието“, естествено, до определена степен. Но в случая със Смоуки, който им дължеше една доста крупна сума, те едва ли биха си затворили очите.

— Лоти — меко проговори той. — Налага се да върнем в магазина няколко от продадените коли, преди да пристигнат ревизорите.

— Знаех, че точно това ще поискате, мистър Стивънсън, сър, затова изготвих един списък. — Счетоводителката се пресегна и му подаде два листа, скачени с кламер. — Това са продажбите ни за последните две седмици.

— Браво, момичето ми! — похвали я Смоуки и очите му пробягнаха по списъка. С чувство на одобрение отбеляза, че в него фигурираха не само моделите и цените на продадените коли, но и адресите и телефонните номера на клиентите. Започна да си отмята адресите на онези от тях, които живееха най-близко. После кратко нареди:

— Сядаме на телефоните и двамата! За начало съм отбелязал четиринайсет имена. Вземам първите седем, а ти ще се заемеш с останалите. Колите трябва да бъдат тук утре сутринта. Знаеш какво да говориш.

— Да, мистър Стивънсън, сър. — Лоти, която неведнъж, се бе занимавала с подобна дейност, започна да преписва отбелязаните от Смоуки имена. Разговорите щеше да проведе от своята остъклена канцелария на долния етаж.

Лоти излезе, а Смоуки Стивънсън се зае да набира първия номер от списъка. Отсреща прозвуча приятен женски глас и Смоуки побърза да се представи.

— Просто реших да звънна — със сладкодумието на светски човек започна той. — Да ви попитам как намирате новата си кола, която имах честта да ви продам, добри хора…

— Харесваме я — учудено отвърна жената. — Защо? Нещо не е наред ли?

— О, не, госпожо, нищо подобно! Просто лично проверявам дали нямате някакви оплаквания. Правя го с всички мои клиенти… при мен това е принцип.

— Принципът ви никак не е лош — отвърна жената. — Едва ли много хора постъпват като вас в днешно време.

— Считаме, че това е наше-задължение. — Смоуки, който вече беше успял да запали пура, качи краката си върху писалището и отмести стола си назад. — Имаме една-единствена грижа — по най-добрия начин да задоволим изискванията на своите клиенти. Ето защо ще ви направя едно предложение.

— Да?

— Вече сте покарали колата си. Защо утре не ни я докарате да я прегледаме най-внимателно в нашия сервиз? Може би ще отстраним някоя дребна неизправност, ще извършим и необходимите реглажи…

— Но ние я купихме само преди седмица…

— Тъкмо затова — скъпернически процеди Смоуки. — Искаме да бъдем сигурни, че е в ред. Мога да ви уверя, че ще направим всичко по най-добрия начин… И напълно безплатно, разбира се.

— Вие май наистина ще се окажете по-различен от останалите търговци на коли — промълви жената от другия край на жицата.

— Иска ми се да бъде така, госпожо. Във всеки случай беше ми приятно да го чуя от вас!

Споразумяха се колата да бъде в сервиза в осем сутринта на следващия ден. Смоуки се извини за ранния час, но обясни, че иска проверката да бъде извършена от най-добрите му механици, които по това време са по-малко натоварени. Жената отвърна, че съпругът й използува колата за работа, но утре ще се придвижи с някой познат или ще вземе автобуса.

И вторият му разговор приключи с подобен резултат, но при следващите два срещна съпротива — хората съвсем не бяха склонни да се разделят с колите си за цял ден. Доловил твърдостта им, той се отказа да настоява. При петото позвъняване обаче реши да смени тактиката — просто защото му омръзна да говори все едно и също.

— Не сме напълно уверени — каза той на собственика, който лично вдигна слушалката, — но според нас колата ви има някои фабрични дефекти. Чесно казано, малко ми е неудобно да ви безпокоя, но при нас грижата за клиента стои над всичко.

— Няма какво да се притеснявате — отвърна клиентът. — Радвам се, че сте решили да се обадите. Казвайте.

— Допускаме, че известно количество изгорели газове проникват в купето поради лошо уплътнение на ауспуховите тръби. Вие и хората, които возите с вас, няма да го усетите, но все пак съществува известна опасност. Откровено да ви кажа, че подобен дефект открихме в две от получените през тази седмица коли и решихме да проверим всички продадени бройки от тази партида, за да бъдем сигурни. Неприятно ми е да говоря за това, но става дума за малък пропуск от страна на производителя.

— Зная много добре как стават подобни неща и без да ми го казвате — отвърна клиентът. — Аз също съм в този бизнес и непрекъснато ми се налага да се боря с подобни проблеми. Днес е пълно с хора, на които изобщо не им пука! Ето защо ценя високо вашето отношение към клиентите!

— В моята фирма такова отношение е закон! — обяви Смоуки. — Уверен съм, че и вие прибягвате до подобни закони във вашата. Значи можем да разчитаме, че утре сутринта колата ви ще е тук?

— Разбира се. Ще я докарам рано.

— Ох, камък ми падна от сърцето! Цялата услуга ще бъде безплатна, разбира се, но за всеки случай ще ви помоля утре да карате колата си с отворен прозорец! — Артистът у Смоуки никога не пропускаше да се прояви.

— Благодаря за съвета. А ще ви кажа и още нещо, мистър. Впечатлен съм от вашето отношение и няма да се учудя, ако след време отново се обърна Към вас!

С широка усмивка на уста, Смоуки положи слушалката.

Някъде към единайсет Лоти Потс и, нейният работодател се събра-ха да сверят получените резултати. Счетоводителката беше убедила четирима собственици да докарат колите си, а Смоуки — петима. Девет коли бяха напълно достатъчни, ако, разбира се, всички се появят. Но до утре сутринта има много време и някои от собствениците спокойно можеха да се откажат. Решил да се застрахова, Смоуки избра още осем имена от списъка и двамата с Лоти продължиха да въртят телефоните. Към обяд притежателите на тринайсет коли се бяха съгласили, под въздействието на най-разнообразни доводи, да върнат своите возила във фирмата „Стивънсън Мотърс“

След това Смоуки проведе разговор с началника на сервиза Винс Миксън.

Жизнерадостен и приличащ на хрътка плешивец, Миксън наближаваше седемдесетте, но въпреки това ръководеше сервиза като опитен метрдотел. Имаше рядката дарба да определя повредата на всеки модел кола за броени секунди, освен това беше мнoгo добър организатор и се харесваше на клиентите. Но имаше и една сериозна слабост — беше алкохолик. Десет месеца в годината не близваше нито капка, но през останалите така се запиваше, че забравяше всичко на света, включително и работата си.

Едва ли някой друг работодател би търпял това положение и Миксън отлично го знаеше. А знаеше и друго — изгуби ли работата си, шансовете му да намери друга на тази възраст бяха съвсем нищожни. От своя страна Смоуки беше претеглил всички плюсове и минуси и както винаги безпогрешно беше открил изгодата за себе си. Когато не пиеше, Винс Миксън работеше великолепно, а когато влезеше в пиянския си цикъл, Смоуки съумяваше да се оправи и без него. Между двамата не съществуваха проблеми от морален характер и в ситуация като тази Смоуки можеше да разчита изцяло на Миксън.

Заеха се да организират утрешната работа.

Всяка пристигнала кола щеше да бъде щателно измита и почистена с прахосмукачка. Моторите също щяха да бъдат забърсвани, за да се застраховат срещу евентуалното хрумване на някой ревизор да повдигне капаците им. Всички лични вещи на собствениците щяха да бъдат извадени от колите, поставени в пластмасови пликове и надписани, за да могат да бъдат върнати обратно. Регистрационните номера също щяха да бъдат свалени, като и тук щяха да се водят най-внимателни сметки за избягване на евентуалните грешки. Гумите щяха да бъдат боядисани с черна боя, особено там, където протекторът е влизал в съприкосновение с пътната настилка.

След приключването на тези операции колите (най-вероятно десетина на брой) щяха да бъдат закарани в ограденото с телена мрежа празно място зад магазина, което служеше за склад на още непродадените коли.

И това беше всичко. Никой нямаше да се занимава повече с тях и два дни по-късно собствениците им щяха да си ги получат в абсолютно същото състояние, в което ги бяха докарали.

Междувременно обаче ревизорите щяха да ги включат в преброяването си и Смоуки се надяваше, че банката ще остане доволна от стоковата му наличност.

— Тия типове може би няма да се появят преди вдругиден — замислено промълви той. — А хората ще си искат колите още утре вечер. Следобед ще трябва пак да ги изредиш и да намериш някакъв претекст за задържането им.

— Бъди спокоен — отвърна Миксън. — Ще измисля каквото трябва.

— Ще бъда наистина спокоен, ако съм сигурен, че няма да докопаш шишето — изгледа го изпод вежди Смоуки.

Приличащият на хрътка началник-сервиз вдигна тържествено ръка й заяви:

— Докато трае всичко това, няма да близна дори и чаена лъжичка!

От опит Смоуки знаеше, че веднъж дадено, обещанието ще бъде спазено, но също така от опит беше сигурен, че времето на опустошителния запой наближава. Като шеф той рядко прибягваше до подобни предупреждения, но сега искаше да бъде абсолютно сигурен, че през следващите четирийсет и осем часа Винс Миксън ще бъде налице.

— А километражите? — сети се началникът на сервиза. — Колите сигурно са навъртели по неколкостотин мили.

Смоуки се замисли. Тук съществуваше реална опасност — някои банкови ревизори бяха запознати с триковете на търговците и подлагаха на щателна проверка именно километражите на новите коли. Всяко превъртане на показанията се наказваше от закона, освен това тазгодишните модели пристигаха с фабрично пломбирани километражи.

— На тоя свят няма нищо, дето да не може да бъде разпломбирано — разсея съмненията му Миксън, след което измъкна от джоба си комплект миниатюрни гаечни ключове с особена форма. — Виждаш ли ги? Прозводство на специализираната фирма „Експърт Спешълти“ в Грийнвил, Южна Каролина. Всеки може да си ги купи и трябва да ти кажа, че вършат страшна работа. Няма километраж да им устои — само казваш колко да посочва!

— Ами новите модели с белите ограничители, които падат веднага, ако решиш да превърташ цифрите?

— Пластинките се пластмасови и се чупят при външна намеса. Но фирмата, която продава тези ключове, пусна на пазара и комплекти от тези пластинки, които не се чупят. Долар парчето. Вече си доставих две дузини, а поръчах и още. — Винс Миксън се ухили: — Остави тая работа на мен, шефе. Ще върна всеки километраж, който показва повече от петдесет изминати километра. А преди да върнем колите на собствениците, ще ги наглася както са си били.

Смоуки доволно потупа своя служител по рамото.

— Винс, както винаги ние сме в отлична форма!

 

 

Някъде към единайсет сутринта на следващия ден това изявление се превърна в действителност.

Точно според прогнозата на Смоуки три коли не се появиха, но останалите десет бяха напълно достатъчни за начинанието им. В сервиза беше прекратена всякаква търпяща отлагане работа и всички работници се заеха с миене, чистене и боядисване на гумите. Лично Винс Миксън откара в склада първите обработени коли.

А банковите ревизори бяха започнали работа точно според подреждането на имената в продиктувания от Иоланца списък, което беше добра новина. Двама or тримата търговци, на които Смоуки се беше обадил, вече телефонираха за пристигането на ревизорите. От всичко това можеше да се заключи, че ревизията на „Стивънсън Мотърс“ ще започне утре, макар че фирмата беше готова за нея още днес следобед.

Смоуки нямаше причини за тревога, ако, разбира се, истинското състояние на стоковите му запаси остане в тайна през днешния и утрешния ден. В общи линии бизнесът му вървеше много добре, фирмата му беше солидна и тон беше сигурен, че само след около месец ще оправи счетоводството си и дефицитът му ще бъде почти напълно ликвидиран. Само пред себе си призна, че този път беше попрекалил. Но и друг път му се беше налагало да рискува — в противен случай едва ли би съумял да се задържи на гребена на вълната.

В единайсет и половина Смоуки се оттегли на почивка в кабинета си, където му беше поднесена обичайната смес от кафе и коняк. В същия час, незабелязан от никого, в магазина влезе Адам Трентън.

Посещенията на Адам — вече няколко на брой от началото на годината — постепенно започнаха да притесняват Смоуки. А в ден като днешния направо му беше неприятно да го види.

— А, здравейте! — учудено продума търговецът. — Не знаех, че имате намерение да ни посетите.

— Вече цял час съм тук — отвърна Адам. — Бях в сервиза. — Изражението му беше такова, че Смоуки притеснено се размърда в креслото си.

— Все пак бихте могли да ме уведомявате предварително за посещенията си — изръмжа той. — Тази фирма е моя в края на краищата…

— Щях да постъпя точно така, ако още в началото не бяхте ми казали… — Адам разтвори една черна пластмасова папка, от която не се разделяше при своите посещения тук, и започна да я прелиства: — Ето … „за вас всичко тук е широко отворено, все едно, че е публичен дом с вдигнат покрив… Можете да прегледате счетоводните ни книги, досиетата, складовата наличност — всичко, на което има законно право вашата сестра.“ Това са ваши думи. А по-късно ми казахте…

— Добре, добре — прекъсна го Смоуки. — Не знаех, че сте записали думите ми… — После с внезапно подозрение впи очи в госта си и попита: — Да не би и сега да сте включили някой микрофон?

— Бих ви предупредил — отвърна Адам. — А иначе просто се радвам на добра памет и когато се заема с нещо, имам навика да си водя подробни записки.

„Кой Знае какво още има в тази папка с черни пластмасови корици“ — рече си Смоуки.

— Сядайте — покани го той. — Кафе?

— Благодаря — отказа Адам. — Ще постоя прав. Дойдох да ви кажа, че за последен път съм тук. Както и да ви уведомя, че ще препоръчам на сестра си да продаде своята част от предприятието. — Адам докосна папката в ръката си и глухо добави — А това тук ще предам в търговския отдел на нашата компания.

— Какво?!

— Чухте ме много добре — спокойно отвърна Адам.

— Но какво, по дяволите, има вътре?!

— Доста неща. Между другото и факта, че точно в този момент вашият сервиз методично сваля от употребявани коли всичко, което издава наличието на собственик, след което ги поставя на склад заедно с новите. Между другото вашият началник-сервиз е написал фалшиви поръчки за гаранционно обслужване, които без съмнение ще бъдат препратени за заплащане на нашата компания. А такова обслужване изобщо не е правено. В момента аз наистина не зная точно с каква цел вършите всичко това, но лесно мога да се досетя. И понеже става въпрос за интересите на Тереза, възнамерявам да позвъня в банката ви и да съобщя за всичко, което видях. Предполагам, че те ще ме осветлят по въпроса по-подробно…

— Господи Исусе! — тихо изстена Смоуки.

Сякаш покривът се срути върху главата му, и то в момент, в който най-малко го очакваше. Едновременно с това осъзна каква фатална грешка допусна, когато реши да се разкрие пред Адам и да му позволи да надникне в „кухнята“ на неговия бизнес Беше решил, че Адам просто е един приятел и несъмнено умен човек с добро положение. Положение, до което едва ли би достигнал, ако не беше способен. Грешката на Смоуки беше, че го подцени, решавайки, че този човек едва ли има някакво понятие от неща като търговията с автомобили. Точно поради това свое заключение Смоуки реши да го обезоръжи със своята откровеност, която би трябвало да приспи у него всяка бдителност. Освен това Смоуки считаше, че веднъж уверил се в коректното му отношение към Тереза, Адам ще престане да се интересува от подробностите. Сега разбра на колко погрешен път е бил, но вече беше твърде късно.

— Направете ми една услуга — примоли се той. — Дайте ми ми-нута-две за размисъл, а после нека поговорим!

— Ще мислите единствено за начините, по които бихте могли да ме спрете — отвърна Адам. — Затова предварително ви предупреждавам, че нищо няма да се получи! Освен това вече сме говорили за всичко.

— Откъде, по дяволите, знаете какво ще мисля? — повиши глас търговецът.

— Е, хубаво… не зная. Зная само едно — вие сте мошеник.

— Мръсна лъжа! Бих могъл да ви дам под съд за обида!

— Изгарям от нетърпение да повторя епитета си пред свидетели, за да получите възможност да се оплачете в съда — отвърна Адам. — Но съм убеден, че няма да го направите!

Смоуки реши да измъкне каквото може.

— Но защо да съм мошеник? — примирително попита той.

Адам се отпусна в креслото срещу писалището му и разтвори черната си папка.

— Наред ли да карам?

— Разбира се, да ви вземат дяволите!

— Първото ви мошеничество е свързано с гаранционното обслужване. Начислявате си разходи за неположен труд. Подменяте напълно здрави части, след което отново ги използувате.

— Искам да ми посочите поне един конкретен пример! — настоя Смоуки.

— Разполагам с доста повече, но ето един от най-фрапиращите — в „Стивънсън Мотърс“ пристига една почти нова кола, която се нуждае от елементарен реглаж на карбуратора — започна да чете той. — Вместо реглаж обаче вашият сервиз сменя целия карбуратор и сметката за новата част се изпраща на фирмата производител, тъй като колата е все още в гаранция. След това подмененият карбуратор е регулиран, поставен в склада и след известно време продаден за нов.

Адам разполагаше с датите и номерата на поръчката, фактурата и фабричния номер на подменения карбуратор.

— А кой ви е разрешил да си пъхате носа из моя сервиз?! — яростно избухна Смоуки.

— Вие самият.

Адам знаеше, че за предотвратяване на злоупотреби от подобен характер съществува цяла наредба. Всяка компания от Голямата тройка разполагаше с такава. Но поради огромните мащаби на самите компании и големия обем на работата им по сервизното обслужване търговци като Смоуки съумяваха редовно да заобикалят правилниците.

— Не съм в състояние да следя за точното изпълнение на всяка поръчка в сервиза — започна да протестира търговецът.

— Но отговорността е ваша. Винс Миксън ръководи сервиза както му наредите вие — в момента също прави точно това. Между другото той върши и още една нередност — фалшифицира работното време по отделните коли и събира допълнителни такси. Искате ли примери?

Смоуки поклати глава. И през ум не му беше минавало, че този мръсник ще се окаже толкова внимателен наблюдател, че ще види и разбере толкова много неща. В главата му със светкавична бързина се заподреждаха всички възможни решения — по този начин някога преценяваше как да задмине състезателя пред себе си.

— Ще ви кажа и още нещо, което е свързано с измамата на клиентите ви — добави Адам. — Вашите продавачи продължават да начисляват лихва от сто долара при продажбите на кредит, въпреки че Актът за кредитирането отдавна обяви подобни лихви за незаконни.

— Но хората продължават да ги предпочитат!

— Искате да кажете, че вие ги предпочитате. Особено в случаите, когато вашите „девет на сто“ в действителност означават не по-малко от шестнайсет процента годишно!

— И какво толкова лошо има в това?

— Наистина съвсем не е лошо. Предполагам, че на това мнение са и всички търговци, които използуват този трик. Но те едва ли биха изпаднали във възторг, ако разберат как работите вие в моменти на разпродажба… Как слагате стари дати на поръчките, как ги изпълнявате, когато ви изнася…

— Стига, стига! — простена Смоуки и вдигна ръце в знак на отчаяние.

Адам млъкна, а Смоуки за сетен път се увери, че тоя гип наистина знае всичко! На практика той би могъл да обори част от предишните обвинения, както и да се изплъзне от други. Но с последното съвсем не беше така. За определени, строго фиксирани периоди от време фирмите производители прибягваха до отпускането на специални търговски премии за продажбата на залежали марки коли. Обикновено те се движеха между 50 и 100 долара на бройка и тъй като ставаше въпрос за хиляди коли, тези разпродажби се провеждаха по строго установени правила. Естествено, начини за заобикалянето им все пак съществуваха и Смоуки ги знаеше всичките. Но търговските отдели на фирмите производители се отнасяха изключително строго към тях.

Смоуки се запита дали Адам е успял да научи и за демонстрационните коли — миналогодишен модел, които фирмата му продаде за нови, след като им превъртя километражите. Сигурно!

Но как, по дяволите, успя този човек да научи толкова много неща за нула време?!

Адам би могъл да му обясни как. Би могъл да му каже, че за човек, който се занимава с производствено планиране в автомобилната промишленост, всичко това — внимателното проучване, систематичното проследяване, проверка и анализ на получената информация и сглобяването и в едно хармонично цяло — са неща, естествени като дишането. Освен това лично той бе свикнал да работи бързо.

Смоуки беше вперил поглед в писалището пред себе си и очевидно използуваше времето, за да мисли — точно както беше помолил преди малко. Накрая вдигна глава и тихо попита:

— Но на чия страна сте вие в края на краищата? Чии интереси защищавате?

Адам очакваше подобен въпрос. Сам бе започнал да си го задава още снощи, а на няколко пъти и тази сутрин.

— Дойдох при вас като пълномощник на Тереза, която е моя сестра и притежава четирийсет и девет процента от тази фирма. И все още съм такъв. Но това съвсем не означава, че трябва да си затварям очите пред мошенически операции. И Тереза, и Клайд (ако беше жив) биха постъпили по същия начин. Ето защо ще изпълня всичко, за което ви предупредих.

— Нека поговорим. Казахте, че най-напред ще се обадите в банката. Така ли беше?

— Точно така.

— Е, добре, господин благородник, нека сега пък аз ви кажа какво ще се случи по-нататък! Банката ще изпадне в паника. Още днес следобед тук ще гъмжи от инспектори, а утре рано ще вземат разрешение от прокурора, ще конфискуват активите ми и ще окачат катанците на вратата! Такааа… Споменахте, че после ще предадете записките си на търговците от вашата компания… И знаете ли как ще постъпят тези типове?

— Предполагам, че ще ви отнемат представителството.

— Излишно е да предполагате. Точно това ще направят!

За известно време двамата останаха безмълвни, без да отделят поглед един от друг. После търговецът се наведе над писалището и тихо попита:

— И, какво ще се случи на Тереза и дечицата? Колко според вас могат да струват четирийсет и девет процента от един умрял и погребан бизнес?

— Бизнесът няма да умре — отвърна Адам. — Компанията ще назначи тук свой временен пълномощник, след което ще намери и човек, на когото да продаде представителството…

— Пълномощник! И как според вас ще бъде ръководена тази фирма? От човек, който едва ли знае нещо за бизнеса? Всичко ще приключи с един красив фалит!

— Когато говорите за фалит, не трябва да забравяте, че сам сте тръгнали към него!

Смоуки стовари юмрука си върху бюрото с такава сила, че всичко отгоре му се заклати.

— Няма да има никакъв фалит, ако ме оставите да играя играта както си знам! — изрева извън себе си той. — Ще фалирам само ако изпълните това, което сте намислили!

— Вие казвате така.

— Няма значение какво казвам! Сега ще извикам тук счетоводителката си и ще ви го докажа!

— Вече прегледах счетоводните ви книги заедно с мис Потс.

— А сега ще ги прегледате още веднъж, този път с мен, да ви вземат мътните! — Смоуки скочи от мястото си и заплашително се надвеси над Адам. Огромните му юмруци конвулсивно се свиваха и разпускаха, а очите му бясно пламтяха.

Адам сви рамене, а Смоуки вдигна слушалката и повика Лоти. Дишаше тежко и на пресекулки.

 

 

Работата им отне около час.

Час, в който Смоуки Стивънсън доказваше и убеждаваше, подкрепяше доводите си с набързо направени изчисления, които постепенно покриха цялото писалище. Едновременно с това Лоти Потс обясняваше начина, по който се водеше счетоводството, и съпоставяше най-новите данни с цифрите от предишни години.

Накрая Адам беше принуден да признае вътре в себе си, че, Смоуки действително би могъл да стъпи на краката си, ако, разбира се, получи възможност още поне месец да се отклонява от общоприетата практика и ако сегашната тенденция към съживяване на търговията с нови коли се запази. Алтернативата беше една — поемането на бизнеса от някой временно назначен човек, което, както правилно отбеляза Смоуки, почти сигурно ще доведе до катастрофа.

Но за да остане „Стивънсън Мотърс“ на повърхносттa, Aдам ще трябва да си затвори очите пред измамата, която очакваше банковите ревизори. Времето на догадките отмина и той вече знаеше всичко. По време на разговора им Смоуки призна, че е „злоупотребил с доверието“ и описа начина, по който възнамерява да се справи с предстоящата ревизия.

Усети, че никак не му се искаше да научава за всичко това. Искаше му се никога да не беше се замесвал в тази бъркотия, което направи по молба на сестра си. За пръв път разбра колко са мъдри забраните, наложени от Комисията за защита интересите на компанията, предпазвайки нейните служители от финансови и всякакви други контакти с автомобилните представителства.

Лоти Потс събра книжата си и напусна стаята. Смоуки Стивънсън застана пред Адам с ръце на кръста и предизвикателно го изгледа.

— Е?

— Нищо не се е променило — поклати глава Адам.

— Ще се промени, но тази промяна ще засегне и Тереза! — меко и почти гальовно започна Смоуки. — Този месец ще си получи хубавичкия тлъст чек, но другия няма да получи нито цент! И още нещо — обвинихте ме във всички смъртни грехове, но не казахте нито дума за отношенията ми с Тереза… Не казахте, че съм я мамил например…

— Защото не сте. Това е единствената област, в която нещата ви са в пълен ред!

— Но съм могъл да мамя и нея, нали?

— Предполагам, че е така.

— А аз не съм го правил! Нали точно това дойдохте да проверявате?

— Не съвсем — уморено отвърна Адам. — Сестра ми настояваше да се запозная с перспективите пред фирмата… — Замълча, после добави: — Освен това имам и морални задължения към компанията си.

— Но не те ви изпратиха тук!

— Така е. Но не очаквах, че ще открия всички тези неща… А като служител на компанията нямам право да ги прикривам.

— Сигурен ли сте? Дори и заради Тереза и дечицата?

— Сигурен съм!

Смоуки Стивънсън замислено потърка брадата си. Яростта го беше напуснала и когато проговори отново, гласът му прозвуча съвсем спокойно:

— Адам, само за едно ще ви помоля. Наистина то ще помогне на мен, но вие ще го направите заради Тереза.

— Какво ще направя?

— Ще си вдигнете чуковете оттук още сега, в този момент! — разпали се отново Смоуки. — Ще забравите всичко, което научихте днес! И ще ми дадете два месеца да се стабилизирам финансово, защото във фирмата ми няма нищо, което да не може да се оправи за такъв период от време. Вие знаете, че е така!

— Не, не зная.

— Тогава знаете друго — предстои продажбата на ориона, а тя ще се отрази отлично на нашия бизнес!

Адам се поколеба. Орионът беше слабото място в цялата система на поведение, към която беше решил да се придържа. Ако беше убеден в успеха на тази кола, той не можеше да не се съгласи, че нейната продажба ще донесе солидни приходи и на „Стивънсън Мотърс“.

— Да допуснем, че приема вашето предложение — рязко каза той. — Какво ще се промени след два месеца?

Търговецът махна с ръка към папката с черни корици.

— Ами пак ще предадете бележките си на вашите хора от търговския отдел — точно така, както възнамерявахте да го направите. Е, тогава сигурно ще ми се наложи да продам всичко и да изгубя вашето представителство, но поне ще продам едно процъфтяващо предприятие. Което ще позволи на Тереза да получи поне два пъти повече за своя дял, а при всички случаи доста повече от това, което би получила сега — при една принудителна продажба.

Адам отново се поколеба. Въпреки че продължаваше да включва в себе си елемент на мошеничество, предложеният компромис обладаваше желязна логика.

— Само два месеца! — умолително промълви бившият автомобилен състезател. — Не е чак толкова много!

— Един месец! — отсече Адам. — Един месец, считано от днес, и точка!

Смоуки въздъхна с облекчение, а от широката му усмивка Адам разбра, че е бил изигран. Почувствува се потиснат, защото беше направил компромис със съвестта и здравия си разум. Но взе твърдото решение, че точно след един месец бележките му за състоянието на фирмата „Стивънсън Мотърс“ ще се появят в търговския отдел на неговата компания.

За разлика от него Смоуки направо сияеше. Доверявайки се на здравия си търговски нюх, той инстинктивно беше поискал два месеца, макар че един му беше напълно достатъчен.

За един месец можеха да се случат много неща, между които и някой нелош шанс.