Иван Вазов
Страдающий пътник

Ба! Не ще да падна като клас отсечен

в туй море бурливо, дето съм увлечен,

                аз не ща умра!

 

Аз напред ща бягам през вълни, през бури,

всяка пречка в път мой ще да се катури

                и не ща се спра!

 

Светските неволи, скърби нетърпими

ми живот съядат и скъсяват дни ми,

                мойте млади дни!

 

Ала аз ща тичам, та докат живея,

на съдбата люта в лице ща се смея,

                на вси и злини!

 

Що да правя друго? Нали съм създаден,

за да бъда смазан, жален, гол и гладен,

                и нещастен роб?

 

Дето да се скитам, мене ми се чува

нещо и в тъй… зловещо, като че казува:

                „Тоя свят е гроб!“

 

Но в море бряг има, оазис — в пустиня,

тъй и в нашта жизън на скръбта робиня

                зра надежда аз!

 

И тъй с таз надежда, лъжна н злощадна,

се напред ща бягам; но не ща да падна

                кат отсечен клас!