Иван Вазов
За един чорбаджия, когато умре

Веч умря! Умря горкият!

Отърва се веч светът!

Четир души го влечът,

в гроба му да го зарият,

червеците да гостът.

Сиромаси, кат видяха,

че отнасят тоз мръсник,

радостен изпущат вик,

дрипите им се засмяха.

Ази плача пък от жал!

Не че той е на носило,

но защото бих желал

да го видя на бесило!