Иван Вазов
На непознатата девойка

Хубаво момиче,

непознато мен,

пролетно кокиче,

гълъбе безцен!

 

Под синето небе

по-красна не знам

и ангел със тебе

сравни ща едвам.

 

Твойте очи будни,

две ясни звезди,

по бузи ти чудни

трендафил цъфти.

 

Имаш коси златни

и лебедин врат,

тез устца приятни

дъхат аромат.

 

Твойте ненки страстни

не видя в тоз час,

но че са прекрасни,

туй догаждам аз.

 

Може би приличат

на два портокаля,

затуй ме привличат,

та да ги погаля.