Иван Вазов
Спи, въздишай и се смей

I

Когато почиваше ти

във сладки, блажени мечти

и всичко наоколо спеше

освен аз и мойто сърце,

и месец приятно златеше

богинското твое лице,

тогаз кат пред идол изваян

аз гледах на тебе облян

и като навеждах глава

да чуя дъхът ти безгласен,

ах, спи си, ти думах едва,

ах, спи си, мой ангел прекрасний!

II

Когато в полунощний час

милувах те галено аз

и щом се в просъница нежна

в прегръдки ми виждаше ти,

по-прелестна, страстна, набрежна

въздишаше в сладки мечти;

тогаз те притисках по-тесно,

и пълен с блаженство небесно,

въздишах със тебе и аз.

И после с цалувки най-страстни

въздишай, ти думах, с тих глас,

въздишай, мой ангел прекрасний.

III

Когато се будеше ти,

щом начне възток да пламти

и още от сънища сладки

омаяна биваше там,

по бузи ти румени, гладки

усмивка трептеше едвам,

що често сърце ми подканя

за нови по-луди желанья!

И като цалувах във тях

тоз огън, кой нивга не гасне,

ах, смей се, ти думах със смях,

ах, смей се, мой ангел прекрасний!