Иван Вазов
Вечер

Ясно слънце веч преваля

        тъмните гори

и небето то запаля

        с огнени зори.

 

Дневний крясък умалява,

        бяга летний пек

и дървенцата развява

        ветрец тих и лек.

 

Птичките по-звучно пеят,

        трепкат си крила,

агънцата милно блеят,

        скачат по поля.

 

В тоя час, кога се скрива

        дневната звезда,

ти излазяш по-красива

        с менци за вода.

 

Между другите жени си

        най-прекрасна ти;

те цветя са, ала ти си

        роза, що цъфти.