Иван Вазов
Нощем

През прозорците кристални

        месечко се смей

и чучурче с глас печалний

        в тишината пей.

 

А освен тях нищо живо

        няма окол нас

и в туй място мълчаливо

        всичко спи в тоз час.

 

И тя нежно кат възвила

        мраморний си врат,

спи си сладко млада, мила,

        дъха аромат.