Иван Вазов
Злата и майка й

Злато мари, злато име,

мари, дъще, я кажи ми,

кой ти цветето набаска,

кой ти бузата одраска,

кой ти гушката закачи —

там стори червено значе?

 

— Мари, мале, мила мале,

като питаш, да ти кажа:

снощи гости сме имали.

Отидох вода да тража

с менци сама на извора.

Там заварих много хора.

Рекох малко да почакам

и за мене ред да доде…

 

Че отде ги бяс проводи

черни биволи проклети —

между нази се увряха,

бистра вода да си пият.

Едно биволче най-мало,

пусто що бе пощръкляло,

ни зарита и затласка

и с опашка ме забръсна,

та ми цветето разкъсна,

и ми бузата одраска,

и ми гушата закачи,

та стори червено значе!

 

— Мари, дъще, мари, Злато,

мари, чеденце благато,

лъжи, лъжи колко сакаш,

от мен вяра да не чакаш:

й аз съм се мари момила,

й аз съм на вода ходила,

и кат тебе съм патила.