Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (32)

Поява на доброто, знанията и злото

Торзионният ефект, т.е. усукването на полетата със свръхвисока честота, има голям еволюционен смисъл — във вътрешността им се съхранява информацията. Тя има и обратно въздействие върху торзионните полета, като съдейства за усложняването им и за още по-доброто съхраняване на информацията. Полевият пренос и съхраняването на информация не са нещо свръхестествено, ако си представим телевизията и радиото.

Едни сили, бушуващи във финия свят, водят до усукване на свръхвисокочестотните полета, а други — до обратния ефект. Първите са полезни (положителни), т.е. вършат добро деяние, тъй като позволяват да се съхрани информацията. Силите с обратен ефект са вредни (отрицателни), т.е. вършат зло деяние, тъй като изтриват информацията.

Психичната енергия (мислене, чувства, интуиция и др.) според физиците е в диапазона на свръхвисоките честоти и има пряко отношение към финия свят. С други думи, в процеса на мисленето използваме енергията на финия, свят, а мозъкът ни съдейства за усукването на торзионните полета на душата. Затова много физици (например Г Шипов, В. Лобанков) правят пряка аналогия между финия свят и този на психичната енергия, а за души (дух) на хората смятат концентрата от енергия на финия свят във вид на усукани (торзионни) полета. Оттук и изводът, че процесът на усукване на полетата във финия свят, който съхранява информацията, асоциираме с доброто, а обратният процес, изтриващ информацията — със злото. Изпитваме добро и зло, защото сме продукт не само на физическия, но и на финия свят.

Доброто и злото са фундаментални категории на финия свят, които са основата на развитието и еволюцията му. Ако побеждава доброто, в торзионните полета на финия свят се съхранява информация и възниква знание. Ако побеждава злото, знанието се разрушава. Знанието, в чиято основа е информацията за опита в борбата на доброто със злото, спомага за победата на доброто и за еволюционния процес. Затова може да се говори за единство на доброто и знанията, които да се представят като единна категория — добро плюс знания.

Първични, вторични, третични… добро и зло

В началния период от еволюцията на финия свят съществуват само първично добро и първично зло. Борбата между тях се води „не на живот“, а „на смърт“: ако побеждава злото, унищожава доброто. В тази безкомпромисна борба все пак побеждава доброто, тъй като действа съвместно със знанията. Злото започва да изчезва. Но успоредно започва да се забавя и прогресът в еволюционното развитие на финия свят, тъй като знанията са преди всичко информация за опита от борбата на доброто със злото.

Злото също има еволюционен процес, за да противодейства на доброто, създало знанията и ползващо ги за борба със злото. Възниква вторичното зло. Ако първичното зло представлява енергия на финия свят, която поврежда торзионните полета и изтрива записаната в тях информация (знанията), вторичното зло е енергия, усукваща свръхвисоките честоти на финия свят в обратна посока, противоположна на доброто. Такива „зли“ или негативни торзионни полета също могат да съхраняват информация (знания), която е опит за борбата на злото с доброто и се използва за тази цел.

В отговор на появата на вторичното зло идва и вторичното добро — като сложни позитивно усукани торзионни полета, запазващи информация от опита в борбата с вторичното зло. Появява се противоборство на позитивните и негативните знания.

В отговор на появата на вторичното добро идва третичното зло — като още по-сложно усукани негативни торзионни полета, съхраняващи информация от опита за борба с вторичното добро. След третичното зло се появява и третичното добро — като силно усукани позитивни торзионни полета, запазващи информация от опита за борба с третичното зло. По-нататък се появяват четвъртичното зло и добро и т.н. Постепенно възникват изключително сложни (образно казано, многослойни) торзионни полета на финия свят, които съдържат едновременно огромна позитивна и негативна информация. Вече си противоборстват не само доброто и злото, но и позитивните и негативните знания.

Оттук следва, че злото е неизкореним атрибут на еволюцията, без който ще спрат прогресът и развитието на торзионните полета на финия свят. Защо тогава не говорим за равенство на приоритети на доброто и злото? Защо отдаваме предпочитание на доброто и точно с него свързваме прогреса и развитието? Отговор можем да получим, ако си припомним за първичното добро и зло, които си противоборстват на принципа на безкомпромисното пълно взаимно унищожение. Борбата между доброто и злото спомага за прогреса, ако преминава на десетерич-ни, деветерични или… третични равнища. Но не дай боже борбата да достигне първичното равнище! В случай на победа на злото на това равнище ще се изтрие цялата информация от торзионните полета на финия свят и ще настъпи информационен крах! Природата ще трябва да започва отначало! Затова силите на доброто не бива да допускат победа на злото на едно, второ, трето и други равнища, защото злото може да достигне първичното равнище и там също да победи. Тъй че не трябва да се примиряваме със злото и да помним, че равнодушието към него е нещо страшно.

Какво е любовта?

В еволюционната борба между доброто и злото — и в двата случая присъстват знания — има един момент, който съдейства везните да се наклонят към доброто. Той се нарича любов.

Какво е любовта от гледна точка на хипотезата за торзионните полета на финния свят? Тя е ускоряване и усилване на позитивното усукване на полетата на финия свят под въздействието на други позитивни торзионни полета. Две положителни, или „добри“, торзионни полета при контакт са в състояние да усилят степента на взаимното си усукване, поради което се подобрява противодействието на негативно усуканите торзионни полета, по-добре се запазва информацията (знанията) и се появява възможност за възприемане на нови знания.

Негативните, или „злите“, торзионни полета не могат при взаимен контакт да усилват степента си на усукване. Затова злото няма любов. То има само самолюбие, тъй като вторичното, третичното и другите равнища на негативно усуканите торзионни полета в рамките на един комплект торзионни полета (една душа) са в състояние взаимно да се усилват.

Любовта действа преди всичко върху първичното, главното равнище на торзионните полета, като го предпазва от проникване на злото, което може да изтрие цялата информация и да разруши душата. При паритет на знанията, които имат доброто и злото, любовта е способна да спаси душата. Поради любовта доброто в крайна сметка винаги побеждава. Точно тя е гарант за запазването и получаването на знания в усуканите полета на финия свят, тя е една от основите на вълновата форма на живот.

Как е организиран Онзи свят?

В тази книга, опирайки се на данните от съвременната физика и религиозните писания, стигнахме до извода, че Онзи свят е вълнова космическа форма на живот във финия свят. Когато анализирахме понятията добро и любов, знания и зло от гледна точка на физиката на финия свят, предположихме, че те са в основата на функционирането на Онзи свят.

Вълнова космическа форма на живот! Трудно е да си представим, че може да съществува. Всъщност какво е животът? Той е преди всичко способността на материалния субстрат да запазва и предава (наследява) информация, както и да се само-усъвършенства, т.е. да върви по пътя на прогреса. Ако в основата на земния живот са запазването и наследяването на информация посредством генетичния апарат, в основата на вълновата форма на живот са съхраняването и предаването на информация в торзионните полета на финия свят, а прогресът на вълновата жизнена форма се осъществява чрез единството и борбата на доброто (положителната психична енергия) и злото (отрицателната психична енергия).

Появата (след първичните добро и зло) на вторични, третични, четвъртични и т.н. (стотици, хиляди и повече) добро и зло, както и взаимното усукване на „добрите“ торзионни полета при контакт (любов), водят до формирането в Онзи свят на изключително сложни полеви структури, способни не само да запазват и предават информация (знания), но и прогресивно да се самоусъвършенстват. Тези изключително сложни концентрирани енергии на финия свят (психична енергия), които образно може да се представят като многослойни усукани (торзионни) полета, са душите. Главната, част на душата, съхраняваща основната информация, е духът. Той, както е известно, е безсмъртен. Тоест главната информация (главното знание), еволюционно създадена и съхраняваща се в торзионните полета на финия свят, е безсмъртна. Торзионните полета на душата (ефирното тяло и др.) могат да изчезнат, т.е. записаната в тях информация може да се изтрие. Но главните торзионни полета на душата, т.е. духът, в който е записана основната информация, остават вечни.

В религията има понятия добър и зъл дух. Очевидно това наистина е така — единият дух държи главната информация, състояща се предимно в позитивни (добри) торзионни полета, а другият — предимно в негативни (зли) торзионни полета. Еволюционният процес на Онзи свят е заложен като борба на доброто и злото и обратно. Затова всеки дух има и добро, и зло начало, но в единия случай преобладава доброто, а в другия — злото. Добрият дух обаче има повече шансове да се самоусъвършенства, защото е способен да усили усукването на позитивните си торзионни полета чрез въздействието на друго торзионно поле (любов). Затова религията постоянно пропагандира любовта като основа на прогреса и живота.

Ролята на любовта като усилвател на добрите помисли при контакт на душите (духовете) се състои и в това, че в процеса на еволюцията на Онзи свят духовете започват да контактуват помежду си и постепенно се обединяват във Всеобщо информационно пространство. Появява се общност на духовете, свързани с нещо като компютърна мрежа, което води до създаването на информация с общ характер за всички духове. Значението й с усложняването на всеки дух в процеса на еволюцията става все по-голямо, тъй като прогресът, заложен като борба между доброто и злото, трябва не само, да се саморегулира в рамките на всеки отделен дух, но и да се подлага на общо коригиране в рамките на цялото Всеобщо информационно пространство. Общите функции започват да се предават на групата на най-развитите духове, при които постепенно се появяват общи торзионни полета със записана в тях информация с общ характер.

Ръководните функции на това пространство спрямо всички с цялото многообразие на обединените в него духове водят до ускорено развитие и усложняване на тези общи торзионни полета. В тях се съсредоточава огромна информация, която се използва за управляване на целия вълнов живот на Онзи свят. Този изключително мощен по информационен капацитет и мисловни способности концентрат от енергия на финия свят, който може да се представи като супермногослойни торзионни полета, наричаме Бог.

Той е центърът на управление на вълновата космическа форма на живот или Онзи свят. Всъщност Бог е Космическият разум.

В религиозната литература често се напомня за Великия дух на злото, който противоборства на Бог и ръководи всички зли деяния. Във връзка с това може да се предполага, че съществуват два центъра за управление на вълновата космическа форма на живот — позитивен център за управление (Бог) и негативен център за управление (Великият дух на злото). Дали това е така?

Трудно ми е да съдя, тъй като разумът ми е нищожно слаб в сравнение с Космическия разум. Мисля обаче, че два бога няма — на доброто и злото, а има само единен Бог. От вече изложените размишления е очевидно, че борбата между доброто и злото е основа на еволюционния прогрес на Онзи свят, че всеки дух включва в себе си както добри, така и зли елементи, за да има постоянен стимул за самоусъвършенстване. Бог като централен супермощен Дух включва и положителни (добро), и отрицателни (зло) елементи на психична енергия. Бог не може да бъде толкова добър, тъй като управлението на живота изисква както добродетели, така и наказания, а борбата между злото и любовта са основа на прогреса във вечната космическа форма на живот.

Божествената добродетел трябва да възприемаме като височайша похвала за борбата със злото, а божественото „зло“ деяние — като наказание за отказа ни от борба със злото и извършване на унищожително зло деяние. Бог никога няма да се откаже от необходимото присъствие на елементи на злото, тъй като само в борба със злото ще се постигне знанието — основата на мирозданието. Затова в обичайното „Бог е един“ се влага не само смисълът за единството на всички видове религии, но и смисълът за единството на добрите и наказващите деяния.

Бог има колосален потенциал за любов, защото е създаден в резултат на любов (т.е. на взаимните контакти на духовете, усилващи доброто начало и запазването на знанието). И добродетелта, и наказанието, идващи от Бога, във всички случаи ще бъдат свидетелство за истинската велика любов. Бог е преди всичко добро начало, тъй като е резултат от победата на доброто и любовта над злото.

Не трябва да се забравя, че знанията са преди всичко опитът от борбата на доброто със злото. А запазването им и получаването на нови знания са основата на живота, защото точно по това живата материя се различава от мъртвата.

Логично е Бог също да има противодействащо начало, за да се развива. Противоречието е в самия него — добро и зло. Може би има и външни противоречия под формата на други „богове“ в други пространствени измерения или светове. Но това е областта, в която слабият човешки разум няма възможност да проникне. Онзи свят според нас има следните основни принципи на функциониране:

— Възникнал като единство и борба на положителна и отрицателна психична енергия, той еволюционно се развива чрез съхраняване на информация (знания) за опита от борбата между доброто (положителната енергия) и злото (отрицателната енергия) в торзионните полета на финия свят. Получаването на нова информация (знания) дава превес в борбата между доброто и злото.

— При пълна победа на злото ще се изтрие цялата информация (знания) и ще настъпи информационна смърт. Затова във вечната борба между доброто, и злото предимство има доброто. То се реализира чрез любовта — способността на позитивните (добрите) торзионни полета да усилват степента на усукването си (съответно да се противоборства на негативните торзионни полета) при взаимен контакт.

— Любовта способства за обединяване на концентрираните психични енергии, съхраняващи главната информация (духове), в единна система (Всеобщо информационно пространство) и за оформянето на център за управление на информационното пространство под формата на супермощен Дух (Бог). Любовта създава Бога.

Онзи свят и земният живот

Като се развива в съответствие с тези принципи, Онзи свят достига изключително високото еволюционно равнище на вълновата космическа форма на живот и се появява необходимостта да се усвоят и други видове материи, в частност физическият свят.

Абсолютно съм убеден, че физическият живот на Земята е създаден чрез уплътняване на духа. Всички теории за възникването му чрез самозараждане на сложни молекули и концентрирането им в живи организми не издържат на сериозна критика както от гледна точка на религиозните, така на съвременните физични и химични познания.

Основното, което не могат да обяснят тези теории, е самовъзникването на генетичния апарат, чиято невероятна сложност не се поддава дори на частично научно разбиране. И наистина е трудно реално да се възприеме как група молекули на ДНК само на една клетка могат да съдържат и наследяват информация за живота на целия човешки организъм, включително на всяка негова клетка и молекула. Но още по-трудно е да се осъзнае как се е самосформирал този удивителен информационен капацитет на молекулите на ДНК.

Ако се изходи от хипотезата за създаването на живота чрез уплътняването на духа, обяснение може да се намери значително по-лесно. Еволюционният процес на Онзи свят, преминал през единството и борбата на доброто и злото и натрупването на информация в торзионните полета на финия свят, води до формирането на сложни и високоорганизирани структури на финия свят — духовете. С централния супермощен Дух — Бог — е намерен начин за пространствени изменения и уплътняване на духовете с влизане в материята на физическия свят.

Все още недобре разбираме организацията на финия свят и само предполагаме за същността на материалния му субстрат. Но в източните религии е добре известна материализацията на мисълта, т.е. преминаването на материята на финия свят във физическа субстанция. Затова предполагам, че генетичният апарат на земните организми е създаден чрез физическа материализация на фината субстанция на духовете. С други думи, земният генетичен апарат е физически отпечатък на фината структура на духа. Той обаче е значително по-примитивен в сравнение с духа и представлява само негов частичен отпечатък — мисловните и много други способности остават все пак при духа, който незримо присъства у всеки човек. Онзи свят с уплътняване и материализация на духа създава добра самовъзпроизвеждаща се „машина“ — човешкият организъм, чрез който човекът (духът) живее във физическия свят, както и околният свят — растения, животни и т.н.

Хипотезата за възникване живота на Земята чрез материализация на елементите на вълновия космически живот (духовете) може да изглежда принципно нова, а може да се смята и за един от вариантите на религиозната представа за уплътняването на духа. Същността обаче не е в това. Главното е, че тя дава възможност да се обяснят много неразбираеми факти и по друг начин да се погледне на човешката история.

Еволюционният процес на материализация на духа върви в продължение на милиони години. Хората от първата раса (ангело-подобните) са повече дух, отколкото материя, но у тях вече е формиран първичният генетичен апарат, който дава възможност чрез пъпкуване и делене да се наследява все още рехавото физическо тяло. Тези хора все още не са отделени от Онзи свят, живеят по законите и принципите на вълновия космически живот, но вече имат земна физическа обвивка. Чувстват се повече представители на Онзи свят, отколкото земни жители. Понятията добро, любов и зло за тях са значително по-важни, отколкото материалните проблеми на Земята.

Хората от втората раса (призракоподобните) живеят основно като тези от първата, макар че земната им обвивка става по-плътна, а генетичният им механизъм на физическото тяло — по-съвършен.

Хората от третата раса (лемурийците) вече имат достатъчно плътно физическо тяло, представено в ранния период от огромно четириръко или двулико същество, а в късния период — от двурък и еднолик гигант. Духът, вселил се в тялото на лемуриеца, напълно запазва връзката с Онзи свят. Принципът SoHm не действа. Лемуриецът живее повече по законите и принципите на значително по-високоорганизирания Онзи свят, но активната му дейност във физическия свят го кара да не бъде равнодушен към земните грижи.

Хората от четвъртата раса (атлантите) също запазват връзката на духа си с Онзи свят, но земните материални грижи вече им стават по-близки. Понятията добро, любов и други категории на Онзи свят постепенно отстъпват, като започват да преобладават интересите на физическото тяло (да хапнат, да пийнат и т.н.).

Хората от петата раса (арийците) могат да се нарекат роби на физическото тяло. Духът, отрязан от Онзи свят чрез принципа SoHm, започва да изпълнява не функции за връзка и единство с Онзи свят, а за обслужване на физическото тяло. Основните категории на Онзи свят — добро, любов и зло — напомнят за себе си само като интуитивен шепот.

Материализацията на фината материя на духа води до създаването на самозараждащите се физически човешки тела и околния жив свят. Но животът на човека не е възможен без участието на Онзи свят; във всеки човек има дух, който живее на планетата в „красива машина“ — човешкото тяло. Ние, земните хора, сме продукт на усвояването на Земята, на приспособяването на вълновия космически живот към физическите условия. Затова земният живот е дух плюс физическо тяло.

По аналогия може да се приеме, че вълновият космически живот (Онзи свят) е създал (също по пътя на материализацията) физически живот и на други планети във Вселената. Навярно за материализация на духа са използвани други химически елементи и молекули, характерни за всяка конкретна планета. Навярно условията на планетата (атмосферен състав, температура, сила на привличане и т.н.) налагат своя отпечатък върху размерите на физическото тяло и строежа на органите на тези хората. Но те по принцип трябва да приличат на нас, тъй като също са продукт на материализацията на духа и на единната съзидателна дейност на Онзи свят. Могат да изпитват добро, любов и зло, тъй като са единни категории за целия вълнов космически живот и Космическия разум. Създадени са на принципа дух плюс физическо тяло. Затова, когато усвоим телепатичния език (предаването на мисли), ще можем да общуваме с нашите братя от другите планети по начина на общуване на духовете помежду им, заложен в основополагащия Онзи свят.

Много Посветени пишат, че някога земните жители са били лидери сред всички видове физически живот на различните планети, тъй като са постигнали най-голям прогрес. Този период очевидно обхваща живота на лемурийците.

Лемурийският феномен

Лемурийската цивилизация достига невероятно високо равнище на развитие. Тя владее енергията на финия свят, посещава други планети със своите безшумни летателни апарати, общува по метода на предаване на мисли и т.н. Знанията на Онзи свят са открити за лемурийците и в същото време придобиваните от тях знания от живота им на Земята попълват запасите на Онзи свят. Точно лемурийската цивилизация успява да попълни информационния запас на Онзи свят с най-ценните знания за живота на Земята и досега е еталон за земни постижения. Следващите цивилизации (атлантите и арийците) не успяват да достигнат дори и малка част от равнището на лемурийците.

Каква е причината за този толкова значим жизнен успех? Лемурийците живеят на Земята, но се чувстват рожби на Онзи свят и ползват преди всичко неговите закони и принципи. Знаят, че силата и ролята на психичната енергия са несравнимо по-големи от физическата енергия, а човешкото тяло, заедно с душата, е най-висшето творение на Земята. Затова целия си плам насочват към самоусъвършенстването на човека и овладяването на енергията, заложена в самия него.

Да се усещаш рожба или творение на Онзи свят е много важно, тъй като точно това определя избора на пътя за прогресивно развитие. Детето на Онзи свят ще се учи от своя прародител (Бог) и няма да извърши най-големия грях — да се смята за бог. Няма да мисли за самосглобяване на молекули в генетичния апарат, за произход на човека от маймуната, няма да се чувства господар на природата.

Нашата цивилизация засега не умее да ползва космическата енергия, а тя е колосална. Някои съвременни физици например смятат, че един кубически метър Абсолют има енергиен потенциал, равен на мощността на 40 трилиона ядрени бомби. Затова няма необходимост да се ползват земни източници на енергия (нефт, въглища и др.), трябва да се овладее космическата енергия. А това може да го направи само човекът.

Овладелите космическата енергия лемурийци ползват за това подходите, заложени на Онзи свят. В основата им са простите понятия добро и любов. Те са наясно, че в торзионните полета на финия свят има колосална енергия, а доброто и злото като главни атрибути на тези полета са със същата колосална сила. Човекът като микрокосмос на макрокосмоса е способен чрез добро или зло да реализира енергията на торзионните полета на финия свят. При това лемурийците знаят, че използването на злото (негативните торзионни полета) за получаване на енергия е рисковано, защото може да се получи взривоподобен информационно-колапсиращ ефект. Затова използват доброто. Прилагат и любовта, за да усилят получаването на енергиен ефект от позитивните (добрите) торзионни полета посредством контакт с други позитивни торзионни полета.

За арийците доброто и любовта остават като приятни чувствени възприятия. Ние сме блокирани от принципа SoHm и потопени във физическата материя, като дори не подозираме каква мощ имат тези на пръв поглед прости слова. За лемурийците не са били прости, а са ръководели живота им.

Защо Онзи свят, живеещ във финия свят, отдава енергията си на Земята за изпълнение на нейни нужди? Първо, земният живот е производен (рожба) на Онзи свят. Второ, енергията преминава на нашата планета за изпълнение на някаква добра мисъл, а реализацията й попълва информационното пространство на Онзи свят.

Основният енергиен феномен на лемурийците са мантрите — заклинанията, описани в много религиозни източници Те правят заклинания на своите апарати, като така „зареждат акумулаторите“ им с енергия от финия свят. По подобен начин осигуряват енергия за работата на много други земни апарати, като използват себе си в качеството на най-мощна енергийна машина.

Лемурийците знаят, че енергията на финия свят може да противодейства на гравитацията. На този принцип почиват строителните им технологии — огромни каменни блокове се пренасят с поглед. С помощта на торзионен генератор, побиращ се на дланта, жонглират с огромен камък във въздуха.

Най-голямото им постижение обаче е феноменът „дематериализация-материализация“. Те имат предвид създаването на физическото човешко тяло чрез материализация на духа и успяват да обърнат процеса — към дематериализация. Същността му може да се изрази като „информационен пренос“, т.е. цялата колосална енергия за строежа на човешкото тяло се записва на торзионните полета на духа. С усилията на високоразвития лемурийски дух са създадени допълнителни свободни торзионни полета на душата, като в тях се е записвала информацията за физическото тяло.

Духът със записаната информация за физическото тяло се мести където трябва (под земята, в пространството и т.н.) и на основата на тази информация се сглобява човешкото тяло — материализация. Това става от атоми и обикновени молекули (вода и др.), което дава възможност за материализация при всякакви условия.

Може да се говори за два типа материализация: еволюционна и чрез информационен пренос. Еволюционната върви дълги години, но информационният пренос се осъществява едва ли не мигновено. В процеса на еволюционното създаване на земния живот духовете на Онзи свят в лемурийския период стават толкова съвършени, а информационният им капацитет толкова значителен, че вече им е подвластен феноменът „дематериализация-материализация“ от типа на информационния процес. Лемурийците успяват да го внедрят не само върху телата си, но и върху апаратите. Това позволява например на летателните им апарати да се появяват и изчезват мигновено.

На основата на феномена „дематериализация-материализация“ в края на своята цивилизация лемурийците създават Шамбала и Агарти. Част от тях, и особено тези от Шамбала, достигат дори до безсмъртие. Успяват да го постигнат чрез стимулиране с вътрешна енергия на регенерирането на клетките на организма, включително и на нервните. Осъществява се постоянно обновяване на физическото тяло.

В основата на лемурийското чудо е осъзнаването на категориите добро, любов и зло като основни движещи сили на Онзи свят и определянето на човешката същност като микрокосмос на макрокосмоса. Приели изначалната необходимост от постоянен прогрес, тъй като човекът е заложен като саморазвиващо се начало в борбата между доброто и злото, лемурийците се разграничават от злото. Те обаче не допускат сляпа борба на доброто и злото. Успяват да използват колосалната мощ на доброто и любовта, като торзионните им ефекти не се пилеят в сляпа борба със злото, а пълноценно се използват за усъвършенстване на човека и живота на Земята.

Колко важно е да се разбере необходимостта от постоянен прогрес! Колко важно е да не се допусне силите на доброто и любовта да се разпиляват в борба с тъпото зло! Колко страшна е думата пустота!

Лемурийците са наясно с това още от самото начало и достигат такова равнище на духовно развитие, че могат да водят диалог с Бога. Затова те наистина са божествено творение.

Какво се случва с тях? Защо цивилизацията им (с изключение на Шамбала и Агарти) загива? Този период е покрит с мрак. Може би и в техните редрве се загнездва гибелната пустота.

Доброто, любовта и сомати

Как да се постигне състояние на дълбоко сомати? Ламите смятат, че човек трябва да се концентрира (медитира) върху любовта към човечеството. Когато го чуех, не можех да вникна в дълбокия му смисъл. Сега почти съм наясно с основния принцип за постигане на феномена сомати. А и читателят вероятно би трябвало да го е разбрал. Любовта е стимулатор на доброто. Силната любов чрез усукване на позитивните (добрите) торзионни полета прогонва отрицателната (злата) психична енергия.

Свободната от отрицателна психична енергия човешка душа се нарича чиста. Точно тя е в състояние да твори чудеса. В нея енергията не се разпилява за сляпа борба със злото и може да бъде изцяло насочена към изпълнение на дадена задача. Например към законсервиране на човешко тяло за хиляди и милиони години, т.е. към постигане на сомати.

При сомати торзионните полета на душата се напрягат крайно, привеждат всяка водна молекула в тялото в четвърто (неизвестно!) състояние, което спира всички обменни процеси в него и го прави твърдо. Водата е атрибут и материален субстрат на положителната (добрата) психична енергия. Затова наличието на отрицателни (зли) елементи в душата не позволява да се постигне пълно сомати. Само чистата душа е в състояние да създаде феномена сомати.

Генофондът на човечеството, изграден на Земята от лемурийците с чисти души, пазен в подземия свят и попълван с най-добрите представители от другите цивилизации, е резултат от великата победа на доброто и любовта.

Адептите — нашето бъдеще

В недрата на нашата арийска цивилизация, потопена в материалното, някъде в Непал и Индия се срещат необичайни, като че ли откъснали се от този свят и много бедно облечени хора, които твърдят, че са на 300, 500, 1000 и повече години. Това са адептите.

Твърденията им не звучат убедително и правдоподобно. Но точно те са нашето бъдеще. Те са съумели да поставят доброто и любовта в услуга на здравето и увеличаването на продължителността на живота си. С любов към Бога и медитиране успяват да усилват положителната енергия на душата и частично да избягват отрицателната, т.е. пречистват душата си.

Да обичаш самия себе си е безсмислено, тъй като самолюбието е отрицателно качество. Трябва да се научим да обичаме живота, да обичаме Бога — Твореца на земния живот. Ако тази любов е силна и безкористна, лечебният ефект ще настъпи от само себе си. Но е трудно да се научим да обичаме така. Трябва да се откъснем от земните проблеми и изцяло да се посветим на молитви.

Човечеството вече е преодоляло „физическото мазе“ (най-дълбоката материална точка на монетарния космически цикъл) и е тръгнало нагоре към духовното развитие. И затова съвременните адепти някога ще се превърнат в жизнено активни, красиви лидери на човешкото общество и ще го поведат към разцвет.

Доброто, любовта и ние

Роден в комунистическа страна, през целия си живот аз бях откъснат от религията. Моите предци, религиозни дейци, са подлагани на изключително жестоки ленински репресии. Когато през студентските си години изучавах някакъв „материализъм и емпириокритицизъм“ й полагах изпити по атеизъм, винаги ме впечатляваше бясната ярост, с която бяха громени религиозните постулати. „Защо е било необходимо — наивно си мислех, — нали религията зове към нещо хубаво — доброта, любов и вяра в Бога“.

Тогава не схващах, че доброто и любовта — преди всичко любовта към Бога, са като рибена кост в гърлото на комунистите, защото дълбокият смисъл на деянията им е създаването на свой „бог“ (Ленин, Сталин и др.). Желанието им е да принудят хората да обичат новия „бог“, нищо че е в разрез с цялата човешка природа.

По-късно, когато четях религиозни писания, не спирах да се изненадвам от безкрайното и дори досадно акцентиране върху проблемите на доброто и любовта. От книгите на великия Сатия Саи Баба, който пред всички твореше чудеса, определих основната насока на мощното му мислене — любовта.

Едва когато, ползвайки научно-логичния подход, приключих с философския анализ на получените резултати от хималайската експедиция, започнах да осъзнавам дълбокия смисъл и на религията, и на думите на Саи Баба, и на много други автори, където се разсъждава за доброто и любовта. Те са главното съзидателно начало в човешкия живот.

Аз съм обикновен представител на потопената в материалното раса на арийците. Мозъкът и мисленето ми са нищожно слаби в сравнение с мисловната мощ на лемурийците, още повече — с Космическия разум. Но дори и така при логическия анализ на отделните факти стигнах до удивителния извод: доброто и любовта са основополагащите категории в човешкия живот, определящи прогреса. Никога преди не съм придавал значение на изрази като „Пречисти си душата“, „Разкай се“ или „Не вземай грях на душата си“. Струваха ми се скучни и неразбираеми. Когато обаче четях Николай Рьорих, отново срещнах понятието „чиста душа“. Той пише, че загадъчната Шамбала се населява от хора с чиста душа. „Какво ли е пък това? — мислех тогава. — Защо всички религии отделят толкова внимание на пречистването на душата?“

Попитах един познат поп. Той ми прочете проповед, от която аз като учен абсолютно нищо не разбрах. Наистина, попът от дълбоката провинция, научил наизуст редица проповеди и молитви, не можеше да ми обясни основния смисъл на понятието „чиста душа“. Но Рьорих, който беше и е мой кумир, постоянно насочваше вниманието си към нея. Защо?

Сега мисля, че вече мога, макар и примитивно, да отговоря. Чистата душа е качествено ново състояние на душата и духа на човека, когато положителната енергия на торзионните полета (доброто и любовта) не се изразходва за борба с отрицателната психична енергия (злото), а изцяло се насочва към съзидателен процес. В чистата душа няма зло, в борба с което обикновено се зараждат знанието и прогресът. Липсата на стимулиращото влияние на злото в чистата душа се заменя с дълбокото осъзнаване на необходимостта от постоянен прогрес. Главният враг на чистата душа е пустотата.

Преди никога не се бях замислял по този въпрос. Никога не са ми били симпатични хората, които безцелно прахосват живота си. Пустотата е страшният антипод на чистата душа, тя я погубва. Такъв човек, дори и да има добри помисли, с липсата на каквито и да било цели върви срещу самото човешко естество, което е постоянното саморазвиващо се начало.

Да се постигне чистота на душата според свамите и ламите може само чрез колосална работа над самия себе си, чрез самореализация и дори самопожертване, но непременно заради някаква общочовешка цел, а не заради собственото самоутвърждаване. Ламите подсказват пътя към състоянието „чиста душа“ — състрадание към хората и любов към човечеството. На пръв поглед тези думи звучат твърде абстрактно, но в тях е заложен основният смисъл на чистата душа — да се научим да изпитваме състрадание и любов към всички хора, не само към отделния човек, а не дай боже да обичаш само себе си. Целта трябва да бъде непременно с общочовешки мащаб. Но да се постигне това е извънредно трудно.

В съвременното общество няма хора с чиста душа. Близо до това състояние са учените. Ученият (имам предвид истинския) например в медицината се обрича на многобройни лишения (безсънни нощи, малка заплата и т.н.) преди всичко от състрадание и любов към болните. За истинския учен националността на болния, научният престиж и парите играят второстепенна роля.

Положителната психична енергия на доброто и любовта в чистата душа, освободена от необходимостта да се бори със злото, може да твори чудеса. Едно от тях е сомати. Спомнете си разказите на ламите, че такова състояние може да се постигне чрез любов и състрадание към човечеството, а целта на сомати е да бъдеш представител в Генофонда на човечеството, за да се превърнеш някога в пророк или прародител на нова човешка цивилизация. Друго чудо е феноменът „дематериализация-материализация“. Чудо е и увеличаването на продължителността на живота и постигането на безсмъртие.

Знанията на древните и религията сочат главния път за прогрес на човечеството — пречистване на душата и постигане на „чиста душа“. В този случай положителната енергия на финия свят ще бъде управлявана от човека, ще му се открият знанията на Онзи свят и той ще усеща огромния си енергиен потенциал. Подобно нещо вече се е случвало на Земята — лемурийците. А за пречистването на душата трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме, необходимо е да не се страхуваме да бъдем състрадателни и да работим дори до самоизтезание за постигането на висока цел. Не бива да се щадим, тъй като човек изначално е създаден като саморазвиващо се начало. Потвърждават го многобройните примери с велики учени, които цял живот работят за постигането на дадена научна цел и до дълбока старост запазват свежестта на ума и младежкия си порив. Те са успели в една или друга степен да пречистят душите си. Най-страшно е, когато постигнеш нещо, да изпаднеш в леност и само да жънеш плодовете му.

Читателят може да възрази, че са известни и зли гении — Наполеон, Ленин, Хитлер и други. Тези хора успяват да въплътят идеите и теориите в живота си, като преобръщат целия свят и сеят около себе си разрушение и смърт. Тогава не знаех, че в родоначалния за нас фин свят (Онзи свят) съществува паритет на положителната (доброто) и отрицателната (злото) психична енергия, а информацията (знанието) се ражда в борбата между доброто и злото. Злото също е в състояние в торзионните си обвивки да запазва информация за борбата с доброто и да твори недобро знание. Поради съществуващия паритет далеч невинаги може да победи доброто знание, понякога побеждава недоброто, което претворяват в живота точно тези зли гении. Но победата на злото е лъжлива, тъй като при пълната му победа на равнището на първичните добро и зло се изтрива информацията от всички торзионни обвивки, т.е. стига се до информационен крах. Потвърждават го деянията на всеки зъл гений — всички те претърпяват крах. Наполеон губи войната и безславно умира. Хитлер разрушава Европа и завършва със самоубийство. Уродливото ленинско деяние — комунистическото общество, безславно приключи съществуването си.

Ако злите гении, въоръжени с недобро знание, поне малко се ориентираха в мирозданието и антропогенезиса, биха били наясно, че окончателната историческа победа принадлежи само на доброто. Тогава може би щяха да насочат гения си към съзидателното добро.

В какви случаи може да побеждава злото? Вероятно само при липсата или недостига на любов като стимулатор на добри деяния. В общество, в което процъфтява любовта (към жената, ближния, народа и т.н.), злият гений никога няма да намери подкрепа.

Как да се различи злата идея от добрата? Кое е мерилото за добро или зло?

Мисля, че отговорът е даден в гениалния филм на Тарковски — „Сталкер“. Идеята му е в това, че пришълци от Космоса организират на Земята зона, в която загиват всички попаднали в нея. Зоната усилва основното чувство на човека — съвестта. Загиват онези, чиято съвест не е чиста. Значи мерилото за добро и зло е съвестта. Тя е усещане за появата на отрицателна психична енергия, която ще доведе до зли деяния. Ако използваме научния език, съвестта е усещане за усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Опетнената съвест е информация, записана в торзионните полета на душата, че в даден момент по определен повод е станало усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Тази информация във всеки подобен случай напомня, че не бива да се постъпва така. Тя е мъчителна и неприятна. По-добре да я няма, т.е. да не се върви срещу съвестта. Затова е необходимо да се вслушваме в съвестта си. Това дълбоко чувство винаги ще открие истината. Ако обаче веднъж се пренебрегне съвестта, в душата завинаги ще остане голямо мръсно петно.

Радвам се, че останах да живея в Русия, а не заминах за Америка, където ми предлагаха много пари и чудесни условия за научна дейност. Не заминах заради съвестта си, защото моите приятели и колеги — Амир Салихов, Сагит Муслимов, Ришат Булатов, Клара Захваткина, Рафик Нигматулин, Натан Селский, Валя Яковлева, Венера Галимова, Ляля Мусина, Неля Нигматулина, Слава Мало-ярославцев, Юра Василиев и много други — в най-трудните времена, когато бях загубил всичко заради „еретичните си научни мисли“, ме последваха в лишенията заради собствената си съвест.

През студентските ми години в часовете по атеизъм постоянно се критикуваше понятието „онзи свят“. Говореше се, че хората са склонни към фантазии и измислят приказки, за да облекчат състоянието си при експлоатацията на трудещите се от богатите. До отровеното ми от комунистическата пропаганда съзнание не достигаше идеята, че няма дим без огън. Хора, разделени от морета и океани, вярват в едно и също! Значи наистина съществува някакъв общочовешки корен, останал в подсъзнанието ни от далечната и загадъчна древност. Знанията за Бога, Онзи свят, рая и ада, подредени в религии и разпространени от пророците, сравнително лесно улягат в съзнанието на хората, защото съответстват на подсъзнателната човешка същност. Фантазии и приказки не биха могли да овладеят масите.

В тази „глава“ се постарах да опиша принципите на устройство на Онзи свят, като се опирах на интуицията и научно-логичния подход. Не съм в състояние да докажа каквото и да било, тъй като съм само „раб Божий“, а обектът на изследването ми е значително над мен по жизнено-природната си същност. Единственото, което мога да твърдя, е, че започнах искрено да вярвам, в съществуването на Онзи свят. Сега съм убеден, че след смъртта на нашето тяло няма да умрем, а ще продължим да живеем на Онзи свят. След приключването на нашия живот на Земята ще се освободим от блокиращия принцип SoHm, който не ни е позволявал да поддържаме връзка с Онзи свят. Там ще усетим ясно духовната същност на човека и няма да се чувстваме на чуждо място, тъй като това е древната ни родина.

Аз също съм блокиран от принципа SoHm, но вярвам, че приказките за рая и ада са истина. При изключително високата организация на Онзи свят в него навярно са формирани структури, наказващи или поощряващи земния ни живот. В противен случай ще бъде изпуснат ръководният елемент на Онзи свят и Бога, а земният живот ще бъде оставен на самотек. Злите деяния, равнодушието и духовната пустота, проявявани на Земята, следва да бъдат наказани на Онзи свят, а добрите деяния, любовта и самореализацията — поощрени. Това е необходимо, за да може при следващите превъплъщения на Земята да се допускат по-малко човешки грешки.

Надявам се, че в бъдеще позитивните сили на Земята ще преобладават над негативните и няма да има глобални катаклизми или катастрофи, че в обществото ще се появяват все повече хора с чисти души, върху които няма да се разпростира блокиращият принцип SoHm. Те ще утвърдят главната същност на човека — микрокосмос на макрокосмоса. И ако някога доброто и любовта значително започнат да преобладават над злото, принципът SoHm ще бъде премахнат за цялото човечество. Тогава всички ще се почувстват истински деца на Онзи свят, ще ползват огромните му знания и ще връщат своите знания там.

В близко бъдеще ще се появи нова Единна религия, основана не на приказни алегории, а на сериозен научен подход. Границите между държавите ще се премахват, ще възникне общ земен език. Ще прогресира общуването чрез предаване на мисли. Ще се създаде общоземно правителство по подобие на единния управляващ център на Онзи свят — Бога. Хората ще се учат от Бога да управляват, като по подобие на него няма да използват злото, а ще се опират само на доброто и любовта.

Завършвайки книгата, исках да дам последни препоръки във връзка с всичко казано дотук. Усетих обаче, че те ще заприличат на обичайна религиозна проповед. Дори се разстроих, защото моментално възникна асоциацията със скучния глас на служителя на култа. Но така и трябва да бъде, тъй като и религиите, и ние сме стигнали до общо заключение за пътищата на човешкото само-усъвършенстване с цел прогреса на човечеството.

Въпреки всичко няма да се сдържа и ще дам няколко препоръки. Сутрин, като излезете навън, се постарайте да гледате останалите с любов и да им казвате добри думи. Ще изпитате щастие, че към вас ще се стремят хора със своите беди и радости. Не се отчайвайте, когато срещнете неразбиране и злоба, не отговаряйте на злото със зло, защото така е достойно и гордо. Не се превръщайте в проповедник празнословец, защото е безсмислено. Старайте се със своите деяния да показвате, че доброто ще победи злото. Вникнете в това, че без борба със злото няма да има прогрес, че тази борба е естественото човешко състояние. Без колебания наказвайте някого за зло деяние, тъй като наказание в името на доброто е проява на добро, а равнодушието е зло. Вслушвайте се в своята съвест. Работете до премаляване, не се жалете, изпитвайте състрадание, влюбвайте се…

Представете си лемурийската цивилизация.

С каква красива мощ са бушували в нея любовта и доброто, които са били в основата на тази приказна цивилизация!

А с каква невероятна мощ на Онзи свят бушуват любовта и доброто, създали него и Бога! Всичко това ще го видим там…

От кого сме произлезли?

В прекия смисъл на думата ние, арийците, сме произлезли от атлантите. А цялото човечество на Земята е създадено от Бог и Онзи свят. Човекът е продукт на победата на доброто и любовта над злото, а доброто и любовта са главните критерии за усъвършенстването на човека и прогреса на човечеството.

В нашия физически свят все още има твърде много зло. Затова ни осигуряват. В дълбоки подземия се намира Генофондът на човечеството — законсервирани хора от различни цивилизации, които не могат да бъдат пипнати, тъй като нашето полудивашко любопитство не струва кой знае колко. Ако се самоунищожим, те ще излязат и ще дадат нов клон на живота на планетата. За да не се случи обаче това, постарайте се утре, като излезете навън, да погледнете хората с доброта и любов.

Тук разказът не завършва, ще има нови експедиции и изследвания. За тях ще научите от предстоящата книга „В търсене на града на боговете“.