Самюъл Хънтингтън
Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред (46)

Общите характеристики на цивилизациите

Някои американци се стремят да насаждат мултикултурализъм у дома; други се опитват да насаждат универсализъм навън; а някои правят и двете. Мултикултурализмът у дома е заплаха за Съединените щати и за Запада; универсализмът в чужбина е заплаха за Запада и за света. И двете гледни точки отричат уникалността на западната култура. Глобалните, монокултуралисти искат да преобразят света по подобие на Америка. Местните мултикултуралисти искат да преобразят Америка по подобие на света. Мултикултурна Америка е невъзможна, защото незападна Америка не е американска. Мултикултурният свят е неизбежен, защото глобалната империя не е възможна. Съхраняването на Съединените щати и на Запада изисква обновяване на западната идентичност. Сигурността на света изисква приемането на глобална мулти-културност.

Дали безсъдържателността на западния универсализъм и реалността на глобалното културно различие водят неизбежно и необратимо до морален и културен релативизъм? Ако универсализмът легитимира империализма, дали релативизмът легитимира потисничеството? И още веднъж, отговорът на тези въпроси е и да, и не. Културите са относителни; моралът е абсолютен. Културите, заявява Майкъл Уолзър, са „плътни“; те предписват институции и образци на поведение, за да направляват хората по правилните пътища в дадено общество. Над, под и прераствайки извън този максималистки морал, съществува един „тънък“ минималистки морал, който въплъщава „повтарящите се характеристики на определени плътни или максималистки морални системи“. Минималните морални представи за истина и справедливост са налице във всички плътни морални системи и са неотстраними от тях. Съществуват също така и минимални морални „негативни предписания, най-често забраняващи убийството, измамата, мъчението, потисничеството и тиранията“. Общото между хората „в по-голяма степен е усещането за общ враг [или общо зло], отколкото ангажираността с обща култура“. Човешкото общество е „универсално, защото е човешко, а партикуларно — защото е общество“. Понякога вървим рамо до рамо с други; най-често вървим напред сами.^[19] И все пак един „тънък“ минимален морал произтича от общата човешка ситуация, а „универсални диспозиции“ са налице във всички култури.^[20] Вместо да се натрапват предполагаемите универсални черти на една цивилизация, предпоставките за културно съвместно съществуване изискват търсене на онова, което е общо за повечето цивилизации. Конструктивната стратегия в един мултицивилизационен свят предполага отхвърляне на универсализма, приемане на различието и търсене на общото.

Много интересен опит да бъдат откроени такива общи моменти в пределите на едно малко пространство бе направен в Сингапур в началото на 90-те години. Населението на Сингапур се състои приблизително от 76% китайци, 15% малайци и мюсюлмани и 6% индуси и сикхи. В миналото правителството се е опитвало да наложи „конфуциански ценности“ сред гражданите, на също така е настоявало образованието да се води на английски и всеки да владее добре този език. През януари 1989 г. президентът Уи Ким Уи в тържественото си слово при откриване на парламента изтъкна, че 2,7 милиона сингапурци са изложени на широки външни културни влияния от Запада, което „ги поставя в съприкосновение с нови идеи и технологии от чужбина“, но също така ги „прави уязвими“ и за „чужди стилове на живот и ценности“. „Традиционните азиатски представи за морал, дълг и общество, които са ни поддържали в миналото — предупреди той, — отстъпват място на един по-западен, индивидуалистичен и егоцентричен светоглед.“ Необходимо е, продължи той, да се откроят онези ключови ценности, които са общи за различните етнически и религиозни общности в Сингапур и „които олицетворяват това да си сингапурец“.

Президентът Уи посочи четири такива ценности: „поставяне на обществото над собственото Аз; поддържане на семейството като основната градивна единица на обществото; разрешаване на основните проблеми чрез консенсус, а не чрез борба; наблягане върху расовата и религиозна толерантност и хармония“. Неговата реч предизвика широки дискусии върху сингапурските ценности, а две години по-късно бе публикувана Бяла книга, изразяваща позицията на правителството. Бялата книга включи и четирите посочени от президента ценности, но добави и пета в подкрепа на индивида главно за да се изтъкне приоритета на индивидуалните заслуги в сингапурското общество в противовес на конфуциански-те ценности на йерархията и семейството, които могат да доведат до непотизъм. Бялата книга определи „общите ценности“ на сингапурците както следва:

• Нацията над (етническата) общност и обществото над индивида;

• Семейството като основна единица на обществото;

• Зачитане и общностна подкрепа на индивида;

• Консенсус вместо борба;

• Расова и религиозна хармония.

Изтъквайки привързаността на сингапурците към парламентарната демокрация и качественото управление, декларацията за „общи ценности“ категорично изключва политическите ценности от съдържанието си. Правителството подчертава, че Сингапур е „в решаващите си аспекти азиатско общество“ и трябва да остане такова. „Ние, сингапурците, не сме нито американци, нито англосаксонци, колкото и да говорим английски и да носим западни дрехи. Ако с течение на времето сингапурците станат неразличими от американците, британците и австралийците или което е по-лошо, се превърнат в техен карикатурен образ [т. е. раздвоена страна], ние ще загубим предимството си над тези западни общества, което ни позволява да запазим собствения си облик в международен план.“^[21]

Сингапурският проект представлява един амбициозен и просветен опит да се дефинира сингапурска културна идентичност, която се споделя от етническите и религиозните общности и която я отличава от Запада. Без съмнение, едно изброяване на западните и особено на американските ценности би дало по-голям превес на правата на индивида в сравнение с тези на общността, на свободата на изразяване и на истината, пораждана от борбата на идеи, на политическото участие и на конкуренцията, както и на властта на правото в противовес на властта на просветени, мъдри и отговорни управници. Макар вероятно да биха допълнили сингапурските ценности и да не биха класирали много високо някои от тях, малцина са онези хора от Запада, които биха ги отрекли като недостойни. Поне на едно базисно равнище на „тънкия“ морал между Азия и Запада съществуват общи полета. Освен това, както изтъкват мнозина, независимо от степента, в която разделят човешкия род, главните световни религии — западното християнство, православието, индиузмът, будизмът, ислямът, конфуцианството, даоизмът и юдейството — също притежават общи ключови ценности. Ако хората въобще някога успеят да създадат универсална цивилизация, тя ще възникне постепенно чрез изучаване и разширяване на тези общи полета. Така, в допълнение към правилото за въздържане и правилото за съвместно посредничество, третото правило за мир в мултицивилизационния свят е правилото за общите полета: народите на всички цивилизации трябва да търсят и да се стремят да разширяват общите между тях и народите от други цивилизации ценности, институции и социални практики.

Такива усилия биха допринесли не само за ограничаване на сблъсъка между цивилизациите, но и за укрепване на Цивилизацията в единствено число (оттук нататък ще я изписваме с главна буква за яснота). Цивилизацията в единствено число отвежда към сложна смесица от висши равнища на морал, религия, образование, изкуство, философия, техника, материално благосъстояние и др. Очевидно е, че те не варират непременно едновременно. Въпреки това историците лесно откриват апогеите и падовете в равнището на Цивилизацията в историческото развитие на цивилизациите. Следователно изниква следният въпрос: По какъв начин могат да се очертаят кулминациите и сривовете в човешкото развитие от гледна точка на Цивилизацията? Дали съществува обща устойчива, надхвърляща отделните цивилизации тенденция към по-висши нива на Цивилизация? Ако има такава тенденция, дали тя е резултат от процесите на модернизацията, повишаваща човешката способност за контрол над заобикалящата среда и следователно пораждаща все по-висши нива на техническо съвършенство и на материално благосъстояние? Дали следователно по-високото ниво на модерност в съвременната епоха е предпоставка за по-високо равнище на Цивилизацията? Или пък равнището на Цивилизация по принцип варира в историята на отделните цивилизации?

Този въпрос е още един израз на дебата около линейния или цикличния характер на историята. Би могло да се твърди, че модернизацията и моралното развитие на човека, породени от по-високо образование, самосъзнание и разбиране за човешкото общество и за естествената му среда предизвикват непрестанно движение към все по-висши нива на Цивилизацията. От алтернативна гледна точка обаче равнищата на Цивилизацията биха могли просто да бъдат отражение на фазите на еволюция на цивилизациите. Когато цивилизациите най-напред възникват, техните народи обикновено са жизнени, динамични, брутални, мобилни и експанзионистични. Те са относително не-Цивилизовани. В процеса на развитие цивилизацията става по-улегнала и създава технологии и умения, които я правят по-Цивилизована. Когато конкуренцията между съставящите я елементи намалее и се стигне до универсално състояние, цивилизацията достига най-висшето равнище на Цивилизация, своята „златна ера“, с процъфтя-ващ морал, изкуство, литература, философия, техника и военна, икономическа и политическа компетентност. С настъпване на нейния упадък като цивилизация, равнището й на Цивилизация също спада, докато окончателно изчезне под ударите на друга възхождаща цивилизация с по-ниско равнище на Цивилизация.

Модернизацията като цяло увеличи материалното благополучие на Цивилизацията в световен мащаб. Дали обаче тя е повишила нравствените и културните измерения на Цивилизацията? В някои отношения изглежда това е така. Робството, изтезанията, безскрупулното насилие над личността стават все по-малко приемливи в съвременния свят. Дали обаче това е единствено резултат от влиянието на западната цивилизация върху другите култури и трябва да очакваме морален обрат с упадъка на западната мощ? 90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на „абсолютния хаос“ в световното развитие: глобален срив на законността и на реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна от престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света. Град след град — Москва, Рио де Жанейро, Банкок, Шанхай, Лондон, Рим, Варшава, Токио, Йоханесбург, Делхи, Карачи, Кайро, Богота, Вашингтон — изглеждат в плен на процъфтяващата престъпност, а основните елементи на Цивилизацията постепенно изчезват. Говори се за глобална криза в управлението. Възходът на транс-националните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по успешно се конкурира от разцвет на транснацио-налните престъпни мафии, наркокартели и терористични банди, които ожесточено атакуват Цивилизацията. Законността и реда са първите предпоставки за Цивилизация, но в голяма част от света — Африка, Латинска Америка и бившия Съветски съюз, Южна Азия и Близкия Изток — те като че се изпаряват и са под силен натиск в Китай, Япония и на Запада. В световен мащаб Цивилизацията, изглежда, отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което вероятно връхлита човечеството.

Пред 50-те години Лестър Пиърсън предупреди, че чове-чеството се движи към „епоха, в която отделните цивилизации ще трябва да се научат да живеят рамо до рамо в мирен обмен, да се учат една от друга, да познават своите истории и идеали, изкуство и култура, взаимно обогатявайки стиловете си на живот. Алтернативата в този пренаселен, малък свят е неразбирателство, напрежение, сблъсък и катастрофа.“^[22] Бъдещето както на мира, така и на Цивилизацията зависи от разбирателството и сътрудничеството между политическите, религиозните и интелектуалните лидери на основните цивилизации в света. При един сблъсък на цивилизациите Европа и Америка ще вървят скачени заедно или скалповете им ще бъдат закачени поотделно. При един по-мащабен сблъсък, при глобалния „същински сблъсък“ между Цивилизацията и варварството великите световни цивилизации — с високите си постижения в религията, изкуството, литературата, философията, науката, техниката, морала и способността за съпричасност — също ще се окажат или скачени заедно, или закаче-ни поотделно. В настъпващата ера сблъсъците между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а международният ред, основан върху цивилизациите, е най-сигурната гаранция срещу световна война.