Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt(2008)

Издание:

Самюъл Хънтигтън. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Обсидиан, София, 2006

 

Американска. Първо издание

Превод от английски: Румяна Радева

Редактор: Кольо Коев

Художник: Кръстьо Кръстев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

Формат 84×108/32. Печатни коли 33. Цена 12,00 лв.

Печат и подвързия: „Абагар“, В. Търново

ISBN 954-8240-67-Х

История

  1. —Добавяне

Сменящите се предизвикателства

Никое общество не може безкрайно дълго да поддържа двуцифрен икономически растеж и азиатският икономически бум ще отслабне някъде в началото на XXI в. Нормите на японския икономически растеж чувствително спаднаха в средата на 70-те години, а после не надвишават особено тези на САЩ и на европейските страни. Азиатските страни на „икономическо чудо“ една след друга ще стигнат до намаляване на темповете на растеж и поддържане на „нормални“ нива, характерни за комплексните икономики. По същия начин никое религиозно възраждане или културно движение не продължава безкрайно и в определен момент ислямското възраждане ще затихне и ще изчезне в историята. Това най-вероятно ще се случи през второто и третото десетилетие на XXI в., когато отслабне подхранващият го демографски растеж.

По това време редиците на активистите, бойците и преселниците в градовете ще намалеят и ще отслабне високото напрежение на конфликта в границите на ислямските страни както и между мюсюлманите и другите (вж. Глава 10).

Отношенията между исляма и Запада няма да станат близки, но ще бъдат по-малко конфликтни и близкото до война състояние (вж. Глава 9) вероятно ще отстъпи пред период на Студена война или вероятно на Студен мир.

Икономическото развитие на Азия ще остави в наследство по-богати и по-комплексни икономики, включени в интензивни международни отношения, просперираща буржоазия и заможна средна класа. Вероятно те ще доведат до по-плуралистични, а защо не и по-демократични политически системи, които обаче няма да бъдат непременно прозападни. Вместо това нарасналата мощ на региона ще стимулира трайна тенденция на азиатска агресивност в международната политика и опити за направляване на световните тенденции по неподходящи за Запада начини, както и преструктуриране на международните институции, което ще ги отдалечава от западните модели и норми. Ислямското възраждане по-добно на други такива движения като Реформацията също ще остави значимо наследство. Мюсюлманите ще развият много по-изострено съзнание за общото и различното между тях и немюсюлманите. Новото поколение лидери, което излиза на сцената в периоди на нарастване на младежите, няма непременно да бъде фундаменталистко, но ще бъде много по-обвързано с исляма, отколкото са били предшествениците им. Възраждането ще остави след себе си мрежа от ислямистки социални, културни, икономически и политически организации вътре в обществата, както и такива, надхвърлящи техните граници. Възраждането ще е доказало, че „изходът е в исляма“ що се отнася до проблеми на морала, на идентичността, смисъла на живота и вярата, но не и относно проблемите на социалната несправедливост, политическото потис-ничество, икономическата изостаналост и военната немощ. Неуспехите в тези сфери могат да предизвикат широко разочарование от политическия аспект на исляма, реакция срещу него и търсене на алтернативни „изходи“ за въпросните проблеми. Може би ще се появят още по яростно антизападни националистични движения, които ще хвърлят върху Запада вината за неуспехите на исляма. Съответно ако Малайзия и Индонезия продължат да се развиват успешно в икономическо отношение, те биха могли да предложат „ислямски“ икономически модел, който да съперничи на западния и на азиатския.

Във всеки случай през следващите десетилетия азиатският икономически растеж ще има дестабилизиращ ефект върху доминирания от Запада международен ред, като развитието на Китай, ако продължи със същите темпове, може да предизвика масивно разместване на властовите пластове между цивилизациите. В допълнение към това Индия може да навлезе в период на бурно икономическо развитие и да се изяви като сериозен конкурент за влияние върху световните дела. Междувременно нарастването на населението в мюсюлманските страни ще бъде дестабилизиращ фактор както за самите мюсюлмански страни, така и за техните съседи.

Големи групи млади хора със средно образование ще продължат да контролират ислямското възраждане и да създават условия за мюсюлманската войнственост, милитаризъм и миграция. В резултат от това в началото на XXI в. вероятно ще се разгърнат бурни процеси на възход на незападни сили и култури и на сблъсък на народите от незападните цивилизации както със Запада, така и помежду им.