Реймънд Фийст
Лисичи крал (20)

Глава 18
Заблуждение

Тал чакаше.

Напрежението в кралския двор бе осезаемо. Това, че не става въпрос за обичайна аудиенция, бе очевидно от ротата кралска гвардия, строена покрай стените, и от дузината стрелци с арбалети в галериите от двете страни на залата и над трона.

Крал Риан седеше неподвижно, небрежно облечен, тъй като срещата бе свикана набързо. Вдясно от Тал стоеше мъж с черен халат, който въпреки ниския си ръст излъчваше мощ. Това беше Пъг, легендарният Черен чародей и далечен роднина на кралската фамилия по осиновяване. И също чакаше.

Кралят най-сетне рече:

— Баща ми ме предупреди, че може да се появиш един ден, Пъг. От думите му разбирам, че раздялата ви не е била особено сърдечна.

Пъг се усмихна.

— Меко казано, ваше величество.

— Както ми описа той нещата, ти си отхвърлил предаността си към Островите, отказал си се от наследствените си титли и си му казал нещо не особено ласкателно.

— Отново меко казано, ваше величество. — Пъг помълча за миг, после продължи: — На младини крал Патрик не беше търпеливият и разсъдлив човек, когото познавате от по-късните му години като ваш баща. Имаше буен нрав и беше склонен към прибързани преценки. Действах от алтруистични мотиви. Не желаех да го видя как хвърля Островите във война с Кеш само месеци след като Западното владение бе опустошено от армиите на Изумрудената кралица.

— Да — каза кралят. — Всичко, което каза, е общо взето както съм го чувал. Въпреки това отхвърлянето ти на титлите се приема от някои тук като измяна. Тъй че да оставим този въпрос засега настрана и да минем по същество. Защо си тук? — После посочи Тал. — И защо си довел този убиец в двора?

— Защото Тал Хокинс е младеж, който бе изложен на риск и след това пожертван от херцог Каспар заради лична изгода на самия Каспар. Беше измамен, а след това предаден, и като изкупление той желае да предупреди ваше величество за една сериозна заплаха за Островите. Аз съм тук, за да гарантирам за него и да уверя ваше величество, че онова, което ще ви каже той, е истина.

Тал се поклони непохватно, затруднен донякъде от превръзката, придържаща регенериращата му се ръка. Изправи се и заговори:

— Ваше величество, сигурен съм, че собствените ви агенти ви държат в течение за привидно безкрайните заговори и интриги на Каспар. Както знаете, той стоеше зад смъртта на принцеса Светлана Салматерска и благодарение на нея успя да убеди принца да го признае за свой суверенен владетел.

— Не бях чувал за такова договаряне — каза кралят. Тал махна на един от гвардейците и след това на Паско, който бе дошъл с Пъг от Острова на чародея. Паско връчи на гвардееца един свитък.

— Това е подпечатано копие, придобито с голям риск от архивите на самия Каспар, изреждащо условията на връзката, под която сега съществуват Салматер и Оласко.

Кралят взе документа от гвардееца.

— Откъде знаете, че това е автентично?

— Аз гарантирам за автентичността му, ваше величество — заяви Пъг.

— А как се сдобихте с него?

Отговори Тал:

— В двора на Каспар все още има хора, които са съпричастни към бивши жертви на неговата тирания. Ако ваше величество познава барон Висня и барон Столинко от Оласко, би трябвало да знае, че те бяха затворени за известно време с мен по лична заповед на Каспар. Те и други благородници бяха убивани или затваряни заради измислени прегрешения или заради лична облага на други, служещи на Каспар. Тези несправедливо затворени мъже все още имат приятели в двора, приятели, които ще приемат с готовност всякакви условия, евентуално възникнали при предстоящото ни нападение срещу Опардум.

— Възнамерявате да нападнете Опардум? — каза кралят. — Възхищавам се на прямотата ви, Хокинс. И на храбростта ви. Бихте ли ме осветлили къде точно сте намерили армия, за да я поведете на такава битка?

— Ваше величество, до първата седмица на есента ще разполагам с три хиляди предани войници под мое командване.

— Значителна сила за набег срещу граничен пост или дори за опустошаване на малък гарнизон, но за да завземете Опардум, ще ви трябват… — Погледна към рицар-маршала си сър Лорънс Малкълм, който тихо изрече числото. — Двадесет хиляди или повече. Атака по море и суша, ако съм прав. — Озърна се отново към военния си съветник, който кимна.

— Това е вярно, ваше величество, при конвенционална атака. Но моите три хиляди ще щурмуват Опардум в гръб.

Кралят се засмя.

— В гръб? Поправете ме, ако греша, млади сър, но цитаделата на Опардум е плътно прилепена към скален масив и доколкото помня, не съществува никакъв път, за да се излезе над нея.

— Но има път да се влезе в нея, ваше величество. И точно оттам ще щурмува моята армия.

Кралят като че ли започна да губи търпение.

— Добре, великолепно. Желая ви успех във вашето начинание. Някои държави са лоши съседи, но Каспар понякога е голям досадник и няма да пророня и сълза, ако го видя премахнат. Но какво общо има всичко това с Островите?

— Трябва ми отвличаща маневра.

Кралят остана безмълвен цяла минута, след което повтори:

— Трябва ви отвличаща маневра?

— Ваше величество, мога да ви покажа маршрут за подстъп през Южните острови, като се избегне напълно Инаска, и можете да прехвърлите армия, която да застрашава било Опардум, било Портал Оласко. Каспар ще е принуден да остави войници в Портал Оласко, вместо да ги изтегли за поддръжка.

— Или може да прати армии от двата града и да съкруши моите сили между тях!

— Ще е твърде зает, за да рискува, ваше величество.

— Защо?

— Защото кралят на Ролдем ще разполага с флот на котва при Опардум, натоварен с няколко хиляди кешийски воини-псета.

— Кеш! — почти изрева кралят. — Какво общо има Кеш с Каспар?

— Каспар е виновникът за убийството на принц Филип Аранорски.

— Това едва ли е новина, скуайър, след като принцеса Алена е гост тук в Риланон. Изпратихме строга нота на Каспар по този въпрос и очаквам той да ни увери, че докато принцът не навърши пълнолетие, за да заеме трона, там ще управлява регент.

— При цялото ми уважение, ваше величество, това едва ли ще стане. Кралят на Ролдем също разбира това и също така знае, че Каспар премахна Филип, както и че се опита да премахне херцог Родоски, за да се доближи до трона на крал Карол. Каспар възнамерява да стане крал на Ролдем, ваше величество.

— Така изглежда, но не изглежда вероятно.

— Ще стане много вероятно, ако Каспар изпрати армията си към Фаринда и постави десет хиляди души и конница на границата ви, ваше величество. Тогава няма да имате друг избор, освен да изпратите своите сили, за да го пресрещнете там. Междувременно той ще е в Ролдем и ще го короноват.

— А как ще постигне това? С магия ли?

Пъг пристъпи напред.

— Точно така, ваше величество. И тъкмо затова трябва да действате съгласувано с нас по този въпрос, защото ако не го направите, съм готов да се обзаложа, че Каспар ще седи на трона на Ролдем до края на тази година, и нещо повече — няма да се задоволи само с това. Ще тръгне отново, първо срещу другите Източни кралства, ще постави на колене Мискалон, Роскалон и останалите като Салматер, ще направи принципати и херцогства васално подчинени на крал Каспар Ролдемски и след това ще тръгне срещу Риланон.

Кралят помълча за миг. После каза:

— Рисувате мрачна картина, господа. Добре, ще ви изслушам още. Ще се срещнете с моя съвет след обяда и ще представите доказателствата си. Но ви предупреждавам: ако не сте убедителни, ще напуснете двореца ми незабавно. Тук и двамата ви смятат за неблагонадеждни, господа, и трябва много да докажете, преди да ви се доверим. Сега ще се погрижат за удобствата ви и ще се срещнем отново следобед.

Пъг, Тал и Паско се поклониха и напуснаха. В коридора Тал се обърна към Пъг.

— И тъй, това бе първата стъпка.

Пъг въздъхна.

— С още много стъпки занапред.

Последваха пажа, изпратен да ги отведе до покоите за гости, където да хапнат и да се освежат преди следобедната среща с краля и неговия съвет.

В стаята намериха голяма маса с подредени на нея ястия и освежителни напитки и два големи дивана, на които да дремнат, ако пожелаят. Един слуга чакаше да изпълни всяко тяхно желание, но Пъг се обърна към него и рече:

— Остави ни сами.

Слугата се поклони и излезе. Пъг затвори очи, размаха ръце и заяви:

— Предпазени сме от подслушване с магия. — Обърна се към Паско. — Изчакай ни пред вратата и виж да не би да ни подслушват с по-обичайни средства. — Паско кимна и също излезе.

Тал си наля вино и погледна Пъг въпросително.

— По-добре вода — отвърна Пъг.

Тал му наля вода, подаде му я и вдигна виното в лявата си ръка. Сви малките пръсти на дясната под превръзките и за пореден път се удиви на приложената магия. Всяко движение наболяваше, но в същото време бе възхитително, че истинското усещане се е върнало. Знаеше, че болката ще заглъхне. Накор го беше уверил, че с времето ще намалее, а упражненията щяха да ускорят изцеряването. Знаеше едно: когато се изправеше срещу Каспар, сабята щеше да е в дясната му ръка.

— Е, все пак се започна — каза Тал.

— Да — отвърна чародеят. — До края на този ден ще имаме подкрепата на Островите.

Тал седна на един стол и вдигна краката си на друг. Пъг седна на единия диван. Тал попита:

— Има ли поне зрънце истина в това, което казахме на краля?

— Истината е относително понятие, както съм се научил през годините.

— Ще имам ли поне смътна представа какво всъщност се разиграва тук?

— Не знам дали някой от нас изобщо има представа или е в състояние напълно да разбере какво точно става. — Помълча за миг и добави: — Ти преживя много, Тал. Нямаш още трийсет години, а изтърпя повече от повечето хора за цели два живота. Когато всичко свърши, ако оцелеем, ще ти кажа всичко, което мога.

— Ако оцелеем?

— Планът ти звучи гениално на повърхността, но тук са намесени сили, по-могъщи от теб и Каспар, или дори от Конклава и Лесо Варен. Конклавът ще изпълни своята част от защитата ти от силата на Варен. Ако сме прави в предположенията си какво всъщност се опитва да направи той, то повечето му енергия ще е насочена натам, а ако е така, ще се окаже уязвим. Въпреки това той ще е най-опасният играч, защото макар да не му отстъпвам по мощ, той няма скрупули и изобщо няма да се замисли да унищожи всичко около себе си, вместо да се изправи пред поражение.

— Изпълваш ме с оптимизъм — каза Тал. Пъг се засмя.

— Всичко това е риск. Но пък целият живот е риск.

— Вярно — рече Тал и отпи от виното си. — И тъй, след като убедим крал Риан, какво следва?

Пъг се усмихна.

— Следва трудната част. Убеждаването на крал Карол и посланика на Кеш.

Тал поклати глава.

— В такъв случай ще е по-добре да говориш бързо, защото съм обречен на смърт, ако кракът ми стъпи отново на земята на Ролдем.

— Добре, ще говоря бързо. Много бързо — каза Пъг.

Тал се отпусна на стола и заслуша. Знаеше, че планът е дързък, безразсъден, налудничав дори, но бе единствената им надежда за решителна и внезапна победа над Каспар.

Но перспективата най-сетне да унищожи Оласко, кой знае защо, не го изпълваше с остро нетърпение. Вместо това изпитваше празнота. Отпи от виното.

На кея чакаше делегация официални лица, както и почетна гвардия. Щом мостчето се спусна, официалните лица пристъпиха напред, готови да посрещнат необявен кралски гост, защото на главната мачта на кораба флагът на кралския дом възвестяваше на света, че на борда има член на владетелската фамилия на Островното кралство.

Вместо пищно облечен благородник обаче по мостчето заслиза нисък мъж в тъмен халат, следван от един твърде известен на много от присъстващите млад мъж, понесъл на рамо проста платнена пътна торба.

Канцлерът пристъпи напред.

— Какво означава това? — Посочи Тал и каза: — Арестувайте го.

Пъг вдигна ръка.

— Този мъж е под закрилата на краля на Островите и е член на тази делегация.

— А вие кой сте, сър?

Пъг заяви:

— Аз съм Пъг, известен на някои като Черния чародей, и представлявам крал Риан.

— Но на мачтата се вее кралското знаме!

Пъг каза:

— С известно смущение признавам, че аз убедих краля да позволи това, въпреки че съм член на кралската фамилия по осиновяване, и то далечен. Името ми е записано в архивите на дома Кондуин. Осиновен бях от херцог Боррик, прадядо на крал Риан.

Канцлерът беше напълно объркан.

— Вашите акредитиви, сър?

Пъг му връчи пачка документи, всички написани набързо, но с внимание към детайла, от писарите на служба при крал Риан. Бяха подпечатани с подходящите печати и определяха херцог Пъг от Звезден пристан и скуайър Талвин Хокинс като извънредни посланици в двора на крал Карол и двора на императора на Велики Кеш, като се изтъкваше, че двамата пратеници са натоварени с големи пълномощия да обвържат Островите с каквито и да било споразумения.

— Всичко това изглежда редовно… ваша милост — каза канцлерът и добави, втренчил мрачен поглед в Тал: — Моля, елате с мен, господа.

Щом се приближиха до каляската, Тал хвърли торбата си на кочияша и последва Пъг вътре. Канцлерът влезе след тях с думите:

— Багажът ви ще бъде донесен в двореца.

— Аз току-що предадох багажа ни, сър — отвърна Тал.

— Значи няма да се задържите задълго, сър?

Тал се ухили.

— Ако се задържим повече от два дни, ще се изненадам.

Канцлерът погледна Пъг и рече:

— Извинете ме за откровеността, сър. — После кимна към Тал: — Но ако скуайърът напусне този остров жив, ще се изненадам аз.

Тал само сви рамене.

— Ще оставим кралят да реши това.

През останалата част от пътя до двореца се возиха в тишина.

* * *

Херцог Родоски едва сдържаше гнева си. Кралят бе изслушал всичко, което имаше да каже Пъг, а след това, също като крал Риан, бе настоял за пълно представяне пред частния му съвет и посланика на Велики Кеш. Херцогът почти извади сабята си на влизане в залата, когато видя Тал.

— Ще се държите прилично, сър! — заповяда кралят. — Тези мъже са тук под флага на Островите и ще се отнесем с тях с подобаващата се дипломатическа вежливост.

Херцогът отвърна високо:

— Каквото и да кажат, ще е лъжа, братовчеде!

— Седнете, сър! — изрева кралят.

Херцог Родоски се подчини, но подозрителността му си остана неприкрита.

Пъг изчака кралят да въдвори ред сред съветниците си. После думата взе канцлерът:

— Ваше величество, благородни господа, този… странно облечен господин е Пъг, херцог на Звезден пристан и роднина на крал Риан. Помолих го да повтори пред вас онова, което ми каза по-рано днес. Ваша милост?

Пъг се изправи и заговори:

— Първо, бих искал да изясня, че титлата херцог е само форма на учтивост; отхвърлих поданичеството си към Островите още когато бащата на Риан, Патрик, беше принц на Крондор. Роднина съм на краля, но много далечен.

— Второ, предупреждавам ви, че онова, което се каня да ви кажа, ще изпъне доверието ви до границите. Ще чуете неща, които ще ви накарат да се чудите дали не съм лишен от разум, но ще ви кажа още сега, господа, че съм напълно разумен и онова, което предстои да ви кажа, не е плод на диво въображение. Сигурен съм, че в архивите ви ще се намерят някои донесения, събрани от вашите агенти по време на управлението на Родрик Четвърти — продължи Пъг. — Фактът за Войната на разлома и нашествието на цураните в нашия свят е неоспорим. Той е исторически факт, но зад този факт лежи нещо далеч по-невероятно от онова, което се знае.

— Войната бе резултат от манипулация с невероятен мащаб, която изправи два свята един срещу друг и то само с една-единствена цел: използването на древен артефакт, скрит под град Сетанон, артефакт, известен като Камъка на живота. — Пъг погледна крал Карол. — Бих се изненадал неимоверно, ако нещо от това е записано в архивите ви, ваше величество. От онези, които оцеляха след битката за Сетанон, когато армиите на Братството на Тъмния път тръгна в поход на юг под знамето на лъжепророка Мурмандамус, единствените живи същества, които знаехме истината, бяхме моя милост, Томас — консортът на кралицата на елфите Агларана, принц Арута и покойният крал Луам. Плюс двама цурански магьосници, вече отдавна починали.

— Още на два пъти Камъкът на живота бе застрашен, първо от Делекан, моределски главатар, а след това от армиите на Изумрудената кралица — добави Пъг.

— Какво представлява този Камък на живота? — попита Родоски. — С какво е толкова важен, че да се водят войни за него?

— Той е древно творение, създаден е от раса, живяла на този свят преди идването на човека, валхеру, и се предполагаше, че е оръжие, което може да се използва срещу боговете. Мурмандамус, Делекан и Изумрудената кралица, всички те желаеха да властват над света.

— Да не би да твърдите, че Каспар Оласко ще завладее този Камък на живота? — попита крал Карол.

— Не — отвърна Пъг. — Камъкът беше… унищожен преди много години. Вече не представлява заплаха. — Реши, че ще е по-добре да не им обяснява, че камъкът е използван от сина на Томас, Калис, за да освободи побраните в него жизнени есенции, което бе помогнало отчасти да се възстанови древното равновесие между добро и зло.

Кешийският посланик заяви:

— Убеден съм, че разполагаме с упоменавания за това в нашите архиви, ваша милост.

Пъг се усмихна.

— Несъмнено. В първата битка за Сетанон участваха воините-псета под командването на Хазара-хан. Не вярвам да е пропуснал да докладва всичко, което е видял.

— Трудно ми е да повярвам, че сте били там и сте го познавали — каза посланикът. — Та това е било преди столетие.

— Младолик съм — отвърна сухо Пъг. — Но да се върнем към същината на дискусията. Каспар Оласко сее хаос в района вече от десет години, включително с убийството на принцесата на Салматер и принца на Аранор, както и с подготвяните убийства на всеки член на кралския дом на Ролдем.

Херцогът не можа да се сдържи и посочи обвинително Тал.

— А този там беше главният изпълнител. Той уби Светлана Салматерска и щеше да се замеси и в моето убийство.

Пъг сви рамене.

— Опит, който лесно избегнахте, ваша светлост, което ме довежда до следния въпрос. Амбициите на Каспар са голи и неприкрити. На него като че ли му е все едно, че светът ще разбере желанията му да седне на трона на Ролдем. И може би на Островите също така, някой ден. Но Каспар не е глупав човек, тъй че трябва да се запитате: защо е тази натрапчиво очебийна поредица ходове? Защо трябва да проявява такова безгрижие и да не прикрива амбициите си, и защо е това негово пренебрежение към вашата реакция на ходовете му?

Тал бе готов да се закълне, че дори ядосаният херцог е заинтригуван от въпроса.

— Отговорът — продължи Пъг — е причината крал Карол да упражни договора за взаимна защита, който има с Велики Кеш. Посланикът трябва да убеди императора да призове на север своите гарнизони на източната морска граница на империята, и то бързо. Ролдемската флота трябва да отиде в онези пристанища и да транспортира войниците при Опардум. Крал Риан пък ще изпрати армия, която да застраши Портал Оласко, а скуайър Хокинс ще вкара военна сила в самата цитадела. Всичко това трябва да се извърши, преди да е дошла зимата, защото Каспар се подготвя да направи същинския си ход в нощта на Средизимие. В цитаделата на Опардум, в едно крило на сградата, където биват допускани малцина, пребивава един мъж, Лесо Варен. Той е маг с голяма мощ в черните изкуства. Служи на сили на злото и хаоса, които се стремят да унищожат всякакви закони и съглашения, традиции и обществени договори, всичко, което прави хората законопослушни и мирни. Едва ли бих могъл да наблегна достатъчно силно на възгледа, който трябва да приемете, че тези сили далече надхвърлят обичайната ви представа, съдържана в понятията за добро и зло. Вие сте разумни хора, но смятам, че е невъзможно да си представите степента на ужас, която очаква този свят в случай, че този човек, Лесо Варен, не бъде спрян.

— Значи ви трябват всички източни гарнизони на Кеш и ролдемската флота, за да унищожите този единствен човек? — попита кешийският посланик.

— Накратко, да — отвърна Пъг. Кралят заговори:

— Докато чакахме за съвета, прегледахме нашите архиви, свързани с вас, херцог Пъг. Ако може да се вярва на това, което прочетох, то вие самият сте магьосник с огромна мощ. Дори само възрастта ви ми дава повод да мисля, че тези доклади са достоверни. Но след като е така, защо не издирихте и не унищожихте сам този Лесо Варен?

Пъг се усмихна, но в усмивката му се долавяше болка.

— Изправял съм се срещу този човек и преди, ваше величество. Междувременно той е използвал различни имена, но разпознавам вонята на черната му магия така, както вие познавате скункса по миризмата му. Не е никак лесен за убиване. Повярвайте ми, когато твърдя, че съм се опитвал. — Гласът му стана тих, а погледът умислен. — Веднъж… помислих си, че е мъртъв, но очевидно съм сгрешил.

— Е — каза херцог Родоски. — Обрисувахте ни мрачна картина за силите на този човек и ни разказахте история за нещо опасно, което е било унищожено преди години. Бихте ли свързали двете неща така, че да ги разберем.

Пъг отвърна:

— Моето убеждение е, че Лесо Варен създава друг Камък на живота. И че се кани да го използва в най-тъмната нощ на годината, нощта на Средизимие.

Кралят се сепна.

— Друг Камък на живота? А какво точно може да прави това?

— Ваше величество, това е нещо, което може да се приложи по всевъзможни начини, някои от които за добро, в подходящи ръце. Но съм готов да заложа живота си и живота на всички, които обичам, че в ръцете на Варен ще се използва за зло.

— Един нов Камък на живота ще му позволи да поведе война в мащаби, невиждани от времето на нашествието на армията на Изумрудената кралица. — Това беше донякъде отклоняване, тъй като само шепа хора тук знаеха истината: че Изумрудената кралица беше убита и подменена от предрешен като нея демон. Тази подробност щеше само да обърка членовете на кралския двор. След кратка пауза Пъг продължи: — С всяка смърт в близост до него Камъкът на живота става все по-мощен. Все едно е кои загиват или на чия страна се борят. Ако Варен стои близо до авангарда на армията на Каспар, той ще стане по-могъщ в края на битката, отколкото е бил в началото. И всяка битка ще му дава все повече сила. И накрая ще държи в ръцете си оръжие, което ще му осигури силата да властва над света и дори повече: силата да се опълчи на самите богове. Тогава войната ще се разрази в небесата и самата земна твърд под нозете ни ще стане на въглен и пепел.

— Трудно ми е да повярвам в това — каза кралят.

Пъг махна с ръка и Паско пристъпи напред, носеше куп древни документи.

— Тези са от архивите на Риланон. Крал Риан ми разреши да ги взема. С настоящото ви връчвам всички официални документи по случая, включително един, написан от ръката на самия принц Арута, и няколко от самия мен, които описват всичко казано от мен досега, или поне всичко, което се знае от времето на Войната на разлома. Също така има донесения от Войната на студенокръвните, включително доклад, съставен от Ерик фон Даркмоор. Всеки от тях е автентичен и заверен от кралските архивисти. Това е. Казах ви всичко, което знаем.

— Кой ще плати цената на това? — запита посланикът на Кеш. — Не само в злато, но и в страдания и погубен живот?

— Ваше благородие — отвърна Пъг, — ще ви направя същото предложение, което направих и на крал Риан. Ще подпиша цената на вашите усилия. Злато мога да намеря. Но осигуряването на храбри мъже, готови да рискуват всичко, за да освободят света от едно предстоящо зло, което никой не може дори да си представи… това е извън силите ми.

— Почитаеми господа, ваше величество, ако не действаме веднага, в нощта на Средизимие този свят ще започне да пропада в невъобразим мрак. Трябва да вземете това решение, ако не за себе си, то за вашите деца и за децата, които те някой ден ще родят — свърши Пъг.

И ги погледна един по един и Тал усети онова настръхване, което бе започнал да свързва с прилагането на магия. Знаеше, че това, което прави Пъг, е подмолно, тъй като всичко по-открито можеше да предизвика ответен удар. Чародеят използваше магия, за да ги успокои, да ги накара да приемат с лекота предстоящото решение и да забравят подозренията си. Кралят каза:

— Господа, ако благоволите да се оттеглите в покоите си, ще обсъдим проблема по-късно. — Погледна купчината документи, които беше донесъл Паско, и добави: — Ще ни отнеме време, докато ги изчетем. Ще поръчам да донесат вечеря в покоите ви и ще подновим срещата си утре сутринта.

Пъг, Тал и Паско се поклониха и излязоха от кралската зала. Един паж ги придружи до скромните им покои и щом останаха сами, Тал каза на Паско:

— Не са хубави като стаите, които ми дадоха, когато се бих за титлата в Двора на майсторите.

— Тогава ви харесваха повече — отвърна Паско. — Все още не бяхте опитвали да убиете някого от кралската фамилия.

На вратата се почука и Пъг махна на Паско да отвори. Влязоха слуги с подноси с ястия и вино. След като излязоха, Пъг каза:

— Мисля, че ще ги убедим, но може да ни отнеме доста време.

Тал въздъхна. Гореше от нетърпение да се върне при наемниците си. Вярваше на Джон Крийд и въпреки желанието си да отмъсти за своя народ, бе започнал да вярва и на Куинт. Но все пак това неговото си беше наемническа войска и във всеки момент можеха да избухнат неприятности.

Така че попита Пъг:

— И след това какво?

— След това чакаме — отвърна Пъг. — Най-трудното от всичко.

— Ще уредя баня за вас, господа, докато си хапвате, и ще поговоря с персонала да донесат вечерята рано.

Пъг стана.

— Не и за мен. Аз ще вечерям с жена ми и ще се върна преди разсъмване. — Махна с ръка и изчезна.

Тал погледна Паско и каза:

— Също като Магнус. Мразя, когато го правят това.

Паско кимна.