Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Конклав на сенки (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
King of Foxes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 57гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
crecre(2008)
Допълнителна корекция
moosehead(2013)

Издание:

Реймънд Фийст. Лисичи крал

Американска, първо издание

ИК „Бард“, 2008

Превод: Валерий Русинов, 2008

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Десислава Господинова, ИК „Бард“

Формат 60/90/16. Печатни коли 23

ISBN 978-954-585-897-0

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на много слепени параграфи

Глава 9
Пратеник

Тал мълчеше.

Пред него се издигаше тронът на принц Янош Салматерски, слаб мъж с разсеяно изражение, който непрекъснато мигаше и сякаш му беше трудно да седи кротко. Седналата до него принцеса Светлана гледаше хладно Тал, докато първият министър на принца четеше посланието от херцог Каспар.

Когато четенето на посланието с искане за подчинение приключи, принцът рече:

— Е, никога няма да му стана васал. — Погледна жена си и попита: — А вие, мадам?

Без да обръща внимание на съпруга си, принцесата заговори на Тал:

— Значи Каспар иска война?

Тал сведе глава.

— Не, ваше височество. Херцогът иска да се разреши един проблем, който мъчи този район от поколения. Указано ми е да ви го обясня колкото може по-точно. — Обърна се и даде знак на Амафи, който днес бе облечен също толкова пищно като него. Слугата пристъпи напред и връчи на господаря си кесия от черно кадифе, а той я отвори и я обърна и на мраморния под с дрънчене се изсипаха медальони. — Тези дванадесет медальона бяха взети от труповете на „пирати“, които бяха на картографска експедиция в суверенната територия на Оласко. Ако тези хора бяха просто търговци, милорд Каспар щеше да им е повече от задължен затова, че са направили актуални карти на признати търговски маршрути. Можем само да заключим, че бяха там злоумишлено.

— Медальони ли? — възкликна принцът. — Какво общо имат медальоните с карти?

Мършавият първи министър, казваше се Одески, изгледа Тал, присвил сините си очи: мъчеше се да прецени качествата на младия мъж. Без да му обръща внимание, Тал погледна принцесата, след което отвърна на принца:

— Ваше височество, тези медальони са на вашите Черни лъвове.

— Моите Черни лъвове ли? — Принцът определено беше объркан. — Какво общо има моята гвардия с това?

Одески се намеси:

— Ваше височество, мисля, че ще е по-добре да обсъдим въпроса на спокойствие.

— Да, така ще е наистина по-добре — каза принцът и стана. Принцесата последва съпруга си и на излизане изгледа внимателно Тал. Щом вратата зад тях се затвори, Одески каза:

— Аудиенцията свърши. Съветвам ви да се върнете в отредената ви квартира и да останете там. Дипломатическият статут ви защитава само в двореца. На разбойниците из града ще им е все едно дали херцог Каспар ще се ядоса заради кончината ви.

— Разбрано — отвърна кротко Тал.

Един от дворцовите пажове придружи Тал и Амафи до покоите, дадени им при пристигането им предния ден. Тал се оглеждаше, сякаш очакваше всеки момент да го нападнат от засада, но стигнаха до апартамента без инцидент.

Тал даде знак на Амафи да провери дали са сами и след като убиецът, превърнал се в слуга, го направи, му кимна, извади писалищните си принадлежности и каза високо:

— Чудя се какъв ли би могъл да е отговорът на принца до херцога?

— Кой може да каже, ваше великолепие? — отвърна Амафи. Тал взе молив и написа на един лист: „Можеш ли да го направиш?“ После го показа на Амафи. Слугата се усмихна.

— Трябва да отида до кухнята, ваше великолепие, и да поръчам да донесат плодове и вино. Нашите домакини се оказаха нехайни в осигуряването на удобство на посланик от съседна държава.

Поклони се и излезе, а Тал отиде до камината и хвърли листа в огъня. Можеха да са сигурни, че никой не ги наблюдава, но нямаше как да са убедени и че никой не ги подслушва.

Легна и зяпна тавана. Мислите му се върнаха към първата нощ по море на бързия кораб, който ги бе докарал от Опардум. Херцогът му беше връчил пакет с документите му, указанията, медальоните на мъртвите войници и бележка с херцогския печат, която гласеше: „Отвори, когато си сам в открито море“.

Беше изчакал да се стъмни, преди да я отвори, а вътре намери само една заповед: „Убий принцеса Светлана“. Излезе на палубата и хвърли посланието през борда.

Сега вече разбираше заповедта на Каспар. Без желязната принцеса принц Янош си беше обикновен глупак, който лесно можеше да се контролира.

Амафи се върна и го завари задрямал в леглото.

— Господарю…

Тал се сепна и се надигна.

— Буден съм. Просто се бях замислил. — Стана, отиде до масата и написа: „Какво откри?“ Амафи отвърна:

— Обърках се из коридорите, господарю, но един слуга се оказа така добър да ме упъти до кухнята. Дворцовият старши иконом е извън кожата си, че никой не се е погрижил за комфорта ви, и храната скоро ще пристигне. — А после написа на друг лист: „Открих начин“.

Тал рече:

— Е, това ще е добре дошло. Стомахът ми взе да стърже.

И хвърли листа в огъня тъкмо когато на вратата се почука. Амафи отвори и влязоха трима слуги с подноси. Единият носеше сирена, хляб и плодове, другият сладкиши и бонбони, а последният — вино и чаши.

Тал изчака да излязат и опита виното.

— Добро е — заяви съвсем искрено.

— Да ви оставя ли да си починете? — попита Амафи.

— Да. Докато чакаме за отговор от принца, изтичай в града и виж дали можеш да намериш нещо подходящо за подарък за лейди Наталия. И междувременно намери някоя аптека и виж дали имат нещо против морска болест. Това пътуване беше адски неприятно.

— Както заповядате, ваше великолепие. — Амафи бързо излезе. Щеше да се обърне към капитана на дворцовата гвардия, за да го помоли за ескорт, и щяха да му назначат двама отегчени гвардейци, които да го съпровождат, докато се мотае от дюкян на дюкян. Междувременно, покрай хубавите дрънкулки за сестрата на херцога, Амафи щеше да осигури и някои неща от не толкова забавно естество.

 

 

Атмосферата на официалната вечеря се оказа толкова топла, колкото планинските потоци от младостта му зиме, помисли си Тал. Принцът и принцесата напълно го пренебрегваха, доколкото бе възможно, без да се наруши политическото благоприличие. Поздравиха го веднъж учтиво, настаниха го на маса, заета от военни, които му отвръщаха едносрично и иначе го пренебрегваха. По едно време принцът учтиво го запита дали му харесва храната и виното и Тал още по-учтиво отвърна утвърдително.

Когато се прибра и почна да разглежда избраните от Амафи подаръци, на вратата се почука.

— Не може да е отговор за херцога в този късен час, нали? — каза Тал на квегански.

Амафи се усмихна и сви рамене.

— Всичко е възможно, ваше великолепие.

Тал отвори и видя млада жена, почти момиче.

— Сър, принцесата моли за вашето присъствие в покоите й.

Тал погледна през рамо към Амафи и подхвърли:

— Всичко е възможно.

После тръгна след младата дама по коридора покрай двама стоящи на пост гвардейци. Тя го поведе по друг коридор, водещ покрай тронната зала, после по трети. Спряха пред голяма, богато украсена врата и младата жена почука.

— Влез — чу се отвътре.

Момичето отвори вратата и пусна Тал да влезе пръв. Той пристъпи и се озова в голяма стая за рисуване, осветена само от няколко свещи. Момичето каза:

— Посланикът, ваше височество.

Принцеса Светлана седеше на дълъг диван, свила крака под себе си — наистина много небрежна поза.

— Оставете ни.

Момичето се поклони и си тръгна. Тал остана сам с принцесата. Огледа набързо стаята и успя да запази сериозна физиономия въпреки че го напушваше на смях. Поклони се и рече:

— Мадам?

Принцесата бе по спален халат, направен от почти прозрачна коприна, с жакет без ръкави от същата тъкан. Светлосини, за да изпъкват живите й очи. Все още бе възхитителна жена, помисли си Тал, когато чу поканата й:

— Приближете се, скуайър.

Той се подчини. Принцесата беше над четиридесетте, но много запазена. Имаше фино лице, очите й бяха широки и изразителни, а шията и раменете й — добре разголени от облеклото, което си бе избрала — бяха изящни. Тал попи всичко това с един поглед, плюс, пълната гръд, дългите крака и стегнатия ханш, въпреки че бе родила две деца.

Каспар му беше дал цялата информация за принцесата, с която разполагаше, а тя беше обилна. Светлана беше сестра на херцога на Мискалон и по някое време за малко щели да я натрапят на Каспар за херцогиня; беше се омъжила за човек, когото повечето презираха, и единствено тя бе опазила Салматер да не го завземе или контролира някой от съседите. Синът й, Серж, беше точно толкова голям глупак като баща си, а дъщеря й Анастасия беше превзето разглезено девойче. Страстите на Светлана включваха политика, лов и мъже. Тал беше забелязал, че всички в дворцовата гвардия са до един млади, красиви и високи.

— Надявам се, че не възразявате на тази неофициалност, скуайър?

Тал се усмихна учтиво, но и сдържано.

— Ни най-малко, ваше височество. На вашите услуги съм.

Принцесата се засмя.

— Едва ли. Каспар никога не би изпратил глупак с послание, което си е почти декларация за обявяване на война. Какво всъщност иска той?

Тал осъзна, че изкусителната среда е нагласена, за да го извади от равновесие и да го разсее. Не хранеше и капка съмнение, че има сериозен шанс принцесата да го придърпа към леглото в другата стая. Можеше да отгатва женските настроения не по-зле от който и да било мъж, всъщност дори по-добре от повечето, и знаеше, че принцесата го намира за привлекателен. Освен това тя беше истинският владетел на тази държава и беше свикнала да си угажда на всякакви прищевки — жените, властващи зад гърба на слаби съпрузи, беше открил той в четенето на история, разполагаха с определени предимства в личния си избор. И след като беше съвсем привлекателна жена според всякакви стандарти, той на свой ред бе повече от готов да й угоди по всякакъв начин, преди да я убие. Предвид извивките на стройното й тяло определено щеше да му е приятно.

— Не правя предположения за желанията на своя господар, принцесо — отвърна Тал. — Той съвсем ясно се изразява в посланието си до вас и принца.

— Е, добре, скуайър — заговори принцесата и се наведе, за да напълни два бокала с вино и да разтвори робата си достатъчно, за да предложи на Тал ясна гледка към съблазнителното си тяло. — А искате ли тогава да си поиграем на една игра?

— Мадам?

— Хайде да се престорим, че и двамата сме пророци и можем да четем мислите на херцог Каспар. — Подаде му единия бокал. — Хайде, вие сте първи.

Тал се засмя.

— Ваше височество, бих направил на своя господар лоша услуга, ако му припиша мотиви или желания извън посланието, което изпрати.

— Познавах Каспар, преди да стигна до този трон, Тал… може да ви наричам Тал, нали? — Той кимна. — Познавам го още откакто бяхме деца, въпреки че съм с няколко години по-голяма. — Отпи от виното. — Зная какъв двойствен, лъжлив и смъртно опасен кучи син е той, и въпреки това го обичам. — Усмивката й я правеше още по-привлекателна. — Той е един от любимите ми врагове и любовници — това беше преди да се омъжа за Янош, разбира се. Освен това все пак играем игра, нали?

Тал помисли. Бързо стигна до нещо, което нямаше да компрометира положението му и в същото време можеше да помогне да реши малкия си импас. Гледката с принцесата на светлината на свещите започваше да го завладява. Той се усмихна.

— Да, само игра, принцесо.

— Наричай ме Светлана, когато сме насаме, Тал.

Тя се наведе леко напред.

— Е, та какво всъщност иска Каспар?

— Мога само да предполагам, но мисля, че иска да се увери, че няма да подпомагате които и да било негови врагове. Картографската експедиция явно е замислена, за да се намери чист път до Портал Оласко, а това е голяма грижа за херцога.

— Разбираемо — отвърна принцесата, топна пръст във виното на Тал и закачливо го прокара по устните му.

Тал усети, че се сгорещява, и щеше просто да го отдаде на виното и на съблазнителната игра на принцесата. Само че обучението му на Острова на чародея му подсказа, че тук има нещо друго. Отпи от виното, включи в работа добре обученото си небце и различи странен и някак нагарчащ оттенък във вкуса, оттенък, който не трябваше да го има.

Не беше сигурен какво точно е добавено във виното, но подозираше един определен прашец, правен от една определена дървесна кора. Продаваха го из цялото Островно кралство и в Ролдем като лек за стари мъже, чийто жар линее. На неговата възраст не беше необходим, но като че ли определено действаше.

Той остави бокала настрана.

— Мисля, че това, което всъщност иска херцогът, е да види една от границите си подсигурена, за да може да насочи ума си към други неща. Той има амбиции…

— Както всички добре знаем — прекъсна го Светлана, доближи се още до него и пръстът й зашари по брадичката му. — … амбиции, които изискват да не се опасява за безопасността на Оласко на много фронтове.

— Вижда във вашия съпруг инструмент на Мискалон или Роскалон, или навярно дори Островите, и би желал да намери убедителен начин да сложи край на тази заплаха — продължи Тал.

Тя го целуна, после леко се отдръпна и прошепна:

— Трябва да намерим друг начин да успокоим нашия прескъп Каспар, но никога няма да се закълнем във васална вярност. Навярно бихте могли да присъствате на заседание с кабинета на съпруга ми и да обсъдим тези неща малко по-дълго.

Тал отвърна също тъй шепнешком:

— На вашите услуги съм.

Тя се усмихна, придърпа го, излегна се на дивана и промълви:

— Да.

 

 

На разсъмване принцесата каза:

— Време е да си тръгваш.

Тал се облече и се обу, после отвърна:

— Благодаря на ваше височество за гостоприемството.

Светлана се засмя — весело, искрено и топло.

— Благодаря на скуайъра за старанието.

— Не беше от старание, милейди. — Наведе се и я целуна. — Но и наркотикът във виното не беше нужен.

Тя се нацупи престорено.

— На моята възраст човек се притеснява.

— С вашата красота не се налага.

Тя стана, без да обръща внимание на голотата си, прегърна го и каза:

— Нямаш представа колко трудно беше. След като се родиха двете ни деца, последното преди десетилетие, моят съпруг… да кажем, че предпочита компанията на други.

Тал сви рамене.

— Той губи.

— А е толкова трудно понякога да убедиш някой младеж от двора, че… ами, боят се от гнева на принца. — И добави с горчивина: — След като би трябвало да очакват неговите благодарности и облекчение.

— Аз също бих се боял, но пък очаквам да си тръгна утре, ако не и още днес, навярно с декларация за война след мен.

Тя го придружи до вратата на покоите си, целуна го страстно и отвърна:

— Не всичко е изгубено. Ти си чудесно момче и ти се възхищавам, но няма да се огъна заради твоята защита. Но ще ти кажа, че войната е последен изход и не виждам нищо забавно в нея. Ще очаквам да направиш убедително изказване пред кабинета днес следобед, Тал. Дай ми нещо, с което да заработим, и можем да предотвратим войната. — Сведе очи и добави: — Все едно, ще го обсъдим през нощта насаме, нали?

— За мен е удоволствие, ваше височество — отвърна Тал, целуна я отново и напусна покоите й.

Дори да бяха изненадани, че един гостуващ посланик напуска покоите на принцесата призори, дворцовите гвардейци го скриха най-майсторски. Стояха на постовете си, вперили очи напред, докато Тал се връщаше към покоите си.

Завари Амафи заспал в един стол, изпружил крака под покритата с шишенца и бурканчета маса. Щом вратата се затвори с леко изщракване, слугата се сепна и се събуди.

— Ваше великолепие. — Стана и посочи масата. — Готово е.

Тал го изгледа изненадано.

— След като излязохте, си позволих волността да огледам щателно тези помещения. Салматер спазва дипломатическите формалности. Няма никакви тайници за подслушване или дупки за надничане, в това съм сигурен.

Тал кимна, погледна струпаното на масата и попита:

— Кое точно?

Амафи вдигна малка синя стъкленица.

— Тази.

— Никой ли не подозира?

— Отбих се в три аптеки, купувах различни съставки във всяка, казвах на гвардейците, че не мога да намеря това, което ми трябва за лекарството ви. Страшно се отегчиха, докато обикалях дюкяните да търся подаръци за лейди Наталия. — Посочи друга маса в ъгъла, на която лежаха струпани изделия на изкуството, изящни бижута и шишенца с рядък парфюм.

— Наталия много ще се зарадва — каза Тал.

— Как мина нощта ви, ваше великолепие?

— Съвсем приятно — отвърна Тал. — И донякъде срамно. Тя ме смята за млад глупак и ще се опита да ме изиграе в своя изгода, а после ще ме пратят обратно при Каспар с някоя хитроумна малка молба от съпруга й. Тоест номерът е да бъда подкупен. Лошото е, че не можем да разберем на кого праща послания и да разкрием истинския автор на заговора срещу Оласко.

— Бихте могли, ако откриете източника на информация в самия дворец. Министър Одески е амбициозен човек.

Тал се усмихна.

— И моята преценка е същата. Но всичко това не може да се отиграе за една нощ. Трябва да се върнем в Оласко, преди да се разкрият неприятните събития, които предстоят. — Посочи стъклениците по масата. — Погрижи се всичко това да бъде унищожено.

— Разбира се, господарю. Ще пуснем по стъкленица в различни тоалетни из двореца. Никой няма да души по бунищата, сигурен съм.

Нечистотиите от двореца сигурно се изкарваха с фургони извън града, за да се използват след време като тор от местните ферми. Тъй или иначе, дори някой селяк да намереше стъкленица, нямаше да има никаква представа откъде е дошла.

— Добре, би трябвало да е достатъчно.

— Какво правим днес, ваше великолепие?

— Днес почивам и чакам да ме поканят пред съвета на принца, където ще мога да си седя и да наблюдавам как принцесата управлява държавата. Би трябвало да е забавно, макар да е предсказуемо. — Тръгна към спалнята си. — Събуди ме в един и се погрижи да донесат нещо за ядене. Предполагам, че ще бъда със съвета през целия следобед. След това — поредният банкет.

— И после принцесата ли? — попита Амафи.

— После принцесата, стига някой чаровен млад дворцов гвардеец да не привлече окото й по време на вечерята.

— Не се тревожете, ваше великолепие.

— Принцесата, изглежда, е жена с капризни апетити, а ти, изглежда, си прекалено сигурен в себе си.

— Познавам жените, ваше великолепие, или поне толкова, колкото може да ги познава един мъж. Вие сте новост, а и според това, което чувах, преди да постъпя на служба при вас, дамите гледат с добро око на вас. А той, дори да е чаровен млад гвардеец, ще си е тук и другата седмица, а вие — не.

Тал се усмихна.

— Вероятно си прав.

Вдигна синята стъкленица и я прибра в кесията си, после влезе в спалнята и затвори вратата. Докато си лягаше, чу Амафи да прибира аптекарските стоки. Беше вече дълбоко заспал, когато слугата излезе, за да се отърве от уликите.

 

 

Заседанието течеше точно както бе предвидил. Кабинетът не изглеждаше убеден в твърдостта на херцог Каспар и по няколко повода на Тал му се наложи изрично да ги уведоми, че няма пълномощия да води преговори.

Първи министър Одески се опита на няколко пъти да измоли повече време и всеки път Тал отвръщаше по един и същи начин: на всеки отговор до Каспар, който не е пълно подчинение, ще бъде погледнато като на предизвикателство. Салматер ще падне на колене или ще бъде съкрушен. Успя да предаде това послание по възможно най-дипломатичния начин, но без дори намек за свобода на избор.

Заседанието се проточи и Тал се убеди колко верни са наблюденията на Каспар. Принцеса Светлана оставяше принц Янош да дърдори до безкрай, но всеки път, когато дойдеше моментът да се прехвърлят на следващия въпрос, тъкмо тя бе тази, която взимаше решението.

Тал приложи всичко, на което беше обучен, за да запази спокойствие и да изглежда безразличен. Имаше си своите заповеди и какъвто и да се окажеше изходът — включително пълна капитулация, — единствената му задача бе ясна: принцеса Светлана трябваше да умре.

Накрая принцът заяви:

— Ще подготвим отговор на настояването на херцог Каспар и трябва да ви кажа, млади сър, че той няма да му допадне. Ни най-малко! След това ще ви отпратим с утринния отлив. Желая ви приятна вечер!

Стана и всички в заседателната зала също заставаха. Докато излизаше след съпруга си, принцеса Светлана се усмихна на Тал по такъв начин, че той бе убеден, че ще получи покана от нея след вечерята.

След като принцът и съпругата му напуснаха, първи министър Одески каза:

— Скуайър, ще ми отделите ли малко време, моля?

Тал се поклони.

— На вашите услуги, министър.

— Моля да ме придружите. — И когато се отдалечиха достатъчно от другите членове на кабинета, Одески каза: — Доста объркахме нещата, не мислите ли?

— Ако под „объркахме“ имате предвид Салматер, сър, да, определено.

— Войната не носи изгода никому, а настояванията на Каспар ми приличат на твърде крайна реакция на сравнително дребно нарушение.

— Картографски експедиции, прикрити като контрабанда, в суверенната територия на Оласко при очакване на военна акция едва ли може да се нарече „дребно нарушение“, министър.

— Вие сте от Кралството, скуайър, тъй че може би сте в неведение за историята тук, в Изтока. Но ние се боричкаме, лъжем се, заплашваме се и общо взето играем грубо. Непрекъснато. Аз съм в двора на принца и на неговия баща преди това вече от трийсет години и съм видял шест гранични сблъсъка с Оласко и още толкова с Мискалон, два морски конфликта с Роскалон, един с Ролдем, друг с Островите, а спорните земи се превръщат в бойно поле всеки път, когато някой от местните владетели усили амбициите си. Но никога един владетел не е настоявал друг да му се преклони във васална вярност.

Тал отвърна тихо:

— Моят господар търси стабилност. Вижда, че може да дойде време, когато този район ще попадне под обсега било на Островите или на Кеш. Флотата на Ролдем може да защити района от Кеш поне за малко, стига да зачетат договорите си с Аранор и Оласко, но кой може да защити Роскалон, Мискалон и Салматер от Островите, ако решат да тръгнат на поход? Ролдем би могъл да се противопостави на кешийски боен флот в Морето на кралствата, но няма да стоварят войски на сушата, за да окажат подкрепа срещу Островите.

— Островите никога не са се стремили към експанзия на изток. Техният поглед винаги е бил насочен на запад.

— Но може ли някой да каже, че това не се е променило? — отвърна Тал още по-тихо. — Не го казвам току-така. Изцяло в наш интерес е Салматер и Оласко да запазят добри отношения. — Огледа се и продължи: — За мен би било крайно неприятно, ако това чудесно място се превърне в развалини. — Както щеше да каже Паско, Тал току-що бе показал пръчката на мулето. Вече беше време да покаже и моркова. — Моят господар е много щедър към приятелите си. Мисля, че ще се отблагодари за всяка добра работа, свършена от който и да е член на вашия съвет, за да се избегне тази война.

Одески помълча, после отвърна:

— Ще се опитам да посъветвам Техни височества да проявят разум.

— Ще имам предвид старанието ви, когато докладвам на своя господар.

— Желая ви лек ден, скуайър — каза първият министър и се разделиха.

Тал разбра, че предвижданията на Амафи за стария благородник са верни. Одески нямаше безочливо да предаде своя принц, но бе готов да сътрудничи за всякакво мирно решение, което можеше да го задържи на привилегирования му пост.

А умреше ли принцесата, дворът щеше да се окаже в такава бъркотия и принцът щеше да е толкова негоден да управлява, колкото пиле сред буря. Одески почти със сигурност щеше да овладее съвета и Каспар щеше да се сдобие със своя ключ към властта в Салматер.

 

 

Тал стоеше на палубата. Беше на четири дни път от Опардум и по негови изчисления принцеса Светлана трябваше вече да е мъртва. Отровата, приготвена му от Амафи, нямаше да отнеме живота й веднага и кончината й щеше да изглежда предизвикана от сърдечни проблеми. Чарът на отровата по думите на бившия убиец бе в това, че симптомите щяха да са подвеждащи, да приличат на треска, което щеше да накара лекари и знахари да опитат с лекове, с които нямаше да постигнат нищо. Освен ако бързо не се намесеше някой жрец лечител с голяма мощ, шансът принцесата да оцелее бе нищожен.

Точно както го бе уверил Амафи, прилагането й се бе оказало съвсем лесно. Докато принцесата спеше, Тал извади тънък копринен конец, топна го в стъкленицата с отровата и бавно капна няколко капки на устните й. Както беше предрекъл Амафи, Светлана ги облиза в съня си и когато се размърда, Тал спря. Отровата имаше лепкав сладникав вкус и на заранта утайката, останала по устните на принцесата, бе станала безвредна. Тал я целуна на събуждане без страх. Преди разсъмване се любиха… И той знаеше, че тя вече е мъртва, убита от самия него.

За миг това разбуди гузната му съвест, но той побърза да потисне чувството. Въпреки чара на Светлана той знаеше, че по свой начин тя е също толкова безскрупулна, колкото и Каспар, и че сексът е само едно от многото й оръжия; че страстта й и милите думи, които шепнеше в ухото му, не значат нищо, че са въпрос само на опит и не бива да се взимат на сериозно.

Мисията му беше коварна и той вече беше продал душата си, за да я изпълни. Като на онзи скорпион, измяната бе в кръвта на Каспар и рано или късно Тал щеше да бъде предаден. Тогава щеше да е свободен от клетвата си и да може да нанесе удара си срещу виновника за унищожаването на оросините. Дори да загинеше, докато отнемаше живота на Каспар, щеше да е изпълнил своя дълг към предците си.

Но преди Каспар трябваше да умре друг: капитан Куинт Хавревулен, човекът, който лично бе ръководил избиването на близките му. Да, Тал трябваше да потърси удобна възможност да унищожи капитана преди Каспар. И чак след като убиеше и двамата, можеше да си позволи да скърби, че е изгубил душата си.

Стига да оживееше.