Реймънд Фийст
Лисичи крал (8)

Глава 6
Риланон

Тал гледаше към града.

Стоеше на един балкон близо до кралските покои. Бяха му наредили да изчака тук херцог Каспар, който се бе усамотил с краля. Градът се беше проснал долу и Тал отново се изуми от красотата му. Съжаляваше, че не му разрешиха свободно време, за да го обиколи и огледа; ако не беше постъпил на служба при Каспар, в този момент щеше да прави точно това. Но като негов слуга сега бе длъжен да чака благоволението на господаря си.

— Прелестна гледка, нали? — чу познат глас откъм рамото си.

Обърна се, видя лейди Наталия и се поклони.

— Самата истина, милейди.

— Брат ми скоро ще излезе и ще има нещо за вас, не се съмнявам.

Тал рядко изпитваше притеснение в присъствието на която и да било жена, но след онази нощ с Наталия на лова се чудеше какво може да очаква от нея. Или по-точно, какво тя може да очаква от него.

Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и пристъпи към него. Погали го леко по бузата и каза:

— Не се тревожи, Тал. Двамата си прекарахме приятно, нищо повече. Аз съм инструмент на държавата, инструмент на брат ми, също като теб. Той има планове за мене, така че си освободен от необходимостта да правиш каквито и да било изявления.

Тал се усмихна широко.

— Не от изявления се притеснявах, милейди. Само дали ще бъда отхвърлен, или… вниманието ми ще бъде потърсено отново.

Тя го изгледа мълчаливо, после стана официална.

— Защо подозирам, че и двата варианта не са особено важни за вас, скуайър?

Тал взе ръката й.

— Това не е истина, милейди. Вие сте несравнима сред жените. — Беше много близо до истината, тъй като малко жени в личния му опит бяха толкова пламенни като Наталия.

— Лъжец. Използвате жените, както аз използвам мъжете. Твърде много си приличаме, Тал. Никога ли не сте обичали?

Тал се поколеба.

— Помислих си го веднъж. Бях сгрешил.

— А. Значи сте брониран срещу любовта заради разбито сърце?

— Ако ви харесва да мислите така, така да бъде — отвърна той лековато.

— Мисля, че понякога да си безсърдечен е по-добро състояние. Лейди Роуена е такава. Липсва й нещо.

Тал можеше само да се съгласи мълчаливо. Познаваше я добре, защото тъкмо тя бе разбила сърцето му, най-тежкия урок, предаден му от Конклава. На Алисандра, така я наричаха тогава, наистина й липсваше нещо. Нямаше сърце и го бе наранила дълбоко.

— Аз ще се омъжа по държавнически причини. Ето защо взимам удоволствията си там, където мога. — Помълча, после го попита: — Какво мислите за младия крал?

— Брат ви се стреми да ви направи кралица на Островите ли?

— Може би — отвърна с усмивка Наталия. — В Ролдем няма подходяща партия за него. Най-голямата принцеса е само на единадесет години. Предполагам, че Риан би могъл да я изчака, докато стане пълнолетна, но мисля, че лорд Валън и останалите са загрижени да се ожени и да започне да създава наследници. Аз съм най-изгодната партия сред дамите в източните дворове, а Островите се нуждаят от съюзник на изток.

Тал се престори на наивник в регионалната политика и отвърна:

— Мислех, че Островите имат договори с Фаринда, Опаст и Фарлорън.

— Имат, но тези държави са… маловажни. Риан се нуждае от Оласко за съюзник.

Умът на Тал заработи трескаво. Всички признаци сочеха за предстоящ конфликт между Островите и Оласко, иначе кампаниите на Каспар в района се оказваха абсолютно безсмислени. В опит да измъкне информация Тал попита:

— Но те осигуряват буфер. Струва ми се, че Оласко и Островите имат малък повод за напрежение.

— Точно така — чу се глас зад него.

Тал и Наталия се обърнаха към херцог Каспар и Тал се поклони.

— Ваша светлост.

А Наталия пристъпи и целуна брат си по бузата. Каспар се приближи и застана до Тал.

— Градът отнема дъха на човек, нали, скуайър?

— Да, ваша светлост.

Херцогът бе облечен в бяла туника, извезана от дясната страна с жълт ширит. Носеше червен клин и пантофи, а единственото украшение по него бе сребърната тока на черния му кожен колан.

— Наталия. Ще вечеряме тази вечер с краля. В седем ще дойде паж да те вземе. Скуайър, нямам нужда от вас този следобед. Защо не позабавлявате сестра ми до вечерята, а след това се чувствайте свободен да вземете слугата си и да посетите града. Риланон е доста интересно място. Би трябвало да се възползвате от възможността да се запознаете с него. — Взря се в лицето на Тал и добави тихо: — Опознайте го добре.

— Да, ваша светлост — отвърна Тал с лек поклон.

— Сега трябва да отида на друга среща. Бягайте да си намерите някое приятно занимание двамата, а довечера ще се видим, скъпа.

Наталия отново целуна брат си и след като той си отиде, се обърна грейнала към Тал.

— Е, брат ми ни заповядва.

Тал се засмя.

— И какво удоволствие ще предпочете, милейди?

Тя го целуна страстно.

— Моето удоволствие. И зная точно какво ще ме позабавлява, скуайър.

Тал се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Нямаше да е добре някой да види, че потенциалната кралица на Островите се прегръща с нищожен скуайър по балконите на замъка.

— Мястото едва ли е най-подходящото — прошепна й. Тя се усмихна още по-широко и отвърна:

— Да отидем тогава да си намерим подходящо.

Обърна се, не изчака да се увери, че ще я последва, а тръгна царствено по коридора, подмина покоите си и без да го попита, го отведе в собствения му апартамент.

Отвори вратата и завари Амафи да лъска ботушите на Тал. Квеганецът стана и се поклони.

— Излез — заповяда Наталия. Амафи хвърли към Тал поглед за потвърждение, а Наталия повиши глас: — Казах, излез!

Тал кимна и каза на Амафи на квегански:

— Остави ни сами за един час.

Амафи пристъпи към вратата, а Наталия каза също на квегански:

— Нека да са два.

Амафи се озова пред вратата с ботушите на Тал в едната ръка и парцал в другата. За миг постоя несигурен какво да прави, после реши да потърси някой паж и да го помоли да му покаже къде тук си лъскат ботушите. Помнеше, че извън стаите трябва да говори само на квегански, и се надяваше, че ще може да намери някой, който да го разбере.

 

 

Тал остави картите си и заяви:

— Пас.

Мъжът, който седеше срещу него, също не влезе. Мъжът вдясно от Тал се изсмя и зарови шепа в купчината монети.

— Нямаш късмет тази нощ, а, скуайър?

Тал се усмихна.

— Човек не може да печели винаги. Иначе какво ще й е забавното на играта, Бургес?

Играеха в една скромна кръчма до западната порта на града. Посетителите бяха предимно местни хора и един-двама селяни, отседнали тук.

Тал беше изпълнил указанията на Каспар. Беше прекарал последните три нощи и два дни, като изучаваше Риланон. Както беше подозирал, след първото му излизане в града Каспар го бе засипал с въпроси. Варираха от разположението на критични пресечки, на които бе видял войници на Короната, до това що за хора се срещат из улиците след стъмване.

Всеки ден повече проучвания и всеки ден — още въпроси. Опитът му като ловец и следотърсач и усетът му за място и посока му служеха добре. В този момент сигурно можеше да начертае карта на града и повечето в нея щеше да се окаже вярно.

Каспар го уведоми, че трябва да продължи проучванията си до края на седмицата, когато щяха да заминат. Тал вече бе посетил някои от по-долнопробните крайбрежни ханове и няколко от най-луксозните бардаци, хазартни зали за бедни комарджии, както и за богаташи, и почти всяка от по-забележителните таверни из града. Единственият му повод за съжаление бе, че в Риланон липсваха вечерните заведения, които бяха последният писък на модата в Ролдем, и че повечето храна извън двореца не струваше.

— Ти раздаваш — подкани го търговецът.

Тал събра картите и започна да ги разбърква. С Лиман Бургес се бе запознал предната нощ в едно казино близо до централния пазар и приветливият търговец на луксозни стоки бе предложил да се срещнат в тази странноприемница. Както го бе уверил, оказа се малко, приятно заведение с прилична храна, още по-добро пиене и удобно място за дружеска игра на покер.

Всички хвърлиха по монета и Тал зараздава картите. Бургес бе изразил интерес да се запознаят предната нощ, когато Тал разкри кой е. Докато неколцина други разпознаха в името му шампиона на Двора на майсторите, то Бургес бе повече заинтригуван от връзката му с херцог Каспар.

Бургес търгуваше с редки изделия, геми, фина бижутерия, декоративна пластика и други ценни неща. Клиентелата му бяха много богатите и благородничеството на града, в това число, според него, и дворецът, където били изложени на показ някои от по-екстравагантните му стоки. Не направи никакво усилие да прикрие интереса си към запознанство с херцога.

Тал погледна ръката си, не видя някаква надежда да я подобри и когато дойде редът му да заложи, отново пасува. Хвърли поглед из помещението. Освен тях, петимата играещи, в залата имаше още няколко души. Амафи беше сред тях, седеше на дискретно разстояние и наблюдаваше всичко.

Тал изчака следващото раздаване и подхвърли уж колкото да поддържа разговора:

— Търгувал ли си изобщо в Ролдем?

Бургес вдигна картите си.

— Не, не бих казал. Продавал съм по нещичко на ролдемски търговци, но лично не съм ходил там.

— А би трябвало — отвърна Тал и си погледна картите. Най-сетне бе получил ръка, на която си струваше да заложи, затова изчака, след което удвои мизата. Изхвърли две карти, прибра новите и добави: — Доста добър пазар за луксозни стоки според мен.

Бургес си погледна картите.

— И аз така чувам. Но е трудно място да се закрепиш. Има много стари фирми, които държат здраво търговията там. — Поклати глава. — Не влизам — въздъхна и хвърли ръката си.

— Имам приятел в Ролдем — каза Тал. — Човек от Кралството. Сигурно би могъл да помогне.

— Наистина?

Тал свали картите си, събра купчината монети и се изкиска.

— Картата се обърна! — После добави: — Да, търговец с доста голямо влияние в града, казва се Куинси де Касъл. Може би си чувал за него?

Изгледа лицето на Бургес. Нещо леко трепна в очите му, но Бургес отвърна:

— Не мога да кажа, че го знам.

Тал разбра, че го лъже.

Играта продължи още около час, като Тал нито печелеше много, нито губеше. Двамата пътуващи търговци свършиха на добра печалба, местният едър търговец се оказа без загуба, а Бургес беше влязъл много. Тал бе загубил съвсем малко.

— Позволи ми да те черпя едно питие, преди да сме си казали лека нощ — покани той Бургес, докато другите напускаха.

— Чудесно — отвърна търговецът.

Тал махна с ръка на едно от сервиращите момичета и каза:

— Вино. Най-доброто, което имате.

Момичето се появи с бутилка и два бокала и махна тапата. Наля им леко тръпчиво червено, натежало от аромата на плодове, подправки и дъб. Бургес отпи и рече:

— Наистина е добро.

— Смес от няколко сорта грозде, някъде от Саладор, струва ми се.

— Разбираш от вино.

— Живях в Саладор известно време. Ако не бях пил ейл преди това, сигурно щях да мога да предположа и от коя реколта е.

Бургес се засмя.

— Е, мен изобщо ме няма по вината. Предпочитам ейл. — Видя, че Тал се кани да повика момичето, и бързо добави: — Но това е добро. Особено след като ти черпиш.

Тал отпи, после отрони:

— Мисля, че би могло да ми хареса да живея тук.

— Чудесен град — съгласи се Бургес. — Макар че никога не съм бил в Опардум.

— Аз също — призна Тал.

— О, мислех, че си на служба при херцога.

— Така е — отвърна Тал и отпи отново. — Но съвсем отскоро. Запознахме се в Ролдем, след турнира в Двора на майсторите.

— Сериозно постижение, Тал.

Тал сви рамене.

— Всеки си има по някое и друго умение. Някои от нас сме по-надарени в нещо от други. Аз съм добър ловец и фехтовач. Ти?

— Успяващ търговец — призна Бургес. — Макар че съм ужасен играч на карти.

— Женен?

— Да. Жена ми е на гости при семейството си в Долт. Затова съм навън из града тези нощи. Вкъщи е самотно.

— Деца?

— Момче. Войник, в личната гвардия на краля.

— Доста добър пост.

Бургес отпусна гръб на стола си.

— Продавам изделия на изкуството за двореца от двайсет години, Тал. Направих няколко неизгодни сделки, за да зарадвам хора като лорд Хоуел. Назначаването на сина ми не излезе никак евтино, но той винаги е искал да бъде войник, а аз не исках да го видя качен на бойниците на някое укрепление на граничните барони в мразовития север. Освен това, ако се издигне, ще има възможност за изгоден брак, може би дори с дъщерята на някой благородник.

Тал кимна.

— Амбициозен си за сина.

— Кой баща не е?

Тал си спомни за своя баща. Колко различни бяха хората от племето му в житейските си възгледи. Изпита за миг тъга, но бързо я потисна. Мисълта за миналото носеше само болка. Баща му бе амбициозен по обичая на оросините — искаше Тал да стане добър баща, съпруг и воин.

Най-сетне каза:

— Мисля, че си прав. Баща ми желаеше да успея.

— И си успял. Шампион си на Двора на майсторите и си на служба при херцог Каспар Оласко. Чака те светло бъдеще. — Бургес се огледа и като не видя никой наблизо, се наведе към него. — А аз мога да ти помогна да стане светло, Тал.

Тал сниши глас и каза:

— Слушам те.

— Ами… да кажем, че в Риланон ще се намерят хора, които с радост биха приели за приятел човек в двора на Каспар.

Тал леко се отдръпна и помълча, сякаш за да смели чутото.

— Искаш да шпионирам?

Бургес поклати глава и отвърна:

— Нищо подобно, Тал. Просто имам желанието да бъда представен на херцога в случай, че дойда в Оласко, и ако чуеш за това и онова, нещо, което може да спечели на мен и съдружниците ми търговски предимства, хм, да кажем, че възнагражденията биха могли да се окажат щедри.

Тал отново помълча.

— Колко щедри?

— Това зависи — отвърна Бургес. — Ако можеш да осигуриш за моя търговски консорциум аудиенция с херцог Каспар, ще бъдеш добре възнаграден. Ако успеем да уговорим търговски концесии, ще станеш богат.

Тал отново помълча, сякаш обмисляше предложението.

— Стига да не се окаже, че нарушавам клетвата си пред херцога.

Бургес разпери ръце.

— Не бихме си и помислили да поискаме от теб такова нещо.

— Е, ще помисля и ще видя какво мога да направя.

— Чудесно. Кантората ми е добре известна. Долу към пристанището, недалече от Кралските кейове. Всеки може да те упъти до мен. Ако решиш да сътрудничиш, ела на визита или ми съобщи. Дори да съм си вкъщи, все някой от съдружниците ми ще е там. — Бургес стана. — Е, скуайър, вече е време да си лягам. Беше приятна вечер, макар и скъпа.

Стиснаха си ръцете и Бургес си тръгна. Тал изчака няколко мига, след което стана и докато минаваше покрай масата на Амафи, му подхвърли тихо:

— Изчакай малко и ме последвай. Виж дали някой ще тръгне след мен.

Амафи все едно не го забеляза.

Тал излезе в нощта и усети колко притихнал е градът. Все още имаше много признаци на живот, но не и шума и врявата, съпътстващи оживения ден. Тръгна по широката, застлана с каменни плочи улица нагоре към двореца. Щеше да върви сам поне половин час и настрои мислите си над това, което трябваше да направи тепърва.

Бургес или беше агент на Короната, или бе точно това, което твърдеше — амбициозен търговец. Но и в двата случая първата му грижа не беше да обогати херцога или Тал. Трябваше много внимателно да се справи с това.

Някъде по средата на пътя до двореца усети, че го следят. Приготви се да реагира на нападение, но такова не последва. Стигна портите на двореца, представи се на дежурната стража и ги уведоми, че слугата му скоро ще дойде и че не говори и една дума на Кралската реч. Капитанът на стражата го увери, че ще го пуснат. Тал стигна до квартирата си без проблеми.

След по-малко от четвърт час Амафи влезе в апартамента.

— Ваше великолепие, беше точно както казахте. Следяха ви.

— Агент на краля, несъмнено — измърмори Тал.

— Не, ваше великолепие. Познах мъжа, който ви следеше.

— И кой беше?

— Капитан Прохаска. Херцогът ви е следил.

— Аха. Това променя нещата.

— Какво ще направите, ваше великолепие?

Тал махна небрежно на Амафи да прибере мръсните му дрехи.

— Ами, очевидно е. Утре ще отида при херцога и ще му изповядам всичко. Сега духни свещта и лягай да спиш.

Тал изчака, докато херцогът размисляше над свитък със съобщение, пратено от Опардум. След като го остави на бюрото, той каза:

— Пожелали сте да ме видите, скуайър?

— Ваша светлост, снощи към мен се обърна едно лице, за което вярвам, че е агент на Островното кралство.

— О, нима? Разкажете ми, Тал.

Тал описа накратко срещата си с Бургес преди два дни и разговора им предната вечер. Когато свърши, Каспар кимна и помълча. После рече:

— Вероятно си прав. Този Бургес може да е част от много способната шпионска мрежа на лорд Валън. Дядото на лорд Джеймс я е създал по времето на крал Луам, първо в Крондор, а след това и тук, в Риланон. Оцеляла е, разраснала се е, усъвършенствана е и сега не отстъпва на кешийската. — Загледа се през прозореца към града и добави по-скоро на себе си: — След като нямам техните ресурси, ще трябва да разчитам на други решения. — Обърна се към Тал, изгледа го и продължи: — Ти постъпи коректно, като ме уведоми за този контакт. Бих искал да потърсиш този Бургес и да му кажеш, че си готов да действаш като посредник в полза на неговия търговски концерн.

Тал се изненада, но отвърна само:

— Да, ваша светлост.

— Възможно е този Бургес да се окаже точно това, което е на пръв поглед, и може от това да произтече нещо добро. Може наистина да разполага с някоя добра стока, която аз ще купя, или навярно с Островите да се установят по-изгодни условия за търговия, отколкото имахме досега — те обикновено не се нуждаят много от това, което имаме да предложим, но имат много неща, от които се нуждаем ние, така че търговията с тях обикновено е неизгодна. Но също така е възможно Бургес да се опитва да те наеме за шпионин.

— Никога не бих нарушил клетва, ваша светлост! — заяви Тал.

— Зная. Но макар да изглеждаш способен младеж, Тал, нямаш представа колко коварни може да са хората. Този човек вероятно ще успее да ти внуши за известно време, че е точно това, което твърди, че е, и ще те остави да му осигуриш информация, която изглежда съвсем безвредна, но рано или късно ще влезеш в конфликт с Бургес и тогава той ще извади някое „доказателство“, което, ако ми бъде представено, ще те направи да изглеждаш виновен в измяна на Оласко. И от този момент ще си в ръцете на Бургес.

— Не, нека да го отиграем това още малко и да видим какво става. Рано или късно ще се изясни какъв точно е Бургес, шпионин или търговец. — Каспар потупа замислено брадичката си с показалец и добави: — Също така би могло да се окаже полезно и ако е шпионин, защото тогава можем да му казваме онова, което ние искаме да знаят Островите.

— Както нареди ваша светлост — каза Тал. Каспар продължи:

— Имаме тук още два дни, след което потегляме за Опардум. Продължавай да изучаваш града, намери го този Бургес и направи каквото казах. Можеш да си тръгваш.

— Да, ваша светлост — каза Тал.

Напусна покоите на херцога и забърза към своите. Вече съжаляваше, че трябва да напусне този приказен град, но имаше дълг. Завари Амафи да чака указанията му.

— Приготви ми чисти дрехи. Ще потренирам с офицерите от кралската гвардия, след това искам баня. Изчакай един час и поръчай гореща вода. След това обяд в града и нова обиколка.

— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.

 

 

Кралската оръжейна отстъпваше по великолепие на Двора на майсторите и дори на елегантността на Оръжейния салон в Саладор. Представляваше сива сграда близо до южната порта на дворцовия комплекс, изградена от камък, с високи прозорци, пропускащи толкова малко светлина, че салонът винаги бе потънал в сумрак. От тавана бяха провесени няколко големи колелета с поставени по тях запалени свещи, за да осигурят допълнителна светлина.

Салонът бе изпълнен почти до крайност, след като се беше разнесла вестта, че шампионът на Двора на майсторите ще тренира с най-доброто, което можеше да предложи Островното кралство.

Публиката го поздрави възторжено, когато Тал надви третия си противник, надарен млад рицар-лейтенант, който го бе притеснил здраво. Тал се засмя, поклати глава и рече:

— Браво, приятелю. Ако се бяхте явили на последния турнир, обзалагам се, че можехте да стигнете до четвъртфинала! Чудесно се представихте!

Кралският Майстор-фехтовач, отговарящ за тренирането на войниците от Кралската дворцова гвардия, заяви:

— Скуайър, служил съм четиридесет години на този пост при трима крале и макар да съм виждал саби, сравними с вашата, не са много. Благодаря ви за интересното ви и поучително представяне.

Събралите се офицери го поздравиха с овации и за един кратък миг Тал изпита близост към тях. Не беше от Островите, но толкова дълго бе носил фалшивата титла на благородник от тази страна, че се чувстваше почти като един от тези мъже. Вдигна сабята си за поздрав и сведе глава.

— Удостоявате ме с висока чест, майстор-фехтовач.

Офицерите започнаха да се разпръсват, а Амафи му подаде кърпа и каза на квегански:

— Банята ви е готова.

Намеси се друг глас, също на квегански:

— Водопроводната система тук в Риланон е чудесна, нали?

Тал се обърна и видя лорд Джеймс. Поклони се.

— Ваша светлост.

Джеймс продължи, вече на Кралската реч:

— От дълго време водя сделки с Квег. Полезно е да знаеш езици. — После погледна Амафи. — Как така се сдобихте със слуга от Квег?

— Дълга история, ваша светлост — отвърна Тал.

— Е, друг път тогава — каза Джеймс. — Невероятен сте със сабята, сър.

— Благодаря ви. Дарба е и всъщност не изпитвам от това повече гордост, отколкото някоя птица от това, че пее. Просто е нещо, което мога да правя.

— И сте скромен? — Херцогът повдигна вежда. — Изненадващо. Повечето младежи ще вият към луната от възторг заради постиженията си. Но пък и вие не сте като повечето младежи, нали, скуайър?

— Не схващам какво имате предвид, сър.

Джеймс каза на Амафи на квегански:

— Хайде, отиди да приготвиш банята на господаря си. Ще се погрижа да не пострада. — Слугата погледна Тал и той му кимна отсечено. Амафи се поклони и ги остави. Всички офицери вече бяха излезли и двамата стояха сами в оръжейната. — Нещо против да си поговорим, млади сър?

— На вашите услуги съм, ваша светлост.

— Не бих казал, след като служите на херцог Каспар. Хайде да се поразходим. — Излязоха от сградата и докато пресичаха двора, Джеймс попита: — Как стана така, че си наехте професионален убиец за телохранител, Тал?

Тал се постара да не издаде изненадата си.

— Убиец ли?

— Петро Амафи не ни е непознат. Всъщност в Саладор има заповед за задържането му. Знаехте ли това?

— Не — отвърна Тал искрено. Сега вече решението на Амафи да потърси служба при него изглеждаше много по-логично.

— Щях да заповядам да го арестуват, но като част от свитата на херцог Каспар той се ползва от известен дипломатически имунитет. Вярвам, че ще го отведете със себе си, когато си тръгнете, нали?

— Да, разбира се.

— Добре. Той обаче не е единственият, който не е това, което изглежда, че е — каза херцогът, докато вървяха през пустия параден площад.

— Ваша светлост?

— Който и да сте вие, млади приятелю, документите ви не издържат на сериозна проверка. Видях свидетелството ви за благородническа титла. Може би е най-добрият правен някога фалшификат, но все пак е фалшификат.

Тал се постара да изпише срам на лицето си, без да изглежда гузен.

— Както вече казах на Негово величество, ваша светлост, как е получил баща ми свидетелството, не знам. Не съм се възползвал от ранга и не съм получавал никакви приходи от въпросните имения.

Джеймс се засмя.

— Естествено. Тъй като във вашите „имения“ живеят жаби, комари, черни мухи, блатни прасета, доста отровни змии — е, и няколко контрабандисти. Точно както казахте, нищо не струващи блатни земи край Илит. Не зная кой е вкарал документите в регистрите, баща ви или някой друг. Но така или иначе, сега съм изправен пред дилема.

— И каква е тя, ваша светлост?

Джеймс спря пред стълбището, водещо към централната част на двореца.

— Кралят призна вашия ранг пред свидетели. Какъвто и да е произходът на документите ви, те вече са толкова валидни, колкото ако неговият баща ги беше връчил на вашия. Нещо повече, вие се превърнахте едва ли не в герой тук. Вие сте първият ни сънародник, станал шампион на Двора на майсторите. И последно, ако оставахте в Риланон, щях да помоля лорд Валън да ви следи изкъсо. Но вие не оставате. След два дни заминавате за много далечен град. Все пак не преставам да си мисля, че може би сте много опасен човек, Тал. Дядо ми ме е учил да не подценявам онова, което той наричаше „бучката неприятност“, онзи сърбеж в тила, който му подсказваше, че нещо не е наред. А от вас, сър, получавам сърбеж на тила.

— Така че, ако се върнете някой ден в Островите, очаквайте да бъдете следен много внимателно — продължи херцогът. — А в случай, че някой ден се върнете в Западното владение, лично аз ще ви следя много внимателно, Талвин Хокинс, Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк. Защото има един факт, с който умът ми не може да се примири.

— И кой е той, ваша светлост?

— Представят ви уж, че сте служили като рицар-лейтенант под командата на херцога на Ябон. Но моят стар приятел херцогът не може да намери и един човек, който да помни, че е служил с вас. Странно, нали?

Като разбра, че няма друг изход, Тал отвърна:

— Признавам, ваша светлост, че докато документите ми са изобретение на баща ми, то твърдението за това служене е… мое разкрасяване, да го наречем.

Херцогът го гледаше съсредоточено. Накрая каза:

— Лек ден, скуайър.

— Лек ден и на вас, ваша светлост — отвърна Тал. Лорд Джеймс се обърна и се отдалечи.

Тал въздъхна. Не можеше да се отърси от чувството, че е стигнал много близо до катастрофална среща. Но не намери никаква утеха в това, че за момента се е отървал, защото вече бе под наблюдението на херцог Джеймс Крондорски. А всичко, което бе разбрал за стария благородник, го убеждаваше, че херцогът е много опасен човек.