Бинка Пеева
На копието ти, любими! (41) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

I. ОЩЕ СЪМ АЗ

НА КОПИЕТО ТИ, ЛЮБИМИ!

ТИ

беше

истински воин

тогава

любими.

 

Млад

хитър

и красив.

Неустоим.

 

Упорит.

Одисей.

 

Разбрах за какво ми е мъчно.

 

Не

за тебе

а за младия

воин

белозъбо

и хищно

усмихнат.

 

НА КОЛКО ГОДИНИ Е БИЛ ИУДА

Ти

беше

в последния месец

на Христовата възраст

тогава

 

Излъчваше

вдъхновеност

привличаше съратници

Не го правеше

само за слава

 

Един поклонник

направо

преобърна живота си

след твоите

проповеди

 

и го положи

в краката ти

без остатък

и без да търси

отплата

 

(просто от любов, на безценица)

 

Ти

накрая

го предаде.

На колко години е бил Иуда

в Страстната седмица

 

КЛЕТВА

Аз съм ти

живата връзка

с вълшебните места на света.

 

Без мен няма да доплуваш до Кох Нанг Йанг

в Южнокитайско море

(дори да няма буря).

Без мен

няма

да отидеш

на устието

на Велека

на устието

на Ропотамо

на скалите

на Малък

и Голям

Кастрич

на двуместните

плажчета на Листи

които си подарявахме

с преклонение и любов.

Без мен

няма да изкачиш

планината на Мойсей

и скалата над Ямна

и другата през Балкана

от Лесидрен

към Тетевен

за която всички ни казваха да не се

захващаме.

Без мен не можеш да оцелееш

в двуметровия сняг на Витоша.

(С друга няма и да опиташ)

 

Не телом, но там ще съм.

 

С други жени други места.

Не тези.

 

ОЩЕ ЕДНА БЕЗНАКАЗАНА КЛЕТВА

Остарявам като гора

но гора от ела

не дъбрава.

 

Не ставам по-висока

но все повече

се изправям.

 

Клоните ми се източват

уютни и закрилни

стъблата ми заздравяват

ставам силна.

Ориентират се по мен за посоката

в сянката ми

спират да си почиват.

 

Остарявам като елова гора

незабележимо и красиво.

 

Ако ме замениш

с едногодишна трева

ще си докараш суша дива.

 

ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ

КАТО МАЛКА

пожелах си силно

вечна любов.

 

Получих желаното.

Аз съм избрана.

Щастливка.

 

Една подробност

(не е важна!).

Имах предвид

между мен

и някого

вечна любов.

 

Някой

да ме обича

както

аз него.

 

ЛЕГЕНДА

Твоята крепост поолющена

аз съм.

Стените ми

от години

отбиват набезите

на жестоки амазонки.

Искат твоята кръв

(но и моята)

и детска кръв. Вкусно.

Тук вътре има от всичко,

в твоята крепост,

която ти отваря безотказно портата

след загубена битка и успешен бой,

да отдъхнеш от безумието.

 

Стените ми са здрави.

Това е всичко, важно за една крепост.

 

Аз

мога да остана

непревземаема

още

хиляда години.

И като дойдат

археолозите от бъдещето

да разровят

сивата могила

там ще съм.

Твоята крепост,

Пенелопа, Итака…

 

Телемах само не може да чака.

 

ЛЕГЕНДА 2

Всички крепости

са от време оно

Няма

новопостроени

В новите времена

се издигат

само бутафорни

срамни стени

(Берлинска

Витлеемска

eдна имаше

и в модерна Чехия)

 

Крепостите са истински

Те са от точното време

на точното място

Не могат да бъдат срутени

за една нощ

Устояват

 

Престават да изглеждат нови

Но хората

затова ги ценят

И са горди с тях

 

АБСТИНЕНЦИЯ

О, вече ми липсваш

 

След като минат два часа

и по-малко

от последното изстъпление

вече мечтая

отново

да се скараме

да си говорим гадости

и да се презираме

 

Толкова е възбуждащо

перверзно

да откривам дълбините

на своята низост

 

И на твоята

още повече

 

ЛЮБОВНО-БИТОВА

ОЩЕ

пера дрехите ти

общо

в пералнята с нашите.

 

Смятам те

(още ли, Боже!?)

за част

от цялото.

 

Малко,

ранено,

но цяло.

 

Изтръсквам слипове и тениски

изпъвам ги върху прашки и блузки

и детски боксерки.

Трогателни.

 

Толкова е

интимно,

но няма връзка

с близостта.

 

Страхувам се.

Кога

ще почна да отделям

пералня номер две.

 

АБСТИНЕНЦИЯ 2

Аз пия

в самота.

Може би

съм

алкохоличка.

Но толкова

малко

останаха

хората,

на които искам

да кажа

наздраве.

 

И ти пиеш

в самота.

Въпреки че всяка нощ

оплиташ

в алкохолните

паяжини

някой

(от малцината)

приятели.

Да ти казва

наздраве

и да поддържа

илюзията

че не си

сам.

 

НЯМА НЕНАКАЗАНА ЛЮБОВ

Аз съм

паметник

на себе си.

Отдалече изглеждам

абсолютно жива…

И страдам,

че не съм.

 

Но кой знае дали

не съм

по-адекватна.

 

Разликата между мен и живите е малка —

каквато е между графита и диаманта.

Веществото е еднакво,

кристалната решетка го прави различно.

Моята кристална решетка е счупена.

Останала е в наличност

решетката.

 

На мен се е случило.

Вече.

На живите им предстои.

 

Зад решетката

съм просто един стих.

Не нов.

Няма ненаказана любов.

 

МОЯТ ЛЮБИМ МИ ДОЙДЕ НА ГОСТИ

Моят любим мъж

днес

ми дойде на гости

в своя дом

при своето дете

 

Направих му

филийки

препечени

каквито обича

 

и метнах на пода

покривката от леглото

и това обича

и аз

 

Знам че

се чувстваше добре

и аз

И после си тръгна

 

не знам

дали това не е

най-добре

 

НЕ МИ ТРЯБВА СОЛ

Живея

сякаш

чужд живот.

Не е дори екранен —

във филмите всичко е красиво.

В този

всичко

е сиво.

 

Преобладава

разпад.

 

Това ли е къщата,

за която мечтаехме

хиляда и една нощи.

И спорихме къде ще стои

солницата дори?

 

Не ми трябва сол.

 

Това ли е леглото,

здраво е и не скърца

(и за него също се карахме)

сега е празно.

 

Не ми трябва легло.

Не виждам смисъл от вещите,

ако ти не ги изцапаш, не ги чупиш.

За да трябва още нещо да се прави.

Дори нов скандал си е на място.

Качва адреналина.

 

Вкъщи

ела си

 

СМЕНИЛИ СА АКТРИСАТА В ГЛАВНАТА РОЛЯ

Сякаш не живея

моя

живот

а някакъв друг

 

Временен

 

Излязла съм

за малко

от моя

Но всеки момент ще се върна

обратно

на сцената му

 

В главната си роля

 

Сменили са обаче

междувременно

актрисата

в главната роля

 

А аз не съм разбрала

 

НУЛА ЧАСЪТ

Ако можехме

да занулим

живота си

и да го почнем

една секунда

по-рано

от момента

за който

не можем да си простим

 

АЗ

Три деца родих

И трудов стаж

27 години

успоредно с децата

имам

 

Шестдесет килограма

(нямам)

при ръст един и седемдесет

(без високите токчета)

Още се обръщат мъжете по задника ми

Радват му се

 

Ако ти

беше аз

щеше да си пълен задник

 

И никой нямаше да му се радва

 

ВЕЧЕ НЯМА

Какво пък

била е последна

оная нощ

похабена

нелеп

завършек

на любов

голяма

 

И настана

мъртво време

на мъртви мълчания

на мъртви приливи

на мъртви спомени

на мъртво вълнение

на мъртви въпроси

на мъртво зачеване

на мъртви съмнения

 

Празно

е

не когато

няма нищо

а

когато

вече няма

 

ОБРАТНО ОТБРОЯВАНЕ

Започнало е

обратно отброяване

на приятелите

 

Единият дойде

да вземе ризите

и костюмите.

Той е голям приятел.

Не минава ден да не ми каже

колко за него съм важна.

 

Вторият не се обажда.

Освен по нареждане.

А по някой път има от нещо нужда.

Но винаги ме нарича „миличка“.

 

Третият ме обича истински.

И даже го е срам.

Би искал да не е участвал там.

Но се е хванал на хорото…

Всички са големи приятели мои.

Нямам какво да ги помоля.

 

В суетата

едно щях да им кажа.

Пазете си приятелствата,

момчета.

Не. Пазете си душата.

 

ЕДНА СУТРИН

ще разбереш, че си жив

защото те боли

ще проумееш,

че всичко

което те боли,

е всичко

което случайно

ти е останало

 

една сутрин

ще осъзнаеш,

че всичко

празно

не е наоколо, а вътре

 

ще се събудиш щастлив

притежател

на всеки недостиг

 

KАТАСТРОФИЧНО

Сладководна риба

потръпваща

на дъното на засушено езеро

блатясало солено

Душата ми

без въздух

* * *

Не искаш вечерята ми

Не искаш леглото ми

Не искаш сърцето ми

Не искаш тялото ми

Не искаш ума ми

Не искаш мен.

Махни се

* * *

Махна се от ума ми

защото там се настани друг

Какво облекчение

да не мисля за теб

Колко отдавна трябваше да се случи

за да има значение

* * *

Женският бряг съм

ти си мъжкият

А реката промени

руслото си

избяга реката ни

измряха рибите й

И вече бреговете

нямат смисъл

 

ЕДНО СЛЪНЧЕВО И ДВЕ ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Бягам от теб

с наранени копитца

Преживяхме заедно

едно слънчево затъмнение

две лунни

един Марс в противостояние

десет катастрофични

наводнения

и една библейска суша

Какво още да ни се случи?

Освен в края

на дните ни

стръвно-червени

да поискаш

да си до мене

да поискам

да си до мене

преди

безвремието

И с наранени копитца

да докуцукам

обратно до теб

 

ХОРОСКОП

Хороскопът ти казва,

че си бил куртизанка

в предишен живот.

 

Като те виждам в този,

как да не повярвам

на астролозите?

 

Прераждането ти е дадено

да се научиш на семейство.

 

Учиш се, наистина, в действие.

 

Първо, открадваш едно чуждо.

Второ, пропиляваш откраднатото.

Трето, опитваш нови кражби,

за да не загубиш спортна форма

и защото ти трябва

още нещо за пилеене.

 

Кармата те преследва.

Не можеш да я преодолееш,

защото не слагаш точката, а все запетайка.

 

А аз и преди съм била многодетна майка.

 

НИЧИЯ ЗЕМЯ

последното нещо, което направихме заедно

качихме се на оня катапулт

 

с децата

и крещяхме

когато ни изстреляха

а сърцата ни се дръпнаха

към петите

и крещяхме

като ни пуснаха в свободно падане

а сърцата ни се заклещиха

в гърлата

 

удавихме се в адреналина си

 

ти дори не погледна

към белия триъгълник

между загорелите ми бедра

полата не криеше нищо

но то и не съществуваше

без очите

които биха му придали

смисъл

 

а ме гледаше покрай моя поглед

и каза само

о Боже за какво ми беше

това

 

ЛЮБОВНА РАЗВРЪЗКА МЕЖДУ МАЙМУНА И ЗМИЯ

Този експеримент излезе

несполучлив.

Продължи повече от обичайното,

но свърши, уви.

След шестнайсет години

е тъпо наистина

да си вярвам

като казвам: обичам те.

 

Боже, аз и себе си надминах!

И пак бих го казвала

без сричане

още около шестнайсет.

Или колкото там дойдат…

Душата ми е на вързоп

 

стегната, задушена във възли.

Не ми е

за миналото, не ми е… А

за неизразходваното бъдеще.

 

ЧРД

Mислех

да напиша

смс за рождения ден

на мъжа,

когото обичах

 

когато ме обичаше

 

Но забравих

за датата

а тя отмина вчера

и сега вече

е късно, нали

 

… НЕ ПОЗНАВАМ ЧОВЕКА… (Матея 26:74)

докато консумираха вечерята

си и тя още не беше разбрала, че

няма да се целунат никога повече

той я мразеше мразеше мразеше

нея

детето й

гласът й

думите й

къщата й

дрехите й

мислите й

мирисът й

и че го обича

най-вече

че го обича

я мразеше

и че няма за какво

да я мрази

я мразеше

защо не се разкара

защо не се разкара

защо не се разкара

преди да я нацели

с левачката

да избие с един удар

цялата й тъпа любов

на кого е нужна

защо не си отиде сама

просто да си отиде

да си отиде сама

и без драми, без драми

ненавиждам и драми

 

ОКОНЧАТЕЛНО

животът ми не спира тук

макар че бих предпочела

да не е минавал наблизо

Бог, казват, имал план

за всекиго от нас

не знам защо за мен

планът му е обикновено такъв

че по-добре завинаги

да ме забрави

с мен да не се занимава

минал бил някой

с копита през душата ми

майната му

пак ще се оправя

пак ще поема дъх

цял живот това правя

просто трябва да почна

най-сетне да внимавам

 

(дано пак не забравя)

 

САМОПРИЗНАНИЯ, НАПРАВЕНИ НА СВОБОДА

Признавам се:

---------------------

Виновна —

в непресъхваща обич.

 

Виновна —

в ненужна вярност.

 

Виновна —

във всеотдайност.

 

Виновна —

в сляпо доверие.

 

Виновна —

в безсмислени усилия.

 

Виновна —

в безсилие.

 

Виновна —

в отчаяние.

 

Виновна —

в това самопризнание.

 

Виновна —

в продължавани престъпления

и рецидив.

 

---------------------

… Има ли друго, за което?…

 

(Ако се сетиш — кажи.

Само да не лъжем детето.)

 

НЕ ЗНАМ ЗАЩО ГО НАПИСАХ

обичаш ли я както мен обичаше

наричаш ли я моето момиче

събуждаш ли я посред нощ

да не пропуснеш никой порив

преструваш ли се, че си лош

да можете да се сдобрявате

заспиваш ли на рамото й в кръчма

спокоен, че не ще те изостави

с ръка стъкло разбивал ли си

да се изфукаш и да те ожали

стои ли тя до теб в нещастие

със нея ли си в тъмнината

открадвал ли си цвете зарад нея

дали си се нацепвал в мантинела

защото е до теб в колата

приятели ли ви обграждат

или се примиряваш със нищожества

будувате ли заедно над болното дете

споделяте ли си тревогата

ще бъде ли до теб, ако се строполиш

ще те обича ли какъвто и да си

ако едно дори не е така

какъв е смисълът

 

НЕСБОГУВАНЕ

пронизах се дълбоко

но не умрях

сигурно нося

непоносимо

голям грях

затова

ми е отредено

вихрушка

в сърцето

последна

целувка

някой в мен

за убиване

за какво

толкова

мъка

събираме

непростима

не знам

 

пореден замах