Бинка Пеева
На копието ти, любими! (34) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

МАРТ, ПОСЛЕ

Грешиш, казва той, в деветдесет процента от случаите грешиш. Но нали в останалите десет съм права, мисли тя по-късно, а в тия десет процента се събира всичкият ужас, цялото предателство. В момента обаче се сеща само да отговори тъпо, че не е така. Нищо. Това е етап от лечението. Първо се ужасяваш от наглостта му. Не ти се вярва, че срещу тебе е Той (Той е единствен и не е такъв!). С времето започваш да привикваш. Той не е единствен и е точно такъв.

Напразно всяка сутрин от тая проклета година е чакала да се случи чудото, и да се

изтрие злото, и да се върне животът. Чудеса няма.

Всички са еднакви и портретът на незнайния мъж е просто един фалос. Не много голям.

При мъжете е важно не кой е по-добър, а кой е по-малко лош.

* * *

… Пази си душата, момиче, казва Данчето, пази я от лошо, от лоши мисли, погледни се колко си хубава и млада, и деца имаш, които разчитат на теб, и имаш още дълъг живот, нали не искаш да си развалина? Бъди егоист. Мисли за себе си: какъв е твоят егоистичен интерес? Да запазиш живота си. За тия десет години си получила всичко — любов, семейство, сигурност, внимание, авторитет. Знаеш ли колко много са жените, които частица от това нямат! И пак се взимат в ръце, намират основание да живеят. Обичай се. Гледай често небето, забравяш да го гледаш, гледай се в огледалото, радвай си се. Нямаш право да се чувстваш нещастна, защото не си.

Take it easy! Don’t worry! Животът ме иска! Виновна ли е Жени, че обича живота! Нашият купон тече — да не го изпускаме.