Бинка Пеева
На копието ти, любими! (30) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

МАЙ, ПОСЛЕ

Мъжът се е събудил. По неговите световни критерии рано. Той благосклонно се е прибрал някъде на разсъмване, преспал е два-три часа и даже е успял да отвори очи, преди да излязат. Опънал се е в леглото и наставлява. Детето изми ли си зъбите. Да. Да закуси.

Закусило е. Да се изпишка. Изпишкало се е.

Изрежи му ноктите. Изрязани са от снощи.

Обади ли се най-после на (Филип, Драган, Петкан…). Една работа не се ли свърши навреме, никога не се върши. Кажи, ако няма да я свършиш. Под леглото има прах, всеки път като се прибера. Нали щеше да викаш (чистачка, един майстор, втори майстор, трети майстор…). Как така си си оправила пералнята сама. Този хладилник пак мирише, кажи, ако няма да го миеш, да го измия аз. Докога ще се мотаете, закъснявате за градината.

Те излизат просветлени.

Той остава да си отспи.

Завеса.