Бинка Пеева
На копието ти, любими! (19) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

октомври, преди

* * *

ТОЛКОВА

свежо

мирише вън

че просто

дъхът ми спира.

 

След тоя дъжд

почти в полусън

не остана

мръсна диря

нито от кучешки екскременти

нито от човешки думи.

 

Всичката помия

от живота ни сбъркан

се оттече в канала на времето.

 

Ала нещо все още

лепне помежду ни

една обледена молекула любов.

 

Ако можеш, хвани я.

Ако искаш

да я стоплим

в шепите.

Да направим опит нов.