Бинка Пеева
На копието ти, любими! (12) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

юни, после

* * *

ДЪЖДЪТ

се роди внезапно.

Нямаше

никакви признаци.

Беше

тихо, ясно,

беше полулято.

И (забравих)

беше през нощта.

Под прозореца

минаваха влюбени,

шепнеха,

а аз ги подслушвах.

Дъждът

също пошепна.

Нещо.

Думи съвсем неразбрани.

Като милувка на аерогара.

Капките

даже не стигнаха

до напрашения тротоар.

Спряха в листата на явора.

Дъждът свърши.

Умря.