Стив Пери
Инфопаяк (33)

32

Пиърс, безцветният работяга Пиърс посегна към оръжие, скрито под възглавничка на дивана! Дръпна я рязко с лявата си ръка, с дясната стисна дръжката на пистолета. Движеше се доста ловко и бързо, значи бе отработвал тази самозащита неведнъж насаме в апартамента си.

Кинг повече се стъписа и изуми, отколкото се уплаши, но не го подведоха отдавна отработените рефлекси. Простреля два пъти Пиърс с малкото си пистолетче. Все още използваше стрелички не от смъртоносната разновидност, шокът обаче поваляше жертвата мигновено.

Пиърс се килна настрани, почти успял да насочи оръжието си за стрелба. В тази игра „почти“ не се броеше за точка.

Кинг погледа безпомощния противник, докато малко позакъснелият напор на адреналин се развихри из кръвта му.

Пиърс с пистолет в ръка. Това се казва изненада…

Въпреки всички несполуки скорошните изпитания отново бяха наточили уменията му до остротата на самурайски меч. Съзнанието му изобщо не очакваше такъв ход от Пиърс, но скритият в подсъзнанието воин не се бе оставил да го заблудят. Интересно наистина.

Кинг мина по скъпия персийски килим и приклекна до дивана. Разтвори пръстите на шишкото и взе металната играчка. Беше твърде стара, но явно поддържана с маниакално прилежание — тъмна стомана със синкав оттенък, костена дръжка на светлокафяви и пастелножълти ивици. От дясната страна бе гравиран ритащ с предните крака кон, имаше и надпис: „КОЛТ АВТОМАТИК. КАЛИБЪР 0.25“.

Огледа добре оръжието, разпозна лостчето на предпазителя отзад на рамката, видя и копчето отляво зад спусъка. Натисна го. Пълнителят изскочи наполовина от дръжката. Извади патроните. Шест на брой, с гилзи от жълтеникав месинг и облечени в мътночервена мед куршуми със сини главички. Като историк познаваше повечето видове някогашни огнестрелни оръжия, но рядко бе имал възможността да държи в ръцете си някой екземпляр, защото отдавна бяха незаконни и притежаването им се наказваше извънредно сурово. Доколкото знаеше, пистолетчетата от този тип не представляваха мощни машини за убийство, а бяха последно средство за самозащита, пъхаха се лесно в джоб на панталон или дамска чантичка. Куршумите нямаха достатъчно пробивна сила, но пък миниатюрните сини полусфери на върха им май бяха някакво по-опасно подобрение…

Бутна пълнителя обратно и дръпна затвора, за да зареди. Определението „автоматичен“ подвеждаше. Пиърс не би успял да направи нищо — трябвало е да държи оръжието под възглавницата в това състояние. Сигурно се е притеснявал от случаен изстрел.

Поклати глава, насочи цевта към слепоочието на Пиърс и натисна спусъка.

От трясъка на изстрела в затвореното помещение ушите му звъннаха болезнено. Цевта избълва и малко облаче сивкав дим с остра и сякаш разяждаща ноздрите миризма. Дребното пистолетче подскочи в ръката му, а празната гилза прелетя в дъга надясно. Любопитно…

От дупката в главата на Пиърс се стичаше червена струйка. Кинг тъкмо хвана китката му и слабичкият накъсан пулс изчезна напълно.

Той вдигна предпазителя и пъхна оръжието в джоба си.

Знае ли човек от какво ще има нужда?

 

 

Реактивната машина под наем за бързащи бизнесмени фучеше толкова ниско над земята, че ако в гората под тях имаше хора, сигурно сгушваха глави в раменете си от уплаха. Силк седеше в креслото до Зия и не откъсваше поглед от мрака навън.

А тя се опитваше да разнищи бъркотията в емоциите си. Приличаха й на разклатена смес от несъвместими съставки и си мислеше, че ако ги остави на спокойствие замалко, ще се слегнат и прояснят. Засега обаче се бореше със страховит коктейл от гняв, похот, тревога… и още нещо неуловимо. Край на проблемите със Спаклър, но какво да прави със Силк? В толкова напечено положение единственият разумен изход беше да се махне от планетата възможно най-скоро. А не биваше да го зарязва нехайно тук, след като той научи твърде много излишни неща.

Струваше й се немислимо да го вземе със себе си. Е, все щеше да изиграе някое убедително представление на шефовете у дома, за да не го тикнат доживот без присъда в някоя гнила килия или пък направо да го отведат в камерата за мозъчна смърт. Само че така рискуваше да се прости с кариерата си. „Ами то тръгна след мен, като се прибирах, може ли да си го задържа?“ Много мила реплика в устата на петгодишно момиченце, натресло поредното коте на родителите си, но кой ще се довери на агентка, позволяваща си подобни усложнения?

„Зия Реландж ли? О, някога беше истинска фурия, ама си довлече момче за игрички след една операция. Сега се рови в архивите на участък «Омега» някъде из пустинята Лайбея, нали?“

Това я чакаше, освен ако измислят още по-забутана дупка специално за нея.

Ама че гнус…

Тогава какво й оставаше?

Стрелна с поглед потъналия в мислите си Силк. Не може да го вземе, не може и да го остави да изпее всичко пред първия, който го спипа. Има ли друг изход?

„Не е нужно да се питаш, нали?“

Зия изсъска безмълвно на вътрешния си глас. Не искам да го правя!

„Правилно, как ще затриеш такъв тъпкач! Отвори ти врата към непознати земи, а? Само че у дома гъмжи от корави чепове, пред които той изглежда като недорасляк. Има с кого да се забавляваш, щом започна да ти харесва. Пък и в тъмното всички са еднакви, не съм ли права?“

— Вече не вярвам и в това…

— Моля? Каза ли нещо?

Тя примигна. Приказваше си сама, без да се усети. Наистина се е омотала на възел…

— Нищо, мънкам си под носа.

— Колко остава, докато стигнем?

Тя погледна екрана.

— Малко повече от час.

Силк промълви невесело:

— А би трябвало да съм те намразил…

Сякаш някакво животинче се разшава в корема й и се помъчи да избяга, тя се вледени.

— …но да пукна, ако пак не ми се иска да ти съдера дрехите и да те съсипя от чукане — още сега!

Зия съзнаваше много добре, че втурналата се по тялото й вълна от радост съвсем не е породена само от нагона. Не би могла да му се сърди, ако й обърнеше гръб след всичко, което му причини. А толкова й се искаше да я желае, дори…

„Не, само не си го помисляй!“

…дори да я обича.

— От хормоните е, няма от какво друго да е — промърмори Силк. — Само че…

— Само че какво?

Той поклати глава.

— И аз не знам вече.

Не можеше да крие истината от самата себе си. И той чувстваше същото. Не беше само заради секса.

Но това е ужасно! Ами ако тази магия — или каквито още натруфени имена са й лепнали — сериозно се е просмукала в тях? Веднъж прочете дълбокомислено твърдение, че много пътеки водели към върха на планината, защо някоя да не започва от разгорещеното боричкане в леглото и да свършва дявол знае къде? Без причина, ей така — просто се е случило?

Ама че гадост! Не е честно! Невъзможно е. Не може да се стовариш на главата на някого и изведнъж да хлътнеш по него.

Особено ако си принудена да го убиеш.

— Имаме още цял час — като в унес изрече Зия. — А компютърът си кара самолетчето и без да му се бъркаме.

Двамата протегнаха ръце едновременно.

 

 

Кинг успя навреме за суборбиталната совалка до Нов Амстердам, голям град на атлантическия бряг на Бразилия. Оттам можеше да се прехвърли с местна линия до Манаус, също голям град на хиляда километра югозападно, в Амазония. Естествено, данните от спътниците не позволяваха точно предвиждане къде ще свърши полетът на Силк, но елементарната триангулация на сигнала сочеше приблизително натам. Кинг знаеше колко гориво побират резервоарите на наетото самолетче — все някъде трябваше да кацне. Не забравяше, че има на разположение само няколко дни, за да се възползва от кодовете, които му даде Пиърс, после сигурността щеше да ги промени изцяло. Открият ли трупа, ще предположат, че всички достъпни на Пиърс тайни са били издадени. Насилствената смърт на някой от агентите винаги предизвикваше трескави усилия за подобряване на предпазните мерки.

Значи трябваше да открие Силк дотогава или поне да определи по-точно района. Колкото и обширна страна да беше Бразилия, вътрешността й далеч не беше претъпкана с хора като Лос Анджелис.

Първокласният салон постепенно се запълваше. Кинг се облегна в креслото си и премрежи поглед. През цялото време досега си мислеше или за финансовите облаги, или го тласкаше безсилната ярост, но всъщност се стремеше към съвсем друго. Награда, несравнимо по-ценна от парите и по-сладка от отмъщението.

Вечният живот.

Това щеше да е първото условие в пазарлъка му с онези, на които имаше намерение да предложи генетичното съкровище. Разполагаше с достатъчно неподправени знания за политиката и стигна до извода, че такова дълголетие не може да бъде направено изведнъж широко достъпно на Земята заради безбройните страшни проблеми, които щеше да породи. Обществото би потънало в истински кошмар наяве. Разруха на брака, тежки забрани върху раждането на деца, неизбежни още по-свирепи закони срещу всякакво насилие, иначе каква полза от безсмъртието, ако някой те пречука нехайно? И сега преждевременната смърт на хора, които с подходящи грижи можеха да доживеят до сто и двадесет години, се смяташе за трагедия. А ако ти предстоят хиляда, но те погубят още на петдесет? Ето това вече е трагедия…

По новите светове, чието население засега наброяваше милиони, проблемът нямаше да е толкова остър, и то задълго. Разбира се, все някога и там ще си имат главоболия, хората обаче рядко се притесняват какво ще ги мъчи след сто или петстотин години.

Включиха се двигателите на совалката. Кинг провери дали е нагласил правилно предпазните си ремъци. Щом хората станат практически безсмъртни, ще продължат ли да пътуват с подобни машини? Е, някои са си безразсъдни по природа и ще рискуват, но повечето ще ги отбягват. Статистическите шансове за злополука със совалка бяха малки. Но ако имаш цяла вечност пред себе си, не е ли по-благоразумно да се придвижваш от едно място на друго с малко по-сигурни средства? Да речем, бронирана кола или непотопяем кораб. Е, ще се влачиш дълго на големи разстояния и какво от това? Хората ще прахосват щедро времето си, защото ще го имат в изобилие. А животът ще стане твърде скъпоценен, за да го излагат глупаво на опасност.

Сети се за оръжията, които вече изпрати по експресната поща, за да си ги прибере след пристигането. Притежаването им отдавна се смяташе за тежко престъпление, а в бъдеще ще бъдат нещо обичайно присъди от сто-двеста години, ако просто те спипат с пистолет в ръка. А стрелбата с намерение да убиеш ще се превърне в чудовищно злодеяние.

Само че Кинг беше убеден в едно — властите няма да предложат на тълпите лекарството срещу старост, което Спаклър бе носил в себе си. Ще се помъчат да запазят тайната за благото на малоброен елит. Но толкова опасни знания непременно стават всеобщо достояние. Някой умен и изобретателен генетик или химик след време ще се натъкне на клинични данни за човек с новите усъвършенствани хромозоми, после бързичко ще ги възпроизведе. Дори да минат десетилетия, докато се случи, резултатът може да се предвиди отсега — разярените милиарди ще нададат такъв вой, че ще се разнесе през вакуума до другия край на галактиката.

Совалката се плъзна към началото на пистата. Кинг затвори очи.

„Нека пристигна цял и невредим — примоли се на онзи бог, който би си направил труда да го чуе. — Искам да доживея деня, когато ще се насладя на плодовете от усилията си. Дай ми само това и с радост ще ти построя храм. Нали и аз ще имам пред себе си толкова дълъг живот, че ще мога да се смятам за полубог…“