Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spindoc, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ИНФОПАЯК. 1998. Изд. Лира Принт, София. Библиотека Научна фантастика, No.8. Роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Spindoc, Steve PERRY]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. Страници: 288. Цена: 3300.00 лв. ISBN: 954-8610-30-2.

История

  1. —Добавяне на анотация
  2. —Добавяне

24

Когато движението се поразреди най-после, Зия поиска от шофьора да ги откара до голям хотел близо до влаковото депо. Там се качиха в друга кола и поеха в обратната посока — пак подминаха гарата. Доколкото успя да прецени, нямаха „опашка“. Не очакваше да са ги проследили, но проверката беше задължителна.

Пътуването с третото такси продължи много повече и преди това се наложи да се пазари с шофьора, защото трябваше да ги закара в неприятно западнала част на мултиполиса, чието име вече звучеше нелепо — Гористите хълмове. Зия все пак различи остатъци от някога приятно градче, сегашното обаче беше много мрачно. Гъсто натъпканите магазинчета по улиците нямаше защо да се гордеят с избледнелите и олющени надписи по витрините. Неоновите и псевдохолографски табели примигваха или бяха отчасти изгорели. Металните решетки пред надрасканата пластмаса червенееха от ръжда, фулереновите пък се отличаваха с мръсна сивота. Между магазините за храни или за дрехи се мъдреха множество прожекционни зали за холопорно, будки за перверзни издания, ателиета за татуировки, павилиончета за алкохол и цигари. Ако се съди по откровените надписи, тук и масажът на простатната жлеза се радваше на особено голямо търсене. По някога бялата мазилка бяха напръскани може би повече от десет слоя графити с пулсово-флуоресцентни бои. Хората оставяха мимоходом следите си или мислеха, че изразяват чувствата си в изкуство, а следващият замазваше нарисуваното и написаното от тях още преди цветовете да са изсъхнали както трябва, за да открадне и той малко внимание от минувачите. А тук имаше повечко пешеходци, но не от онези, с които би се спряла да си побъбри дружески. Ето групичка мускулести мъжаги и мацки, облечени от глава до пети в бял спандекс, показващ всяка подробност от телата им чак до най-малките пори. Двама мътноглавци се влачеха в гъстата химическа мъгла, погълнала завинаги съзнанието им, и май не забелязваха къде са попаднали. Проститутки и от двата пола се подпираха на стените или крачеха напето напред-назад, вдигаха поли или разтваряха широко цепки към улицата, за да покажат предлаганата стока, да хванат с жива примамка потенциалните клиенти в колите. Три момчета, които явно тепърва навлизаха в пубертета, изскочиха стремглаво от магазинче. Гонеше ги дебелак в оранжев халат и с чалма на главата. Размахваше страховит нож, но се задъха и се отказа още след първите няколко метра.

Зия бе попадала и в по-лоши бордеи, макар и отдавна.

Напомни си по-бързичко да помисли за снабдяване с някакъв вид оръжие. Който иска да плува сред змиорки, добре е да си осигури комплект зъби, по-остри от техните.

— Водиш ме по много живописни местенца — подсмихна се Силк.

Зия загърби панорамата на градската разруха и му се озъби.

— Това не е моята планета, готин.

— Нямате ли си такива свърталища на Нова Земя?

— Не са чак толкова отвратителни.

— Е, вие сте млад свят. Много време минава, за да възникнат истински бедняшки квартали.

— Нали контролът над раждаемостта трябвало да премахне точно тази мръсотия? Така ресурсите на планетата уж щели да стигат за всички.

— Кой е успял да се отърве от мизерията? А и човешкият мързел е неизкореним порок. Социалните помощи стигат, за да не гладува никой на Земята. Но някои хора смятат, че щом не умират от глад, не се налага да бачкат.

— Значи според теб тяхна е вината, че живеят така? — махна Зия към улицата.

— Не важи за всички и все пак… Така е. Всички имат какво да плюскат, покрив над главата си и елементарни медицински грижи. Получават редовно суми за дрехи, имат достъп до масовите образователни мрежи. Щом някой има амбицията да надскочи този живот, ще му помогнат. Само трябва да поиска. Но немалко хора предпочитат леснотията.

— Ха, да не мислиш, че на тези курви по тротоарите им е лесно?

Силк врътна глава.

— Не съм казал такова нещо. Никой обаче не ги е лишил от избор. Това, с което се занимава проститутката, не изисква особени умения, и ако успее да се смотава от инспекторите на мултиполиса, няма да плаща данъци и лицензни такси. А дори из такива западнали квартали са предостатъчно свободните работни места, които никой не иска да заеме. Само че повлеканата ще трябва да стои по цял ден до конвейера или да се усмихва на кисели купувачи, за да изкара същите пари, които й падат само като си разтвори краката за двайсетина минутки. Аз казвам, че изборът си е само неин.

— И чия е вината, че изкарва повече пари със секс, отколкото с по-достойна работа?

Едва когато изричаше думите, Зия осъзна колко е вбесена, а гласът й я издаде. Професията на проститутката изискваше много повече умения, отколкото този тип с вирнатия нос можеше да си представи!

Силк се стъписа.

— Недей да се нахвърляш върху мен.

Тя се извърна и пак огледа улицата.

— Ако не се родиш богат, все някаква част от себе си трябва да продаваш, за да напреднеш.

— На който не му харесва, да си живурка със социалните помощи — промърмори Силк.

Този път Зия си замълча.

 

 

Таксито криволичеше нагоре по уличките на хълма край някога просторни къщи, отдавна преустроени в евтини пансиони с множество тесни стаички. Тук уличните лампи не пречеха на нощта да се прокрадва и да завладява напълно големи петна от местността. Изобщо не се виждаха паркирани частни коли, а и нямаше велосипед, който да не е вързан със здрава верига. Несъмнено мястото не подхождаше за безгрижни вечерни разходки, естествено, ако човек не беше превъртял.

— Ти сигурна ли си, че точно тук трябваше да дойдем? — обади се Силк.

Данър отмести поглед от прозореца, озърна се към шофьора и натърти:

— Да, сигурна съм!

Той отвори уста, но тя кимна към предната седалка и поклати глава, да не би да изтърве нещо излишно.

Силк млъкна веднага.

Стигнаха до билото на хълма. Озоваха се до малък хотел — ъгловата конструкция от стандартни излети плочи, спускаща се на няколко равнища по отсрещния склон. Зелена неонова табела, защитена с гъста мрежа, известяваше на всеки, че това е „Крайградското ханче“. Тъкмо Силк погледна и някакво насекомо налетя към светлината. Щом докосна мрежата, пламна от силната искра и тупна на земята, оставяйки след себе си тънка ивичка зеленикав дим. Не се забелязваха никакви предупреждения, че мрежата може да бъде опасна. Както и по улиците долу, пред всички врати и прозорци имаше решетки с наглед здрави пръти.

Шофьорът си прибра парите, припряно тресна вратата, заключи се отвътре и подкара, без да се бави нито секунда.

Тръгнаха към входа на хотела. Двама мъже излязоха от сенките и им препречиха пътя.

Вътрешностите на Силк се свиха на топка и сякаш се откачиха и заплуваха в същото време. Страхът го стисна с ледените си ръце за гърлото и раменете, прииска му се да се обърне и да побегне. А насилието уж отдавна беше под контрол на Земята! Доскоро охотно вярваше в тази приказчица. В свят, където притежаването на оръжие лесно навличаше на нарушителя дълга присъда, вече му се струваше, че не е срещал напоследък човек, който да не е въоръжен и твърде опасен. Двамата пред него не изглеждаха особено едри, нито пък държаха нещо в ръце, но усещането за заплаха направо натежа във въздуха. Единият носеше куртка от синьо ламе, която явно бе виждала и по-добри времена, но върху друг собственик. Вторият се бе издокарал в черна риза с отрязани до раменете ръкави, за да показва месестите си ръце със сини татуировки — змии, паяци и нескопосано подобие на плъх.

— Ей — започна Татуирания, — имате ли да ми развалите петарка?

И преди Силк да каже нещо, Данър изръмжа:

— Нямаме, ама да пукна, ако в джоба ти някога се е свъртала петарка!

Гласът й звучеше твърдо, дори някак плоско и равнодушно.

Ламето се ухили злобно:

— Курво, недей да се святкаш толкоз!

— Пречите ни да стигнем до вратата — отбеляза тя спокойно.

Господи, да не се е побъркала? Защо просто не даде на тези идиоти два-три стандарта, за да ги оставят на мира? А агентката все едно ги срита в топките!

Силк се стегна и установи, че ръцете му сами са се свили в юмруци. За последен път се сби още петнайсетгодишен, а двамата досадници може би имаха пистолети или ножове. Нима на Данър толкова й се умираше?

Татуирания пристъпи към нея и вдигна ръка, май искаше да я бутне назад или да я хване за шията.

Мамицата му!…

Силк понечи да го пресрещне, раздрусан от нервно напрежение.

И времето се препъна, поумува, после пак потече… но с една осма от нормалната си скорост. Или с една десета…

Сякаш нещо се обърка с очите му, различаваше само това, което се случваше точно пред него. Изчезнаха всякакви звуци — бръмченето на трансформаторчето под неоновата табела прекъсна като при спиране на тока. Не успяваше да види нищо, освен изрисуваната ръка, доближаваща Данър, а движенията се провлачваха като в гъст сироп. Пръстите мудно се вдигаха нагоре… и още нагоре…

Агентката посегна с дясната си ръка, стисна здраво китката на нападателя и рязко извъртя цялото си тяло надясно.

Ръката на мъжа се изопна по принуда и той се изви, после се наведе.

Лицето му се разкриви от изумление, очите му се изцъклиха, устата зейна. Може би извика, но Силк не чуваше нищо.

Данър завърши движението и лявата й ръка се вдигна със свит юмрук над изправения докрай лакът на Татуирания.

После се стовари тежко точно над лакътя.

Този път Силк чу звука — влажното пращене на ставата, прозвучало ужасяващо силно в иначе мъртвешката чудновата тишина.

Олеле!…

А юмрукът на жената вече се плъзгаше нагоре над ръката на превилия се мъж и кокалчетата на показалеца и средния й пръст се забиха страшно в слепоочието му.

Бавно, разтегнато, ясно до последната подробност като сцена с компютърни ефекти в холошоу.

Главата на Татуирания отскочи назад, от широко отворената му уста изскочи струя слюнка и се изви на зигзаг, блестеше в светлината от табелата като слузест червей…

Лявата ръка на Данър се прибра, отново хвана над лакътя на мъжа — ами да, онова на бледата му кожа наистина беше зле нарисуван и много грозен плъх — и цялото й тяло сякаш се метна към земята в стремително приклякане. Не пусна противника си, налегнала ставите на ръката му с цялата си тежест, и Силк видя, че онзи нямаше никакъв шанс да се възпротиви.

Татуирания политна напред, пльосна се по лице върху пластобетона. Твърде силно…

А Ламето вече налиташе с разперени ръце, за да сграбчи Данър, само че тя се извъртя на лявата си пета, така че застана почти с гръб към него, и нанесе мушкащ удар с десния си крак. Вторият нападател изобщо нямаше време да се спре и просто се наниза на обувката й — заби се някъде около слънчевия му сплит. Спря, сякаш се блъсна в стена. От гърдите му се изтръгна стряскащо хъркане, той се преви на топка, стиснал корема си. Не можеше да диша.

Данър отново стъпи на двата си крака, пусна ръката на Татуирания, стана и се изправи срещу Ламето.

Времето пак достигна нормалната си скорост.

Силк още стискаше юмруци, готов да се хвърли в схватката, усещаше как ноктите му са се забили дълбоко в дланите… само че всичко свърши, преди да помръдне.

Татуирания лежеше на хълбок, притиснал жестоко повредената си ръка към гърдите. От размазания му в пластобетона нос шуртеше кръв.

Ламето обикаляше със ситни стъпки в някакъв видим само за него кръг, още се мъчеше да си поеме дъх, а дланите му не се отделяха от слънчевия сплит.

Лицето на агентката направо светеше, очите й блестяха оживено, устните й се извиха в лека усмивка. Още личеше напрежението в ръцете й, готови да ударят или да блокират. След секунда се изправи и ги отпусна по тялото си.

— Хайде да влезем — каза на Силк.

Той само успя да кимне. Не му се вярваше, че би могъл да изрече и думичка с това пресъхнало гърло. За Бога, как го правеше тя? Съсипа от бой двама гадняри за някакви си секунди, а вече се държеше все едно нищо не е станало…

— Силк?

Тръгнаха към входа на хотела.

 

 

Кинг и Плъхчо минаха с колата покрай хотела, откъдето предавателчето отговори на подадения сигнал. Вероятно се движеха само минута-две зад шпионката и Силк, защото току-що срещнаха по пътя връщащото се такси, а не видяха нито една друга кола наоколо. Значи това беше возилото, чийто регистрационен номер не успяха да запишат, когато обектите се качиха в него.

Кинг смяташе, че е твърде съмнително издирваният от толкова хора аусвелтер да се намира в мърлявата постройка, и все пак щеше да поиска от помощника си да провери кротичко и ненатрапчиво дали е така.

По пътеката под хотела се тътреха двама мъже, които явно бяха пострадали при доста грубиянско спречкване, и той се зачуди дали са имали върховната глупост да налетят на преследваната от него двойка. Сигурно, защото уличните биячи и грабители никога не са проявявали изумителни интелектуални способности.

— Тия смотаняци май са искали да си поиграят с нашите хора — подхвърли Плъхчо, сякаш прочел мислите му.

— Предполагам. Доколкото си спомням, аз вече ти споменах, че обектите се отличават със сръчност и решителност.

Дребосъкът кимна. Кинг му бе обяснил не повече от необходимото за случая, тоест съвсем малко. Плъхчо обаче не беше тъпанар и несъмнено подозираше, че не е чул най-важните подробности. Нямаше никакво значение.

Ще върши каквото се иска от него и ще си прибере парите. А когато се досети, че работата е много по-дебела, ще бъде твърде късно да изнудва Кинг за още пари. А защо пък да не прояви щедрост към човека, ако му хрумне? Очакваше, че ще може да си позволи всякакви капризи. Би било забавно да направи Плъхчо заможен просто за да се посмее при вида на стъписаната му физиономия.

Кинг се усмихна. Най-сетне нещата потръгнаха според желанията му. И така щяха да продължат до края.