Стив Пери
Инфопаяк (20)

19

Разстоянието от Хаваите до Сиатъл едва стигаше за суборбитален полет. Всичко под три хиляди километра просто не оправдаваше разходите.

Силк отдавна не бе стъпвал на континента и когато ускорението на совалката го притисна дълбоко в твърдата пластопяна на креслото, той започна да се настройва към промяната. Ако човек живее в място като Хана, честичко забравя колко страшни са други части от света.

— Инфектиран си, нали?

Силк изви глава към жената. Чудеше се дали наистина фамилното й име е Данър. Не му се вярваше.

— Извинявай, не те разбрах.

— Питах те дали имаш в организма си ретровируса за контрол над раждаемостта.

Той кимна.

— Разбира се. Всеки роден на Земята си го има в кръвта. Иначе навсякъде щяха да пълзят дечица. — Мина още секунда, преди да му светне. — О, значи ти не си от Земята?

— Цък — ухили се тя. — Само работя за местната сигурност. Наеха ме, защото съм родом от Нова Земя. Така мога да върша разни неща по външните светове, без да ме подозират излишно. Я ми кажи, не се ли чувстваш някак особено, като знаеш, че си стерилен?

— Никак не се чувствам — отрече Силк. — Такъв съм си роден, затова няма с какво да сравнявам. Вирусът спестява големи главоболия. При секс не се притесняваш за разни случайности. Ако пък на някои много им се прииска да имат деца, двойката се отбива в близката клиника и там им оправят спермата и яйцеклетките. Процедурата трае по-малко от час и се плаща от основната осигуровка, а не допълнително.

Агентката поклати глава.

— Аз пък си мислех, че такова бърникане в хората попада под забраните на Генетичната конвенция.

— Да, почти всичко друго направо е престъпление. Не съм специалист, но според мен правилата са прости. На медиците е разрешено да оправят всяка дефектна част от човешкия геном, за да не се раждат нещастни деца. Но никакви подобрения на базовия модел.

— От какво ли се плашат толкова? Да не се пръкнат двуглави изроди с грамадни чепове?

— Де да знам — засмя се Силк. — Досещам се, че сън не ги лови от мисълта за генетични супермени, които ще поробят обикновените хора. Или се боят да не сгафят пак и да създадат нов ретровирус-убиец като някогашния СПИН или Рибешката чума.

— Значи си имате спретнато стабилно население от… колко бяхте, седем милиарда ли?

— Шест и половина.

— И всичко стига за всички.

— Е, тук-там е пренаселено.

— Скучна утопия. И последната дреболия регулирана до втръсване, а пластобетонът се простира на стотици километри без прекъсване. Да не говорим за вкусните и хранителни зеленчуци, с които се тъпчете всеки ден.

— Като не ти харесва, върни се в дивата пустош да си народиш десет хлапета и да ги отгледаш в дървена колиба, където гориш тор в огнището.

Сега тя се ухили.

— Никога не си скитал по другите планети, нали?

— Не съм.

— Не е чак толкова зле. На Нова Земя дори си имаме водопровод. Наскоро чух и че хората от Йорк щели да се откажат от газените лампи, защото повече им допадали хидроцентралите — добави с натежал от присмех глас.

Двигателите на совалката се изключиха, вече се носеше по инерция, издигайки се към горните рехави слоеве на атмосферата. Тишината сякаш можеше да се реже с нож.

Данър се освободи от предпазните ремъци, разкопча и колана. Изправи се.

— Право да ти кажа, Силк, харесваш ми, макар че май си заклет домошар. Отивам да се освежа.

Понечи да тръгне по единия от трите прохода в широкия пътнически салон, но спря и го изгледа през рамо.

— Ти член ли си на клуба „Бързата пушка“?

Гърлото му чак се сви. Само врътна глава безмълвно.

Агентката се взираше с усмивка в очите му.

— Искаш ли да се включиш?

 

Зия си каза, че положението се подобрява значително. Измъкнаха се от острова без повече затруднения и бяха на половината път към континента, оставяйки освен това лъжлива следа. Сухопътният коридор от Сиатъл до Лос Анджелис беше претоварен, десетки хиляди хора се движеха непрекъснато по този маршрут.

Щом се отдалечат от летището и тя отново си смени самоличността, ще се слеят с тълпата и ще станат на практика невидими. Ще си купят поотделно билети за магнитно-левитационния влак, а който иска да ги гони, нека си чеше главата насред Сиатъл.

Докато вървеше към тоалетните в задната част на совалката, почти усещаше погледа на Силк по тялото си. Не че тесните кабинки бяха най-идеалното място в галактиката за секс, но човек можеше да се оправи и там. Имаше намерение да го слиса, както още не му се е случвало, и така да го върже по-силно. Той не изглеждаше зле и беше доста схватлив, макар и по-наивен, отколкото искаше да се покаже, а и сигурно е бил на сухо, откакто са убили партньорката му. Трябва доста да е насъбрал и не й пукаше дали е стерилен — хормоналният й баланс не допускаше бременност, ако ще да се празни като кит в нея. Разбира се, присадката действаше само една година, а и можеше да се маха по желание. Не гореше от нетърпение да навъди малки копия — свои или на поредния любовник, и все пак й харесваше да има възможността за избор. Умът й не побираше как всички балами и безделници на тази планета позволяват на някой друг да им нарежда как да живеят. Сякаш са стадо овце. Ако на Нова Земя се намереше кретен, пожелал да пробута такива закони за вродена стерилност, бързичко щяха да го топнат в океана, овъргалян в солиден слой разтопен строителен пластопор. А земяните нямаха нищо против, защото топките май вече за нищо не им служеха.

Посегна да отвори врата на тоалетната. Поне на Силк тестисите ще му трябват, макар и замалко.

„Ех, Зия, колко цинична си станала…“

 

 

ИИ-програмата на Кинг му предложи девет възможности, подбрани според параметрите на търсене, които той зададе. Девет двойки, напуснали Хана, без пристигането им тук да е било регистрирано по какъвто и да е начин. Естествено, една част бяха дошли от друг остров наблизо — с коптер или по вода. Някои може би бяха кореняци, пътуващи по своя работа. За жалост никоя от двойките не се бе снабдила с еднопосочни билети. Щеше да е твърде лесно… а и проява на непростима тъпотия от всеки що-годе способен агент. Кинг бе хващал не един празноглавец, допуснал тази фатална грешка. Все едно побиваш пилон с мигаща лампа и викаш: „Ето ме!“ Не очакваше такъв пропуск от агентката.

Веднага зачеркна две от двойките, защото пътуваха за друга планета. Не се сети да наложи и това ограничение преди търсенето. На шпионката още не й беше време да си ходи у дома.

Останалите седем бяха горе-долу подходящи кандидати, доколкото Кинг успя да прецени. Мъже и жени, нито прекалено млади, нито пък твърде стари, поне според сведенията, измъкнати от компютрите на транспортните агенции. Уви, тези системи не бяха програмирани да предоставят и холообрази на пътниците — това изискваше твърде много памет. Разполагаше само с имената, малко данни и крайните точки на пътуването. А в момента Кинг нямаше подръка достатъчно мощен хардуер, за да открие агентката по неизбежните слаби места във фалшивата й самоличност.

Четири двойки пътуваха до американския континент, една към Централна Европа и една — към Австралия. Последните двама си бяха избрали някакво островче в Индийския океан, до бреговете на Югоизточна Азия.

Сега опитът не биваше да го подведе. Не можеше да си позволи проследяване на всичките седем двойки. Ако имаше време, би наел хора за установяване на наблюдение, само че полетите свършваха твърде скоро.

Зареял поглед в холообраза над компютъра, Кинг се зае да подбира.

Веднага отхвърли онези за Азия и Австралия. Добре обучена шпионка не би се запътила към място, където ще я открият толкова лесно, а поне нещо знаеше за географията на Земята, макар и да идваше от друга планета.

Насочилата се към Европа двойка не беше за пренебрегване, защото гъсто населената цивилизация на онова парче суша позволяваше да се загубят в гъмжилото веднага след пристигането. Не че би направил това, ако беше в нейното положение. Твърде продължителен полет, опасността да бъдат пресрещнати още на летището нарастваше недопустимо.

Значи оставаха четирите двойки, пътуващи към Щатите. Две за Ел Ей, една за Сиатъл, една за Чикаго. Отново прецени колко траят полетите. Най-близо беше и най-многолюдният мултиполис — Лос Анджелис. Натам бяха тръгнали. Не можеше да е сигурен, но вероятността му се струваше голяма.

Даде команда на компютъра си да му запази място още за следващия полет и се съгласи да плати кожодерската надценка за бързането. Познаваше хора в Сиатъл и Чикаго, които можеха да се заемат с по-малко вероятните варианти. В Ел Ей щеше да му е трудно, но задачата не беше неизпълнима. Агентката вероятно нямаше да промени самоличността си още на летището, а той щеше да стъпи там само около час след нея. Освен това в обществения транспорт поддържаха превъзходни архиви, а Депард Кинг знаеше как да проникне в тях. Ако обектите се качат в бус или наемат някакво возило, ще оставят чудесни следи с номерата на кредитните си линии. Добре е да побърза и да си осигури помощници в Лос Анджелис, но ще се справи.

Кинг напусна хотела, за да се заеме с работата си.

 

 

Силк поседя още малко в креслото, зяпнал сляпо празното пространство. Тази жена твърде скоро и небрежно го покани за игри и забавления в тоалетната. Е, да, страхотна е и много му се иска да я понатисне, но нещо не е наред. Дали не е по-умно да си остане тук, докато тя се върне?

Но пък тя сигурно знаеше нещо, свързано със смъртта на Мак. На главата му се изсипа твърде много помия през последните дни. Отчаяно искаше да научи отговорите на безбройните си въпроси. Току-виж, не е за пренебрегване идеята да си поприказват… малко по-интимно. Към каквото и да се стреми тази Данър, той пък е инфопаяк и може да действа по избран от самия него сценарий. Мак много му липсваше, още не можеше да се опомни след смъртта й, каквито и хормонални напъни да буйстват из тялото му. Но никой досега не бе оборил истината, че разговорите покрай секса са по-откровени.

Стана. Установи, че краката му треперят леко, успя обаче да тръгне по прохода към вратата, зад която се скри агентката.

 

 

Силк се облягаше на мъничката мивка и дишаше на пресекулки. Данър бе приклекнала пред него и го обработваше усилено с уста, а ръцете й се пъхнаха под ризата му, за да впие пръсти в гърба му.

— Стига толкова… — успя да измънка.

Усещаше как трупа заряд като кондензатор, готвещ се за мощно изпразване. Тя завъртя глава, без да се дръпне, и го засмука още по-стръвно.

Сдържаше се, докато можеше, но накрая се предаде. Тя преглътна веднъж, втори, трети път, после вдигна поглед към него и се засмя.

— Твой ред е — настоя Силк.

Тя се плъзна нагоре, а той — надолу. Засмука едното й зърно. Жената почти измърка. Той се спусна още малко и се помъчи да смъкне дрехите й по-бързо, за да открие накрая, че тя наистина е руса, и то навсякъде. Нападна я усърдно с език и устни.

Не бе виждал по-мощни контракции от нейните и май нямаше да свършат никога. Искаше да ги усети и по друг начин. Още преди да стихне буйният оргазъм, Силк се надигна бързо, почти скочи, изпъчил още твърдия си пенис. Тя знаеше какво иска и се отвори широко.

Свиващата се и отпускаща се кадифена мекота беше великолепна. Той се изуми колко скоро свърши отново — толкова главозамайващо, че му се подгънаха коленете.

Притисна се отмалял в жената. С Мак не беше така. Този път му се стори по-възбуждащо, по-страстно и… някак първобитно. Сигурно защото само преди час можеха да си намерят белята заедно.

Дори не беше способен да отвори уста, за да каже нещо. Искаше само да усеща тази жена до себе си, както още беше в нея. По възможност — вечно.

 

 

Зия се стъписа.

Сексът беше нейното най-силно оръжие, инструмент под контрол.

Не и сега. Този път й се стовари отгоре като стена, рухнала при земетресение. Загуби всякакви остатъци от самообладание, когато Силк се отпусна на колене и зарови глава между краката й. Мозъкът й просто се изключи.

И тя се предаде.

Никога, абсолютно никога не й се бе случвало, още откакто четиринайсетгодишна откри как да си осигури власт над мъжете.

Уплаши се до побъркване.

Този тип беше никой, дори не участваше в играта. И не намираше нищо особено в него, освен доста приятната външност, но…

Господи, какво ли означаваше всичко това? Дали хормоните й са се разбърникали или е някакво друго неравновесие в организма? Както се чудеше, мислено вдигна рамене. Защо да се притеснява? Нали беше чудесно? И по-хубаво не е било?

Вярно си беше. И още й се искаше. Ето това й вдъхна истински ужас.

Лекичко отстрани Силк, за да си хване юздите най-после.

— Не е зле да си седнем на местата. Иначе на някого отвън ще му се пръсне мехурът.

Той се ухили, макар и малко бледичко.

— Да пишкат пред вратата, ако искат. Мога да си стоя тук, докато кацнем.

Зия едва не кимна, но се спря навреме.

— Хайде да излизаме.

Той започна неохотно да се намъква в дрехите си. Тя се почисти с влажни салфетки, намери си бельото на пода и се облече. В теснотията непрекъснато се побутваха един друг. Ама че смешно! С големи усилия се въздържа да не се разкикоти. Божичко, още малко и ще започне да се държи като пуберка на първата си среща. Как се стопи толкова бързо „ледената кучка“, както другите агенти я наричаха зад гърба й? Как изобщо можа да се случи?

Химия, това е всичко. Разбушувала се химия.

А вече си мислеше за някоя стаичка, в която да се заключат с удобно легло и повечко време за развлечения.

Господи, какво й ставаше?