Стив Пери
Инфопаяк (14)

13

Апартаментчето се намираше заедно с още няколко десетки подобни в овехтял блок. Малка бърлога с една спалня на партера, отваряше се с механичен ключ, който Зия напипа под изтривалката. Побърза да огледа навсякъде и откри само жално мяукащата котка. Дотук добре.

Смъкна мокрите дрехи и ги захвърли на пода. Взе пластмасова кутия с котешка храна от хладилника и я изсипа в купичката на прегладнялото животинче, което веднага млъкна. Откри и бира, отвори една бутилка и отпи. После влезе гола в тесния хол, където беше холосистемата. Отвори капака и огледа паметта и контролера на постъпващите сигнали. Никакви проблеми с хардуера.

Само за няколко секунди изчегърта лака от нокътя си и свали първия микрочип с фалшива самоличност. Извади метална вилица от чекмеджето в кухнята, огъна едното зъбче и с него постави микрочипа в прожекционния модул. Манипулацията не беше лесна дори със специална пинсета, но Зия се справи. Набра кода на клавиатурата и екранът светна с новите й идентификационни данни. Липсваше само холоснимката, която трябваше да добави, щом промени външността си.

Влезе в тоалетната и прерови шкафчето. Освен ножица намери шишенце с боя за коса, явно забравено от приятелката на мухльото. Според етикета цветът беше наситено кестеняв, стори й се подходящ. За няколко минути се острига късо. Изчака боята да изсъхне и се огледа придирчиво. Направи веждите си по-тънки, послужи си с гримовете на приятелката, за да изглежда носът й по-тънък, а скулите — по-високи. Промени оттенъка на устните си и засили сенките под очите си. Поне от пръв поглед нямаше да я разпознаят. Щеше да си послужи и с по-убедителна заблуда, за да отклони преследвачите.

Отиде в спалнята и прегледа гардероба на жената, която явно беше по-ниска и трътлеста от нея. Все пак успя да подбере някакви по-свободни тениски на цветя и клинове, които не се набираха прекалено по краката й. Облече се, прибра старателно останалото и се върна в хола. Снима се с камерата и вкара изображението в новите си документи.

Сбогом на скромната учителка. Щеше да я замени Уенда Флорес, секретарка на адвокат от Маями Бийч, отличаваща се с доста пошличък вкус и поведение.

Не се надяваше да заблуди по-мощна мрежа, която веднага би я сгащила по отпечатъците и при първото сканиране на ретината. Маскировката трябваше да й послужи само докато си намери по-сигурно място, където да си поиграе със следващия микрочип.

Време беше да се маха.

Зия седна пред компютъра и влезе в мрежата за резервации. Запази си място в първия скокльо, излитащ от Хана, под името Пия Ларандж. До излитането оставаше само половин час, дотогава пазачът сигурно още щеше да си лежи на меката земя в храстите.

Дойде време за по-трудната част от плана. Набра номера, който запомни наизуст още на Земя-2 — кода за достъп до местната нелегална мрежа на „Снези“. Обясни на биопата коя е и какво иска.

Ако компютърът изпълнеше правилно командите (и ако беше поне наполовина толкова многофункционален, колкото я уверяваха), щеше да пробие до системата за управление на полета и да вмъкне малко дезинформация. Хитрината гласеше, че някоя си Пия Ларандж наистина се е качила в суборбиталната совалка. Реши да направи резервацията оттук, за да проследят лесно обаждането. Разбира се, нямаше никакво намерение да се товари на скокльото до континента, имаше още работа тук. Предполагаше се, че е във възможностите на биопата и да заличи следите от връзката й с него. Дано…

Изключи компютъра. Дъждът беше спрял. Тя стана, протегна се и тръгна към изхода.

— Сбогом, котенце.

Харесваше котките, смяташе ги за независими същества като самата нея. Животинчето беше заето да си облизва козината и не отговори.

Запъти се пеша към претъпканата с клиенти кръчма, която подмина по пътя насам. С малко късмет щеше да си намери натопорчен турист, за да прекара нощта при него. После щеше да наеме стая с новото си име, за да се ориентира и да реши как да продължи.

Дотук добре…

 

Колелата затънаха в калта още по средата на двора. Силк заряза велосипеда и се затътри до стълбата, оставяйки дълбоки отпечатъци по полянката. Хем се сгорещи от напъните да кара бързо, хем се намокри и се чувстваше отвратително. Имаше сили да мисли само за топъл душ и удобно легло.

Дразнеше се, че не успява да се отърси от унинието. А уж трябваше да има сили, за да събере разкъсаните нишки на живота си, да остави Мак в миналото и най-сетне да изпълзи от тази бездънна яма.

Но тази нощ нямаше да мисли за това. Душ и легло, нищо друго не му беше нужно.

 

 

Кинг влезе в глобалната полицейска мрежа и провери постъпила ли е нова информация за избягалия аусвелтер Спаклър. Някога тършуваше из файловете с кодовете за достъп, получени от сигурността. Сега проникваше благодарение на панамската полиция. Всеки желаещ можеше да стане офицер с извънредни пълномощия в силите за опазване на реда на Панама, стига да разполага с тлъста пачка стандарти. Привилегиите на гръмко звучащия чин бяха оскъдни, но поне свободният достъп до всички специални мрежи си струваше парите. Естествено, Кинг си служеше с фалшива самоличност, макар и подкрепена от съвсем редовно издадени служебна карта и значка. Анонимна пощенска кутия получаваше сметките и съобщението за годишната такса, плащаше също от нея.

Никой не бе въвел нови данни в мрежата — нито местните ченгета, нито хрътките на корпорацията, нито Службата за сигурност на Земята.

Кинг нареди на компютъра да се изключи. Стана, наведе се силно напред и хвана пръстите на краката си, после подскочи два-три пъти, за да освободи от напрежението кръста и сухожилията на краката си. Позамисли се. В хотела имаше зала за фитнес — евтино и не особено разнообразно обзаведена, но поне разполагаше с щанги и гладиатори. Ако разбуташе малко тежести, сигурно щеше да се почувства по-добре. Поне нямаше да се отпусне прекалено. Сериозно се гордееше с тялото си и великолепното му състояние. „Здрав дух в здраво тяло“ — нали така? Вярно, под маската на понатежал бизнесмен не биваше да си позволява прекомерни натоварвания. Все ще е по-добре от нищо.

Навлече размъкнат анцуг, с който прикри мускулите си, метна през врата си голяма хавлия и тръгна към залата.

 

 

Зия почти веднага си набеляза жертвата. След две питиета знаеше немалко за живота на този тип — нищо интересно, но това нямаше значение. Казваше се Тери Фонтено и живееше в някаква си Нова Аркадия, изкуствен остров близо до брега на Луизиана. Висок, мургав, чернокос и черноок, а според собствените му хвалби много го бивало в тениса. Имаше стегнато тяло и беше млад, може би на нейните години. И най-същественото — макар и да се размотаваше с група, имаше своя стая в един от по-поносимите хотели. След четири дни щял да се срещне с годеницата си в Хонолулу, но още не бил за отписване, по дяволите. Трябвало да се живее в настоящето.

Зия си каза, че човечето се придържа към чудновати правила. Е, да, не й подхождаше да съди когото и да било, но си представяше все пак, че един мъж пред подписването на брачен договор едва ли трябва да си го размахва наляво и надясно. Шпионите действаха иначе, разбира се, но тя беше уверена, че ако реши да се свърже с някого, ще бъде откровена докрай. Само че засега нямаше такива планове.

Все едно. Господин Фонтено беше точно каквото й трябваше в момента, а и той можеше да се възползва от нея.

Държаха се за ръце, докато отиваха към неговата стая. Щом затвориха вратата, Зия пъхна едната си ръка в шортите му, а с другата го придърпа към себе си и мушна език в устата му, стиснала вече втвърдения му пенис.

Е, дрехите им не се разлетяха като розови цветчета или есенни листа по вятъра, но успяха да се съблекат бързичко.

Зия го накара да легне на пода до самата врата. Имаше време за леглото. Опря се на колене и се хлъзна върху с него с едно-единствено плавно движение.

— Господи! — само ахна Фонтено.

Тя се наведе, опря ръце в раменете му и започна да помпа здраво. Щом навлезе в желания от нея ритъм, изправи се, отметна глава назад и затвори очи. Нито имаше нужда да гледа мъжа, нито й се искаше. И без това в момента го възприемаше само като надървено парче плът, достатъчно беше да се погрижи за тези негови потребности, за да извлече полза. Притисна гърдите си с ръце, за да не подскачат излишно. Фонтено полека дръпна дланите й настрани и започна да описва бързи кръгове по зърната й с палците си.

Малко я заболя от тези ласки, но тя не обръщаше внимание. Изстена. Нека загубенякът си мисли, че е попаднал на най-страстната жена в живота си. Ускори темпото, започна да пада върху него с цялата си тежест и чу влажното примляскване — веднъж, два пъти, три, четири, пет…

Мускулите му се свиха с такава сила, че и двамата за миг се надигнаха над пода.

— Ох!…

Тя му се ухили, уверена във властта си над него. Стегна силно влагалищните си мускули, които отдавна умееше да контролира, за да го изсмуче докрай.

„Приятелче, още не съм се развихрила. Като приключа с теб, май няма да се ожениш за никоя, защото ще те разглезя.“

Наведе се и го ухапа.

— Ей, Уенда, да знаеш, че си страхотна!

За секунда името не й подсказа нищо, после тя се засмя.

— Да опитаме ли и леглото? Измислих още нещо. Може да ти хареса.

Той беше неин. Но за Зия всичко си оставаше част от представлението.

 

 

Силк непрекъснато сънуваше турист, който го опикаваше, докато се мъчеше да го застреля. И всеки път Мак се изпречваше. Гаднярът убиваше нея.

Събуди се разплакан. Мак… Божичко…