Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Кратка история на времето
от големия взрив до черните дупки - Оригинално заглавие
- A Brief History of Time, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Румяна Бикс, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://spiralata.net
Издание:
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО. ОТ ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ ДО ЧЕРНИТЕ ДУПКИ. 1993. Изд. Наука и изкуство, София. Превод: от англ. ез. Румяна Бикс [A Brief Histori of Time / Stephen W. HAWKING]. Въведение от Карл СЕЙГЪН. Печат: Полиграфюг, Хасково. Формат: 21 см. Офс. изд. Със схеми. Тираж: 2 070 бр. Страници: 187. Цена: 35.00 лв. ISBN 954-02-0102-0.
Съдържа също азбучен показалец и терминологичен речник.
Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата
История
- —Корекция
- —Изтървани минуси при дължината на вълната на видимата светлина
- —Добавяне
Използвани термини
абсолютна нула: най-ниската възможна температура, при която веществото не съдържа топлинна енергия
античастица: всяка материална частица има съответна античастица Когато една частица се сблъска със своята античастица, те анихилират, като остава само енергия
антропен принцип: ние виждаме Вселената такава, каквато е, защото ако беше друга, нямаше да сме тук, за да я наблюдаваме
атом: основната градивна единица на обикновената материя, състоящ се от малко ядро (съдържащо протони и неутрони), обкръжено от обикалящи електрони
бяло джудже: стабилна, хладна звезда, съществуваща благодарение на отблъскването между електрони съгласно принципа на Паули
виртуална частица: в квантовата механика — частица, която никога не може да бъде регистрирана директно, но чието съществуване има измерими ефекти
гама-лъчи: електромагнитни вълни с много малка дължина, получени при радиоактивно разпадане или при сблъскване на елементарни частици
геодезична линия: най-късото (или най-дългото) разстояние между две точки
гола сингулярност: сингулярност на пространство-времето, незаобиколена с черна дупка
Големият взрив: сингулярността в началото на Вселената
Големият срив: сингулярността в края на Вселената
граница на Чандрасекар: максималната възможна маса на стабилна, хладна звезда, над която тя би колапсирала в черна дупка
дуализъм вълна/частица: схващането в квантовата механика, че между вълна и частица няма разлика; частиците понякога могат да се отнасят като вълна, а вълните — като частици
дължина на вълната: за една вълна — разстоянието между две съседни падини или два съседни гребена
електричен заряд: свойство на частицата да отблъсква (или привлича) други частици, чийто заряд е с еднакъв (или противоположен) знак
електрон: частица с отрицателен електричен заряд, която обикаля около ядрото на атома
електромагнитна сила: силата, която възниква между частици с електричен заряд; втората по големина от четирите основни сили
елементарна частица: частица, за която се смяташе, че е неделима
енергия на Великото обединение: енергията, над която се приема, че електромагнитното, слабото и силното взаимодействие стават неразличими
енергия на обединеното електрослабо взаимодействие: енергията (около 100 GeV, над която разликата между електромагнитното и слабото взаимодействие изчезва
запазване на енергията: закон в науката, според който енергията (или нейният масов еквивалент) не може да се създава, нито се губи
имагинерно време: време, измерено в имагинерни единици
квант: неделимото количество, в което вълните могат да се излъчват или поглъщат
квантова механика: теорията, изведена от квантовия принцип на Планк и от принципа на неопределеността на Хайзенберг
квантов принцип на Планк: идеята, че светлината (или всички останали вълни в класически смисъл) може да се излъчва само на дискретни порции (кванти), чиято енергия е пропорционална на тяхната честота
кварк: (заредена) елементарна частица, която се влияе от силно взаимодействие. Протоните и неутроните са съставени от по три кварка
координати: числа, които определят положението на точка в пространството и времето
космологична константа: математическо средство, което Айнщайн използва, за да премахне разширението на пространство-времето
космология: изследване на Вселената като цяло
маса: количеството материя в едно тяло; неговата инертност или съпротивлението му към ускоряване
магнитно поле: полето, отговорно за магнитните сили, което се включва заедно с електричното поле в електромагнитното поле
микровълново фоново лъчение: излъчването от горещата ранна Вселена, което сега има толкова голямо червено отместване, че се явява не като светлина, а като микровълни (радиовълни с дължина на вълната няколко см)
неутрино: изключително лека (почти безмасова) елементарна частица вещество, повлияваща се само от слабото взаимодействие и от гравитацията
неутрон: частица без заряд, много сходна с протона, каквито са почти половината частици в ядрата на повечето атоми
неутронна звезда: хладна звезда, поддържана от отблъскването между неутроните благодарение на принципа на Паули
обща теория на относителността: теорията на Айнщайн, в основата на която е идеята, че научните закони би трябвало да са едни и същи за всички наблюдатели независимо как се движат
позитрон: (положително заредената) античастица на електрона
поле: нещо, което съществува в пространството и времето, противоположно на частица, която съществува само в една точка в даден момент
принцип за забраната на Паули: две идентични частици със спин 1/2 не могат (в границите на принципа на неопределеността) да имат едно и също положение и една и съща скорост
принцип на неопределеността: никога не можем да сме сигурни за положението и скоростта на една частица: колкото по-точно знаем едното, толкова по-неточно ще знаем другото
пропорция: „X е пропорционално на Y“ означава, че когато Y се умножава с някакво число, X се умножава със същото; „X е обратнопропорционално на Y“ означава, че когато Y се умножава с някакво число, X се разделя със същото
пространствено измерение: всяко от трите измерения на пространство-времето, които са пространствоподобни, т.е. с изключение на измерението време
пространство-време: четиримерното пространство, чиито точки са събития
протон: положително заредени частици, съставящи приблизително половината частици в ядрото на повечето атоми
първична черна дупка: черна дупка, образувана в много ранната Вселена
радар: система, използваща импулсни радиовълни, за да определи положението на обекти чрез измерване на времето, необходимо за импулса да достигне до обекта и да се отрази обратно
радиоактивност: спонтанното разпадане на едно атомно ядро в друго
светлинен конус: повърхност в пространство-времето, която бележи, възможните посоки на светлинните лъчи, преминаващи през дадено събитие
светлинна секунда (светлинна година): разстоянието, изминато от светлината за една секунда (година)
силно взаимодействие: най-голямата от четирите основни сили, най-близко действуващата. Тя задържа кварките в протоните и неутроните и протоните и неутроните в атома
сингулярност: точка в пространство-времето, в която кривината на пространство-времето става безкрайна
слабо взаимодействие: втората най-слаба от четирите основни сили с много къс обсег на действие. Тя оказва влияние върху всички материални частици, но не и върху частиците, пренасящи взаимодействие
спектър: разлагането примерно на електромагнитна вълна на съставните й честоти
специална теория на относителността: теория на Айнщайн, в основата на която е идеята, че научните закони би трябвало да са едни и същи за всички свободно движещи се наблюдатели независимо от тяхната скорост
спин: присъщо свойство на елементарните частици, което е свързано, но не е едно и също с познатата ни представа за спина
стационарно състояние: състояние, което не се променя с времето; сфера, която се върти с постоянна скорост, е стационарна, тъй като изглежда една и съща във всеки момент, даже и да не е статична
събитие: точка в пространство-времето, характеризираща се с време и място
тегло: силата, която гравитационното поле упражнява върху едно тяло. Тя е пропорционална на неговата маса, но не е същата
теорема за сингулярност: теорема, която показва, че сингулярността трябва да съществува при определени условия, и по-конкретно — че Вселената трябва да е започнала от сингулярност
теория на Великото обединение: теория, обединяваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие
ускорение: промяната на скоростта на дадено тяло
ускорител на частици: машина, която с помощта на електромагнити ускорява движещи се заредени частици, като им придава енергия
условие „без никаква граница“: идеята, че Вселената е крайна, но няма граница (в имагинерно време)
фаза: за вълна — положението й в цикъла в определен момент; мярка за това, дали е във връх, падина или в точка между тях
фотон: квант светлина
хоризонт на събитията: границата на черна дупка
червено отместване: почервеняването на светлината от звезда, отдалечаваща се от нас, което се дължи на Доплеровия ефект
черна дупка: област от пространство-времето, от която нищо, дори и светлината, не може да избяга, тъй като гравитацията е твърде силна
честота: за вълна — броят пълни цикли в секунда
ядрен синтез: процес, при който две ядра се сблъскват и обединяват в единично, по-тежко ядро
ядро: централната част на атома, съдържаща само протони и неутрони, задържани от силното взаимодействие