Метаданни
Данни
- Серия
- Стихотворенията на Юрий Живаго (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Чудо, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Кирил Кадийски, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(юни 2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(юни 2008 г.)
Издание:
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
История
- —Добавяне
Пое от Витания неутешим,
с предчувствия пълен, към Ерусалим.
По склона лещакът бодлив овъглен е,
над близката хижа застинал е дим,
камъш неподвижен и знойно трептене,
и Мъртво море сред покой нетърпим.
И горестно, в спор с горестта на морето,
върви той с тълпата от облаци сам —
по прашния път към града е закретал,
че сонм ученици очаква го там.
И в своите размисли тъй е вглъбен,
че дъх на униние лъха пелина.
Покой. И стои той в средата застинал,
и спи местността сред замрелия ден,
и всичко се смесва: пелин и пустиня,
и гущер, и извор, и ручей студен.
Смоковница горе на склона трепти
без никакъв плод, само клони и листи.
Той казва: „Защо си под чистата вие ти?
Не ще ме зарадваш с недъга си ти!
Аз жаждам и търся — ти всуе цъфтиш.
И по си безрадостна ти от гранита.
О, как си обидна и недаровита?
Такава бъди, докато се държиш.“
И тръпка — отсъдата — я разлюля —
тъй мълния хуква по гръмоотвода! —
и мигом смокинята цяла изтля.
А само за миг ако бяха свободни
листа, коренище и ствол, и стебла,
би сторила нещо самата природа.
Но чудото чудо е, чудото — бог.
Когато сме в смут, сред скръбта безизходна
то в миг ни настига, по-силно от ток.