Борис Пастернак
Зимна нощ

Вилня по цялата земя,

навред снежеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.

 

Мушици както се роят

край лампа лятос —

така напираше снегът

отвън, в стъклата.

 

Стъклото в зимната тъма

от скреж цъфтеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.

 

Бе в сенки целият таван

сред тъмнината.

И крак до крак, и длан до длан

съдба — в съдбата.

 

Пантофки падаха в нощта,

в среднощна доба

и сълзи ронеше свещта

по твойта роба.

 

Мъглата дрипави валма

навред кълбеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.

 

В миг пламъкът се олюля.

И рой съблазни

извиха ангелски крила

кръстообразно.

 

Бе февруари, сняг димя

и все тъй беше:

свещта гореше у дома,

свещта гореше.