Агата Кристи
Азбучните убийства (34)

Глава XXXIV
Поаро обяснява

Седяхме и слушахме напрегнато крайните обяснения на Поаро.

— В това дело — каза той — най-много ме безпокоеше въпросът «защо?». Онзи ден Хейстингс каза, че делото е приключило. Аз му отговорих, че случаят е самият човек. Тайната не се състоеше в тайната на убийствата, а в тайната на ABC. Защо му е било необходимо да извърши тези убийства? Защо избра мене за противник?

Да се каже, че човекът е душевноболен, не е отговор. Да се каже, че човек върши безумни неща, защото е луд, е глупаво и неинтелигентно. Лудият е също така логичен в действията си, както и нормалният човек, но има своя особена гледна точка. Например ако един човек настоява да излезе навън и да клекне на земята само с една превръзка около бедрата, неговото поведение ще ви се стори крайно ексцентрично. Но щом разбере, че той самият е твърдо убеден, че е Махатма Ганди, то поведението му ще ви се види напълно обяснимо и логично.

В случая ми беше необходимо да си представя така устроена психика, че да е обяснимо и логично от нейна гледна точка да се извършат четири или повече убийства и да се съобщи предварително за това на Еркюл Поаро.

Моят приятел Хейстингс ще ви каже, че от момента, в който получих първото писмо, аз бях обезпокоен и разтревожен. Изведнъж ми се стори, че има нещо не наред в това писмо.

— Били сте напълно прав — каза сухо Франклин Кларк.

— Да. Но в самото начало аз направих една непростима грешка. Позволих на моето предчувствие, на моето много силно предчувствие да остане само едно впечатление. Помислих си, че е само интуиция. В един уравновесен, здравомислещ ум няма такова нещо като интуиция или вдъхновено предположение! Естествено, човек може да предполага и предположението е или вярно, или погрешно. Ако е вярно, ние казваме, че това е интуиция. Ако е погрешно, обикновено не говорим за това. Но интуицията е всъщност впечатление, основано на логично умозаключение или лично преживяване. Когато елин експерт чувствува, че има нещо нередно в някоя картина, мебел или подпис на чек, чувството му се основава на множество малки подробности и признаци. На него не му е необходимо да ги изучава в най-големи подробности, неговият опит прави това излишно и резултатът е общото впечатление, че нещо не е наред. Но това не е предположение, а впечатление, основано на опита.

Eh bien, признавам, че не погледнах на това писмо достатъчно сериозно. Само се почувствувах неспокоен. Полицията погледна на него като на глупава шега. Но на мене не ми се стори шега. Бях убеден, че в Андоувър, както пишеше в писмото, ще бъде извършено убийство. И както знаете, беше извършено.

Още тогава ми стана ясно, че на този стадий на развитие на събитията няма начин да разберем кой го е извършил. Единственият отворен път за мене беше да се опитам да разбера какъв човек е той.

Имаше откъде да тръгна — писмото, начина, по който беше извършено убийството, жертвата. Това, което трябваше да открия, беше подбудата за убийството и подбудата за писмото.

— Известност — подсказва Кларк.

— Разбира се, с комплекса за малоценност се обяснява всичко — добави Тора Грей.

— Да, това беше на пръв поглед пътят, по който трябваше да тръгна. Но защо аз? Защо Еркюл Поаро? Би постигнал много по-голяма известност, като изпрати писмата в Скотланд Ярд, а още повече в някой вестник. Вестникът може би нямаше да публикува първото писмо, но с второто убийство ABC можеше да бъде сигурен, че ще получи цялата известност, която пресата може да му даде. Защо тогава Еркюл Поаро? Имаше ли някаква лична причина? В писмото явно се долавяше предубеждение към чужденците, но не достатъчно силно, за да се задоволя с това обяснение.

После пристигна второто писмо, последвано от убийството на Бети Бърнард. Този път стана ясно (както бях подозирал преди това), че убийствата щяха да продължат по азбучен ред, но фактът, който изглеждаше като крайно решение за много хора, остави основния въпрос непроменен в моето съзнание.

Меган Бърнард се размърда в стола си.

— Не съществува ли такова нещо като жажда за кръв?

Поаро се обърна към нея:

— Права сте, мадмоазел, съществува. Желанието да убиваш. Но това не се покриваше с фактите от нашия случай. Човек, обзет от манията да убива, обикновено се стреми да убие колкото се може повече хора. Това е непреодолимо желание, което не го напуска. Главната цел на такъв убиец е да скрие следите си, а не да ги разгласява. Като погледнем четиримата убити или поне тримата от тях (защото не знам почти нищо за мистър Даунс и мистър Ърлсфилд), ще ни стане ясно, че стига да е поискал, убиецът е можел да ги ликвидира, без да навлече подозрение върху себе си. Полицията щеше да заподозре Франц Ашър, Доналд Фрейзър, Меган Бърнард, евентуално мистър Кларк, дори и да няма преки доказателства срещу тях. Никой нямаше и да си помисли за някакъв си вманиачен убиец! Защо тогава на убиеца му е било необходимо да привлече вниманието върху себе си? Нужно ли е било да се оставя до всеки труп по едно копие «ABC»? Или може би тук се крие причината? Може би комплексът е свързан с железопътните справочници?

В този случай за мене ставаше невъзможно да разбера убиеца. Не беше правдоподобно да го прави от великодушие, от нежелание убийството да бъде приписано на невинен човек.

Въпреки че не можах да си отговоря на главния въпрос, аз чувствувах, че научавам някои неща за убиеца.

— Какви? — попита Фрейзър.

— Първо — много е повърхностен. Убийствата му растяха по азбучен ред, което изглежда беше много важно за него. От друга страна, той не подбираше жертвите си — мисис Ашър, Бети Бърнард, сър Кармайкъл Кларк — това са съвсем различни един от друг хора. Няма нито сексуален комплекс, нито комплекс, свързан с възрастта, и този факт ми се видя много интересен. Ако един човек убива безразборно, той обикновено прави това, за да премахне някого, който му пречи или го дразни. Но азбучният ред показва, че този случай не е такъв. Другият тип убийци обикновено подбира определена категория жертви, най-често от другия пол.

Позволих си да си направя един малък извод. Справочникът ме упъти към човек с железопътен комплекс, както го наричам аз. Среща се по-често у мъжете, отколкото у жените. Малките момченца обичат влакове повече от малките момиченца. Това сочеше донякъде и към недоразвит ум. «Детското» все още преобладава в този човек.

Смъртта на Бети Бърнард и начинът, по който беше убита, ми дадоха нови сведения. Особено показателен беше начинът, по който беше убита (простете, мистър Фрейзър). Преди всичко тя беше удушена със собствения й колан, което говори, че е била в приятелски или интимни отношения с убиеца. И когато научих някои неща за характера й, направих си един извод.

Бети Бърнард е обичала да флиртува. Обичала е мъжете да й обръщат внимание, и то представителни мъже. Следователно, за да я убеди ABC да излезе с него, той трябва да е бил привлекателен, да има le sex appeal^[1]. Трябва да може, както казват англичаните, «да се покаже». Трябва да е от мъжете, които имат успех сред жените. Аз виждам сцената на плажа така: той се любува на колана й. Тя го сваля, той игриво го плъзва по врата й. Казва нещо от сорта «сега ще те удуша». Повтарям, всичко е много игриво. Тя се смее и той дърпа…

Доналд Фрейзър скочи. Беше смъртно бледен.

— Мосю Поаро, за бога!

Поаро махна с ръка.

— Свърших. Повече няма какво да кажа по този въпрос. Преминавам към следващото убийство — това на сър Кармайкъл Кларк. Тук убиецът се връща към първия начин — удара по главата. Същият азбучен комплекс, но един факт малко ме безпокои. За да бъде последователен, убиецът би трябвало да избира градовете по някаква закономерност.

Например, ако Андоувър е 155-тата гара на «А». Тогава и «В» убийството би трябвало да стане на 155-тата гара на «В» или пък на 156-тата, а «С» убийството на 157-мата и т.н. А вместо това и при градовете изборът е прекалено безразборен.

— Да не би да ти се струва така, защото ти самият си побъркан на тема ред и метод, Поаро? — предложих аз. — При тебе е направо мания.

— Не, не е мания! Quelle idée!^[2] Но, признавам, че може би прекалено много наблягам на това обстоятелство. Да минем по-нататък.

Карстънското убийство ни помогна с много малко. При него нямахме късмет, защото адресът на писмото беше сбъркан, то се забави и ние не можахме да се подготвим.

Но по времето, когато «D» убийството беше обявено, ние вече бяхме изработили много ефикасна система за отбрана. Стана ясно, че на ABC няма да му се разминават още дълго престъпленията.

Дори повече — именно тогава попаднах на следата с чорапите. Стана пределно ясно, че присъствието всеки път на продавач на чорапи близо до местопрестъплението не е случайно. Оттук следваше, че именно той е убиецът. Трябва да кажа, че описанието, което ми даде мис Грей, не съответствуваше на портрета, който си бях изработил за човека, убил Бети Бърнард.

За следващите няколко стадия ще спомена накратко. Беше извършено четвъртото убийство, този път на един човек на име Джордж Ърлсфилд. Изказа се предположението, че е бил убит по грешка вместо един друг човек — Даунс, който прилича на него по телосложение и е седял в киното близо до него.

И тук най-после настъпва обрат! Обстоятелствата се обръщат против ABC, а не в негова полза, както досега. Той вече е белязан, преследван и накрая арестуван.

Делото, както каза Хейстингс, е приключено.

Така е, що се отнася до публиката. Човекът е в затвора и по всяка вероятност ще бъде изпратен в Броудмур. Няма да има повече убийства! Край! Финал!

Но не и за мене! Аз не знам нищо, абсолютно нищо. Нито защо, нито с каква цел.

И още един обезпокоителен факт. Къст си има алиби за нощта на бексхилското убийство.

— Това ме безпокоеше и мене през цялото време — каза Франклин Кларк.

— Да, това ме накара да се замисля здравата. Защото, както изглежда, алибито е истинско. Но то не може да бъде истинско освен — и тук стигаме до две много интересни предположения. Да предположим, приятели, че Къст е извършил три от убийствата, «А», «С», «D» убийствата, но не е извършил «В» убийството.

— Мосю Поаро, това не е…

— Тихо, мадмоазел — погледът му принуди Меган Бърнард да замълчи. — Аз искам преди всичко истината! Да предположим, казах аз, че ABC не е автор на второто убийство. Спомнете си, че то стана през първите часове на 25-ти — деня, в който той е пристигнал в града. Да предположим, че някой го е изпреварил. Как ще постъпи той при такива обстоятелства? Ще извърши ли второ убийство или ще приеме първото като подарък?

— Мосю Поаро! — каза Меган. — Вашето допускане е фантастично! Всичките престъпления трябва да са извършени от един и същ човек!

Той не й обърна внимание и продължи спокойно:

— Заслугата на тази хипотеза беше, че обясняваше напълно несъответствието между личността на Александър Бонапарт Къст (който не би могъл да се хареса на нито едно момиче) и личността на убиеца на Бети Бърнард. А е имало случаи убийци да се възползуват от извършени от други хора убийства. Например не всички убийства на Джак Великолепния са извършени от него. Дотук добре.

Но сега се изправих пред една трудност.

До бексхилското убийство нито един факт във връзка с ABC убийствата не беше направен публично достояние. Андоувърското убийство събуди слаб интерес. Разтвореният «ABC» справочник изобщо не беше споменат в пресата. Оттук следваше, че който и да е извършил това убийство, той трябва да е имал достъп до факти, известни само на ограничен кръг хора — на мене, на полицията и на някои близки или съседи на мисис Ашър.

И затова тази следа ме доведе до глуха уличка.

Лицата, които бяха обърнати към него, бяха озадачени и смутени.

Доналд Фрейзър каза замислено:

— В края на краищата и полицаите са хора. Някои от тях са дори хубави…

Той замълча и погледна въпросително към Поаро.

Поаро поклати глава.

— Не, отговорът е по-прост. Нали казах, че има и втора теория.

Да предположим, че Къст не е отговорен за убийството на Бети Бърнард. Да предположим, че някой друг я е убил. Възможно ли е този някой да е извършил и другите убийства?

— Но това звучи съвсем без всякакъв смисъл! — извика Кларк.

— Така ли мислите? Аз тогава направих това, което трябваше да извърша още в самото начало. Внимателно разгледах писмата, които бях получил, но от съвсем различна гледна точка. От самото начало аз бях почувствувал, че има нещо нередно в тях, така, както един специалист по картини би почувствувал, че нещо не е наред с картината…

Аз бях решил, без да се замислям много, че това, което ме смущава в тях, е фактът, че са написани от луд.

Сега аз отново ги разгледах и стигнах до коренно различно заключение: това, което не беше наред в тях, беше фактът, че са написани от напълно нормален човек.

— Какво! — извиках аз.

— Да, точно така. Те, както и картината, са имитация. Претендират, че са написани от луд, от вманиачен убиец, но в действителност нищо такова нямаше.

— В това, което казвате, няма никакъв смисъл — повтори Франклин Кларк.

— Mais si!^[3] Размислете малко. Какво се цели с написването на тези писма? Да се привлече вниманието върху автора, да се съсредоточи върху убийствата. Наистина на пръв поглед това е безсмислено. И тогава аз прозрях! Те трябваше да привлекат вниманието към няколко убийства, към цяла серия убийства… Нали вашият велик Шекспир е казал: «В гората едно дърво ще мине незабелязано».

Не поправих литературното изказване на Поаро. Опитвах се да разбера накъде бие. Изведнъж ми стана ясно. Той продължи:

— Кога няма да забележите една топлийка? Когато е на игленика. Кога няма да обърнете внимание на едно убийство? Когато е включено в група сходни убийства.

Имах работа с необикновено умен, изобретателен убиец — безскрупулен, смел и комарджия по душа. Не мистър Къст! Той никога не би могъл да извърши тези убийства. Не, аз се сблъсках със съвсем друг тип човек — човек с момчешки темперамент (за това говорят писмата и железопътният справочник), който се харесва на жените, за когото човешкият живот не е нищо и който е свързан на всяка цена с някое от убийствата.

Помислете — когато стане убийство, кои са първите въпроси, които задава полицията? Удобен случай — къде са били всички в момента на убийството? Подбуда — кой е облагодетелствуван от тази смърт? Ако мотивът и възможността са пределно ясни, какво ще направи бъдещият убиец? Ще си направи алиби — ще нагласи някак си времето според действията си. Но това е винаги много рискована постъпка. Нашият убиец е измислил много по-фантастична защита. Създал е вманиачен убиец!

Сега ми остава само да разгледам убийствата и да открия възможния убиец. Андоувърското убийство? — Този, който веднага ще бъде заподозрян, е Франц Ашър, но аз не можех да си го представя да измисли и изпълни толкова сложен план, нито пък го виждах да разработва сложен план за предварително намислено убийство. Бексхилското убийство? — Може да е Доналд Фрейзър. Той е умен, способен и методичен. Но единствената подбуда, за да убие годеницата си, е ревност, а ревността не е склонна към предварително обмисляне. Освен това разбрах, че той е взел отпуската си в началото на август, което прави невъзможно той да има някаква връзка с убийството в Карстън. Следва Карстънското убийство и изведнъж ние се намираме на една много по-благодатна почва.

Сър Кармайкъл Кларк е много богат човек. Кой наследява парите му? Жена му, която умира, е живо заинтересувана от това, а след това богатството му отива при брат му Франклин.

Поаро бавно се обърна, докато очите му не срещнаха тези на Франклин Кларк.

— Тогава вече бях сигурен. Човекът, който дълго време живееше в съзнанието ми, беше същият като човека, с когото се запознах наистина. ABC и Франклин Кларк бяха една и съща личност! Дръзкият, авантюристичен характер, скитническият живот, привързаността му към Англия, която се забелязваше в тънката му насмешка към чужденците. Привлекателното, свободно и непринудено държание — за него няма нищо по-лесно от това да се запознае с някое момиче в кафене. Методичният ум — един ден той направи тука план за действие и педантично номерира всяка точка — първо, второ, трето. И най-накрая, момчешкият темперамент, за който спомена лейди Кларк и който се изразява дори в литературния му вкус (аз проверих и в библиотеката наистина имаше книга от Незбит, наречена «Децата на железничарите».) Аз вече не се съмнявам, ABC, човекът, който написа писмата и който извърши убийствата, е Франклин Кларк.

Кларк изведнъж избухна в смях.

— Крайно изобретателно! А какво ще кажете за нашия приятел Къст, хванат с окървавени ръце? Какво ще кажете за кръвта по сакото му? А ножът, скрит в квартирата му? Той може да отрича, че е извършил убийствата…

Поаро го прекъсна.

— Грешите. Той призна.

— Какво! — Кларк изглеждаше наистина слисан.

— О, да — каза учтиво Поаро. — Малко след като започнах да говоря с него, аз разбрах, че Къст действително се мисли за виновен.

— И дори това ли не Ви задоволи, мосю Поаро? — попита Кларк.

— Не. Понеже в момента, в който го видях, аз знаех, че той не може да бъде убиецът! Той не притежава нито такива здрави нерви, нито смелостта, нито дори, бих казал, ума, за да направи такъв план! През цялото време аз чувствувах двойствеността на личността на убиеца. Сега виждам къде се крие тя — има двама души замесени — истинският убиец, хитър, изобретателен и дързък, и псевдоубиецът, глупав, нерешителен и поддаващ се на внушение.

Поддаващ се на внушение — точно тук се крие тайната на мистър Къст! За вас не е било достатъчно, мистър Кларк, да измислите план за цяла поредица убийства с цел да отвлечете вниманието от едно убийство. На вас ви е било нужно и прикритие.

Мисля, че идеята се е породила в съзнанието ви при една случайна среща в едно кафене с тази странна личност с двете бомбастични лични имена. По това време вие сте обмисляли различни планове да убиете брат си.

— Така ли? А защо?

— Защото сте били силно разтревожен за бъдещето. Не знам дали разбирате, мистър Кларк, но вие ми помогнахме, когато ми показахте някакво писмо на брат ви до вас. В него той показва много ясно обичта си към мис Тора Грей. Обичта му може да е била бащинска или той да е предпочитал да бъде такава. Както и да е, съществувала е много голяма опасност, че след смъртта на вашата снаха в самотата си той да се обърне към красивото момиче за съчувствие и спокойствие и можеше да стане (както става с доста възрастни мъже) така, че той да се ожени за нея. Страхът ви се е усилил, след като сте опознали мис Грей, Виждам, че вие сте много добър, макар и циничен, познавач на характери. Вие сте разбрали, че Мис Грей е от този тип млади жени, които правят всичко възможно, за да си пробият път в живота. Вие не сте се съмнявали, че тя няма да пропусне случая да стане лейди Кларк. Брат ви е бил много здрав и жизнен човек. От този брак е можело да се родят деца и тогава вашият шанс да наследите богатството на брат ви пропада.

Вътре в себе си вие сте били през целия си живот един разочарован човек. Вие сте един непостоянен човек, който цял живот не е могъл да се задържи на едно място. И горчиво сте ревнували брат си заради голямото му богатство.

Повтарям, значи че прехвърляйки най-различни планове в ума си, вие сте срещнали мистър Къст, който ви е навял идеята за вашия план. Неговите необикновени лични имена, епилептичните му припадъци и болките в главата, цялата му боязлива и незабележителна натура са ви накарали да го изберете за ваше оръдие. Планът за азбучната последователност изведнъж се ражда в съзнанието ви — инициалите на Къст, фактът, че името на брат ви започва със «С» и че живее в Карстън са били ядрото на вашия замисъл, вие дори сте отишли толкова далеч, че да споменете на Къст за възможния му край, макар че едва ли сте се надявали, че вашето предположение ще пожъне големия успех, който то в действителност пожъна!

Приготовленията ви са били отлично направени. От името на Къст вие сте изписали голяма пратка от чорапи, която да бъде изпратена на него. А сам вие сте изпратили известно количество железопътни справочници «ABC», опаковани в подобни кутии. Вие сте му изпратили писмо от името на фирмата, в което сте му предложили заплата и комисионна. Действията ви са били така добре подготвени, че дори сте напечатали писмата, които сте изпращали след това и после сте му подарили машината, на която са били напечатани.

Оставало ви е само да си намерите две жертви, чиито имена да започват съответно с А и В и които трябва да живеят в места, започващи със същите букви.

Вие сте избрал Андоувър като много подходящо място и предварителното ви познаване на мястото ви е насочило към магазина на мисис Ашър за сцена на първото убийство. Името й е написано ясно над вратата, а от собствени наблюдения вие сте разбрали, че тя е обикновено сама в магазина. За нейното убийство са необходими здрави нерви, дързост и късмет.

За буквата «В» е трябвало да смените тактиката. Самотните притежателки на магазини е можело евентуално да са били предупредени от полицията. Предполагам, че сте започнали да посещавате често кафенетата и сладкарниците, шегували сте се и сте ухажвали сервитьорките, търсейки тази, чието име да започва с нужната ви буква и която ще е подходяща за целта ви.

В лицето на Бети Бърнард откривате точно този тип момиче, който търсите. Извели сте я веднъж-два пъти, обяснили сте й, че сте женен и поради тази причина трябва да се срещате тайно, на скрити места.

Щом подготовката приключва, вие пристъпвате към действия. Изпращате на Къст андоувърския списък с нареждането да бъде там на посочената дата и ми изпращате първото ABC писмо.

На определената дата отивате в Андоувър и убивате безпрепятствено мисис Ашър. Убийство №1 е изпълнено успешно.

За второто убийство вие вземате предпазни мерки и го извършвате предния ден. Аз съм твърдо убеден, че Бети Бърнард е била убита на 24-ти юли.

Идва ред на убийство №3, най-важното убийство, истинското убийство от ваша гледна точка.

И тук голяма благодарност дължа на Хейстингс за простата и очевидна забележка, която той направи и на която никой не обърна внимание.

Той изказа предположението, че третото писмо нарочно е било изпратено с грешен адрес.

И той беше прав!

В този факт, тъй прост на пръв поглед, се крие отговорът на въпроса, който ме мъчи толкова време. Защо писмата бяха изпратени до Еркюл Поаро, който е частен детектив, а не до полицията.

Аз се заблудих, като реших, че питае към мене неприязън на лична почва. Нищо подобно! Вие сте ги адресирали до мене, защото една от основните точки на вашия план е едно от писмата да бъде грешно адресирано и да се забави, а не е възможно да се адресира погрешно писмо до Скотланд Ярд. Необходим е частен адрес. Вие сте избрали мене като известна личност и като човек, който с положителност ще съобщи за писмата в полицията. Освен това ви е доставяло удоволствие да се надсмивате над един чужденец.

Много находчиво сте адресирали писмото — Уайтхевън, Уайтхорс — грешката може да мине за много естествена. Само Хейстингс беше достатъчно проницателен да се абстрахира от натрапващата се асоциация и да погледне само очевидното!

Разбира се, адресът на писмото е бил преднамерено сбъркан! Полицията е трябвало да тръгне по следите едва когато убийството е успешно извършено. Вечерните разходки на брат ви са ви дали удобния случай. И обществото е било така ужасено от ABC, че на никого и през ум не би му минало да ви заподозре.

Със смъртта на брат ви целта ви, разбира се, е била постигната. Нямали сте никакво желание да убивате повече. Но, от друга страна, ако убийствата спрат безпричинно, можело е някой да заподозре истината.

Вашето прикритие, мистър Къст, така успешно е минал незабелязан поради невзрачната си външност, че никой не забелязва, че един и същ човек е бил и трите пъти на местопрестъплението. За ваше голямо раздразнение, дори посещението му в Коумсайд е минало незабелязано. Случката напълно излетяла от паметта на мис Грей.

Дързък, както винаги, вие решавате, че трябва да бъде извършено още едно убийство, но този път следата трябва ясно да бъде насочена към мнимия убиец.

Вие избирате за сцена на действието Донкастър.

Планът ви е много прост. Поради създалите се обстоятелства, вие самият ще бъдете там. Мистър Къст ще бъде изпратен в Донкастър от фирмата. Планът ви е бил да го следвате навсякъде и да се доверите на случая. Всичко тръгва добре. Мистър Къст отива на кино. Това е най-хубавото разрешение за вас. Сядате през няколко стола от него. Когато той става да си върви, вие правите същото. Вие се преструвате, че се препъвате, залитате напред и наръгвате един дремещ човек от предния ред, плъзгате един «ABC» на коленете му, успявате да се блъснете в мистър Къст на изхода, изтривате ножа в ръкава му и го пускате в неговия джоб.

Изобщо не сте си направили труда да търсите човек, чието име да започва с Д. Всеки един би ви свършил работа! Вие сте предположили (и то много правилно), че това ще бъде сметнато за грешка. Сигурно е щяло да има някой от публиката, чието име да започва с Д. Всички биха предположили, че той е бил набелязаната жертва.

А сега, приятели, да разгледаме случая от гледна точка на мнимия ABC, от гледна точка на мистър Къст.

Андоувърското престъпление не му говори нищо. Бексхилското убийство го изненадва и шокира — та той самият е бил там по същото време. После следват убийството в Карстън и заглавията във вестниците. ABC убийство в Андоувър, когато той е бил там, ABC убийство в Бексхил, а сега предстои още едно… Три убийства и всеки път той е бил на местопрестъплението. Хора, страдащи от епилепсия, често чувствуват празнини в паметта си и не могат да кажат какво правят в такива моменти… Спомнете си, че Къст е крайно невротизиран и че лесно се поддава на внушение.

Тогава той получава нареждане да отиде в Донкастър.

Донкастър! И следващото ABC убийство ще бъде извършено в Донкастър. Сигурно е помислил, че това е ръката на провидението. Той загубва самообладанието си, въобразява си, че хазайката му го гледа подозрително, и й казва, че отива в Челтенхъм.

Но той заминава за Донкастър, понеже това е негов дълг. Следобед отива на кино. Може би там е задрямал за малко.

Представете си какво е почувствувал, когато при завръщането си в хотела открива, че на ръкава на сакото му има кръв, а в джоба му окървавен нож. Неясните му предчувствия се превръщат в увереност.

Той, самият той е убиецът! Спомня си за своите главоболия, за празнините в паметта. Той е сигурен, това е истина — той, Александър Бонапарт Къст, е убиец маниак.

Държанието му след това е държание на преследвано животно. Той се завръща в лондонската си квартира. Там е в безопасност, всички го познават. Те мислят, че е бил в Челтенхъм. Но ножът е все още при него — много глупаво от негова страна. Той го скрива зад стенната закачалка.

И един ден го предупреждават, че ще дойде полиция. Това е краят! Те знаят!

Преследваното животно хуква за последен път…

Не знам защо е отишъл в Андоувър: предполагам, че е бил преследван от болезненото желание да иде и да види мястото, където е било извършено престъплението, престъплението, което е извършил той, макар че не си спомня за това…

Не му остават никакви пари… той е изморен… краката му неволно го отвеждат в полицейския участък.

Но дори попадналото в капан животно продължава да се бори. Мистър Къст е твърдо убеден, че той е извършил убийствата, но упорито твърди, че е невинен. И той отчаяно се вкопчва в алибито си, което има за второто убийство. Поне него не могат да му припишат!

Както ви казах, още първия път, когато го видях, ми стана ясно, че той не е убиецът и че моето име не значи нищо за него! Освен това разбрах, че той се мисли за убиеца.

А след като не призна вината, ми стана по-ясно от всякога, че моята теория е вярна.

— Вашата теория — каза Франклин Кларк — е абсурдна!

Поаро поклати глава.

— Не, мистър Кларк, вие бяхте в безопасност до момента, в който никой не ви подозираше. Веднъж заподозрян, доказателствата можеха лесно да се намерят.

— Доказателствата?

— Да. Намерих бастуна, с който сте си послужили в андоувърското и карстънското убийство в един долап в Коумсайд. Обикновен бастун с тежка дръжка във форма на топка. Част от дървото е било изрязано и заменено със стопено олово. Вашата снимка беше разпозната между десетина други от двама души, които са ви видели да излизате от киното, когато е трябвало да бъдете на надбягванията. Онзи ден бяхте идентифициран в Бексхил от Мили Хайли и от едно момиче от гостилницата «Червения бегач», където сте завели на вечеря Бети Бърнард през фаталната вечер. И най-компрометираща накрая е една елементарна предпазна мярка, която вие сте пропуснали. Оставили сте отпечатък от пръст върху пишещата машина на Къст, машина, до която, ако бяхте невинен, нямаше да сте докосвали никога.

Известно време Кларк седя неподвижен, после каза:

— Rouge, impaire, manque!^[4] Вие печелите, мосю Поаро! Но си струваше да опитам!

С невероятно бързо движение той извади един малък автоматичен пистолет от джоба си и го допря до челото си.

Аз извиках и неволно се отдръпнах в очакване на изстрела.

Но изстрел не се раздаде. Спусъкът щракна безрезултатно.

Кларк погледна изумен пистолета и изруга.

— Не, мистър Кларк! — каза Поаро. — Може би забелязахте, че днес имам нов слуга. Един мой приятел — виртуозен джебчия. Той извади пистолета от джоба ви, изпразни го и го върна обратно и всичко това без вие да почувствувате нещо.

— Мръсна чуждестранна маймуна! — извика почервенелият от ярост Кларк.

— Да, да, представям си какво чувствувате. Не, мистър Кларк, няма лека смърт за вас! Казали сте на мистър Къст, че два пъти сте се спасили от удавяне. Знаете какво значи това — че съдбата ви е отредила друга смърт.

— Вие…

От ярост не му идваха думи. Лицето му беше станало мъртвешки бледо. Той стисна заплашително юмруци.

От съседната стая се появиха двама детективи от Скотланд Ярд. Единият от тях беше Кроум. Той се приближи до Кларк и изрече познатата стереотипна фраза: «Предупреждавам ви, че всичко, което кажете, може да бъде използувано срещу вас.»

— Той каза достатъчно — каза Поаро и добави, обръщайки се към Кларк:

— Вие сте много високомерен, но въпреки това ще ви кажа, че намирам вашето престъпление не английско… не порядъчно… не спортсменско…