Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The A.B.C. Murders, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 117гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Агата Кристи. Азбучните убийства
Библиотека „Лъч“, № 27
За криминални разузнаватели повести и романи
Издателство „Народна младеж“, София, 1968
Превели от английски Радка Лафчиева, Жечка Георгиева
Редактор Иван Иванов
Художник Любен Зидаров
Художествен редактор Тончо Тончев
Технически редактор Лазар Христов
Коректор Маргарита Маркова
Дадена за печат на 23. VIII. 1968 година. Излязла от печат на 30. XI. 1968 година. Формат 1/32 70/90. Печатни коли 17,25 Поръчка № 177.
Печат: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
Agatha Christie. The A.B.C. Murders
Pan Books, London, 1965
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция
Глава XVI
(Не лично от капитан Хейстингс)
Мистър Александър Бонапарт Къст излезе заедно с другите хора от кино «Торки Паладиум», където беше гледал този толкова емоционален филм «Нито едно врабче»…
Той премигна от следобедната слънчева светлина и се огледа наоколо с безпомощен поглед, така характерен за него.
Той си промърмори под носа:
— Това е идея…
Покрай него сновяха вестникарчета и крещяха:
— Последни новини… Убиец маниак в Карстън…
Те носеха плакати, на които пишеше: «Най-новото. Убийство в Карстън.»
Мистър Къст порови из джоба си, намери една монета и си купи вестник. Той не го разтвори веднага.
Като влезе в Кралската градина, той бавно си проби път към една беседка, която гледаше към Торкийското пристанище, седна и разтвори вестника. В очите му се хвърлиха големи заглавия:
СЪР КАРМАЙКЪЛ КЛАРК УБИТ
УЖАСНА ТРАГЕДИЯ В КАРСТЪН
ДЕЯНИЕТО НА ЕДИН ВМАНИАЧЕН УБИЕЦ
А под заглавията следваше:
«Само преди един месец Англия беше разтърсела от убийството на младата Елизабет Бърнард в Бексхил. Може би си спомняте, че в това убийство фигурираше един железопътен справочник «ABC». Железопътен справочник «ABC» е бил намерен и край трупа на сър Кармайкъл Кларк и полицията е склонна да вярва, че двете убийства са извършени от един и същ човек. Възможно ли е някой убиец маниак да обикаля нашите морски курорти?…»
Млад мъж в спортни панталони и яркосиня риза, който седеше до мистър Къст, каза:
— Отвратителна история, а?
Мистър Къст подскочи:
— О, много… много…
Младият мъж забеляза, че ръцете на мистър Къст така трепереха, че едва държеше вестника.
— Човек никога не знае как е с лудите — каза младият мъж разговорчиво. — Те невинаги имат вид на ненормални. Често изглеждат като Вас или мене…
— Предполагам, че е така — каза мистър Къст.
— Това е факт. При някои войната е причина, за да откачат, и повечето от тях вече не се оправят.
— Пре… предполагам, че сте прав.
— Аз не одобрявам войната — каза младият мъж.
Съседът му се обърна към него:
— Аз не одобрявам чумата, сънната болест, глада и рака… но въпреки това те съществуват!
— Войната, може да се предотврати — каза младият мъж убедено.
Мистър Къст се разсмя и дълго време не можа да спре.
Младият мъж се разтревожи леко. «Той самият е малко побъркан» — помисли си той. Но на глас каза:
— Извинявам се, сър. Предполагам, че и Вие сте участвували във войната.
— Да, участвувах — каза мистър Къст. — Тя ме повреди… Главата ми не е в ред оттогава. Боли ме, знаете ли. Страшно ме боли.
— О! Много съжалявам — неловко каза младият мъж.
— Понякога почти не знам какво правя…
— Така ли? Е, аз трябва да си вървя — каза младият мъж и се оттегли бързо. Той знаеше какви стават хората, когато започнат да говорят за здравето си.
Мистър Къст остана сам с вестника си.
Той четеше и препрочиташе…
Покрай него минаваха хора във всички посоки. Повечето от тях говореха за убийството.
— Ужасно… мислите ли, че има някаква връзка с китайците? Момичето не беше ли келнерка в китайско кафене?…
— Фактически на игрището за голф…
— Чух, че било на плажа…
— … но мила, едва вчера пихме чай в Елбъри…
— … полицията сигурно ще го хване…
— … казват, че може да го арестуват всяка минута…
— … много е вероятно той да е в Торки…
— … че другата жена, която уби онези, как им викаха…
Мистър Къст грижливо сгъна вестника си и го постави върху пейката. После стана и спокойно се запъти към града.
Покрай него минаваха момичета; момичета в бяло, розово и синьо; в летни рокли, дълги и къси панталони. Те се смееха и кикотеха. Очите им оглеждаха мъжете, покрай които минаваха.
Но нито веднъж не се спря нечий поглед дори за миг върху мистър Къст…
Той седна на една маса и си поръча чай и девънширски крем…