Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (6)

Глава втора

Беше вторник, четири следобед, Източно стандартно време.

Хелър прекара деня си както обикновено — ходи на занятия по трудния начин. В момента седеше на стълбите на централната библиотека. Този път бе облечен в бежов всекидневен костюм. Четеше секретен наръчник от програмата за запасни офицери на тема как да се изнуди агент да изнуди съпругата на генерала да предаде плановете на битката. Отнякъде долетя звънец за край на часа. Хелър остави наръчника, погледна и видя насреща Изи Ъпщайн.

Аз доста се учудих на появата му. След като Хелър му даде десет хиляди долара да основе някаква корпорация, аз бях почти убеден, че Изи просто ще му вземе парите и ще изчезне. Но той се появи. Веднага ми стана ясно, че хитрият му мозък е родил някакъв по-сложен кроеж да завлече Хелър с още пари.

Ъпщайн изглеждаше доста неспокоен. Стоеше няколко стъпала под Хелър и нолюляваше очуканото си дипломатическо куфарче.

— Здрасти, Изи — кза Хелър. — Сядай.

— Не, не — отвърна Изи. — Трябва да стоя прав в присъствието на моя началник.

 

— Ти си отговорен за мен, какви са тези приказки за началници? — каза Хелър.

— Боя се, че ще ми се ядосаш. Заслужавам го.

— Седни и ми кажи защо — каза Хелър.

— Не успях да свърша всичко. Знаех, че работата ще е прекалено трудна за мен.

— Сигурен съм, че поне нещо си свършил — каза Хелър.

— Това онова — отвърна Изи. — Само че…

И въздъхна с облекчение, загледан надолу по стълбите в отсрещната посока. Приближаваше Бум-бум.

— Последният заряд е прибран — докладва Бум-бум. — Днес нямаме занятия от пет часа.

— Какво е това? — попита Изи.

Хелър му разказа за касетофоните, които Бум-бум зареждаше по класните стаи. Изи бе шокиран.

— О! — възкликна той. — Това сигурно е много уморително. И опасно! Ще има тестове и лабораторни упражнения. Но това е истински проблем само в бизнес администрацията. С цената на малки разходи може да успея да облекча малко всекидневието ви.

— Казвай — обади се Хелър.

— Ще направя едно проучване на времевата заетост и ще ви докладвам — каза Изи. — Но ето че пак ви губя ценното време.

Отвори куфарчето, извади някакви листове хартия и ги подаде на Бум-бум.

— Трябва само да ги подпишеш и ставаш редовен служител на компания „Удивителни инвестиции в Ню Йорк“ с платени социални осигуровки. Доколкото разбрах, утре сутринта трябва да представиш някакво доказателство на чиновника, при който си регистриран в периода на гаранция.

Бум-бум въздъхна и коленичи на стълбите. Изи му остави част от документите, другите прибра.

— Наистина успях да свърша някои неща, господин Джет. Не съм седял със скръстени ръце. А сега, ако имаш свободно време и си готов да ме удостоиш с част от него, трябва да тръгваме. Как смяташ, дали имаме готовност да получим твоя капитал?

Знаех си! Само искаше да измъкне останалите пари на Хелър. Този окаян и хрисим малък охлюв, облечен в дрехи от Армията на спасението, можеше да ми дойде като истинска благодат!

Последваха го към спирката на метрото и се качиха в посока към центъра на града. Прехвърлиха се на Таймз Скуеър.

— Къде отиваме? — нозаинтересува се Бум-бум.

— Трябва да имаме адрес — каза Изи. — Наех единственото място, където можем да се настаним веднага.

Слязоха на 34-та Улица. Качиха се но някакви стълби.

— Дано да одобрите — проплака Изи.

Влязоха в асансьор. Той се понесе като стрела нагоре.

— Това е единственото свободно място в съда по банкрутите — каза Изи. — Фирмата не е могла да си плаща високите нюйоркски данъци за корпорации — бих казал, че по-скоро не са знаели как да не ги плащат. Занимавали са се с производство и продажба на луксозно офис обзавеждане и оборудване, но търсенето спаднало. Съдът продаваше за три години напред офисите с цялото обзавеждане и аз ги купих. Надявам се цената да не ви се стори прекалено голяма. Трябваше да платя две хиляди долара. И е само половин етаж.

Хелър каза:

— Половин етаж?

— Да. На останалата площ има дизайнерска фирма, фирма дистрибутор на спортни стоки, училище за чужди езици и агенция за модели. Има и още около четирдесет други фирми. Те заемат останалата половина от етажа. Не продават помещенията си, но мисля, че ще са добри съседи. Вероятно ще можем да търгуваме с тях — дрехи, спортни стоки. Понеже сме мултинационална корпорация, сигурно ще ни трябват чужди езици, а моделите около нас няма да пи пречат. Но ако мислите, че няма достатъчно пространство, можем да се преместим.

Намираха се в огромен коридор с арки в готически стил, като в дворец. Навсякъде пространство. Огромна площ.

Хелър гледаше заоблените колони, взря поглед в цветния мрамор и погали една арка.

— Малко е старичко — каза Изи. — Завършено е през 1931. Но се надявам да оцените, че атмосферата е по-специална.

— Това нещо от камък е много хубаво! — каза Хелър. — Къде сме? Що за място е това?

— А — каза Изи. — Сградата има собствен подземен вход, за да не може да се види какво представлява отвън. Съжалявам. Това е Емпайър Стейт Билдинг.

— Боже мой! — възкликна Бум-бум и бързо си свали шапката.

— Така, всичко от дясно на асансьора е наше — каза Изи. — Тъй че ако ме последвате…

На пътя им застанаха няколко работника от фирма за надписи, които поставяха бронзови табели с името на корпорацията. Табелите бяха е цел да ориентират посетителите в огромните мраморни коридори. Бум-бум ми пречеше да прочета надписите.

— Така, първият офис — каза Изи, — е офис на една от компаниите, които ще ни служат за прикритие.

На табелата пишеше:

Изи отвори една врата. Просторна чакалня с хромирано обзавеждане и рисунки по стените. Млад мъж усърдно лъскаше всичко. Вътрешна стая с надпис „Президент“.

Но Изи не ги вкара вътре.

— Нямах възможност да свърша — каза той. — Все още почистват и подреждат. Много съжалявам.

Поведе ги към следващия офис. На табелата пишеше:

Чакалнята беше в черен оникс. Две млади момичета с вързани на кок коси почистваха. Изи бързо затвори вратата.

Той продължи да отваря една след друга вратите на офисите. „Надеждно това“, „Удивително онова“, всички с различни президенти, секретарки и управителни съвети. Всеки офис бе обзаведен изключително стилно и учудващо различно.

— Кои са всички тези хора? — попита Хелър. — Президентите, секретарките и другите подобни?

— Всяка една фирма няма нищо общо с другите! — бързо отвърна Изи. — Враговете ти не могат да проникнат в тях. Дори обзавеждането е различно, но това е, защото предната компания се е занимавала с офис обзавеждане и са искали да изложат различните си продукти.

— Но кои са тези хора? — повтори Хелър.

Изи въздъхна.

— С някои се свързах много трудно, но зная къде се намира всеки един от тях в момента. Някои живеят в Кюрасо, други в Израел, даже има един, който живее в старчески дом в Ню Джърси. Имаме подписите на всички — побърза да добави Изи. Той продължи, напред.

— Съжалявам, че трябва да го спомена, но един от офисите ни създава неприятности. Не е свързано с корпорацията. Става въпрос за обзавеждането.

На табелата на вратата пишеше:

Като отвори вратата, се разкри обширно пространство, осеяно с бамбукови мебели. Стените бяха бели и голи.

— Говорих за стените. Нямах време да уредя нещата. Съжалявам.

Бързо затвори вратата. Продължиха нататък.

— Все пак има един офис, който наистина е завършен — каза Изи.

На вратата пишеше:

Вътре всичко беше от чиста стомана. По четирите стени се разгръщаше карта на света, по цялата й площ бяха отбелязани различните валути.

— На вътрешната врата няма надпис „Президент“ — отбеляза Бум-бум и отиде да я отвори.

Показа се офис, съвсем празен, само в ъгъла имаше един матрак и кашони с бюра.

Изи побърза да затвори вратата под носа на Бум-бум.

— Това е моят офис — каза той. — Но сега ще ви покажа нещо наистина хубаво.

Поведе ги по един коридор, в края на който имаше масивна врата.

— Успях да довърша това. Знаех колко е важно.

На вратата нямаше табела с надпис, но имаше снимка на „Боинг“ последен модел.

— Схващате ли? Нещо като код. Това е ДЖЕТ!^[1] Доволен ли си?

— Искаш да кажеш, че това е моят офис? — каза Хелър.

Изи отвори вратата.

Пред погледите им се разкри просторен апартамент, обзаведен в изключително модерен стил. Имаше странични врати. Пред прозорците бе поставено голямо бяло бюро. А от прозореца се откриваше панорамен изглед на целия Манхатън. Впечатляващо!

Хелър се приближи до бюрото и седна на големия бял стол. Поигра си с чекмеджетата. Вдигна слушалките на белите телефони и чу сигаал. Отиде до някакви вградени шкафове и ги отвори. После забеляза, че белият килим е толкова дебел, че краката му потъват в него до глезените.

— Зная, че ще искаш да добавиш и нещо лично в обзавеждането — каза Изи. — Така е някак голо.

Хелър каза:

— Страхотно е! И флотски адмирал не може да се надява на по-хубаво нещо! Какви са тези странични врати?

Изи отиде до една от тях и я отвори.

— Твоя лична баня и тоалетна. Малка стая за почивка. — Отвори друга врата. — Будоар за секретарката. — И последната. — Пръчки за голф и други подобни. Но да тръгваме. Няма да ви отегчавам с останалите корпорации. Трябва само да ви покажа стаята за комуникации.

Поведе ги по един коридор и докато минаваше покрай многобройни врати, Хелър забеляза, че Хонконг, Сингапур, Лондон, Швейцария, Лихтенщайн, Бахамите, всички имаха представителства.

Изи ги вкара в стая, където беше пълно с телекси, телефони и електронни калкулатори. Млад мъж седеше пред една телекс машина и печаташе нещо.

— Всичко това е свързано и готово за работа — каза Изи. — Можем да получаваме справки за обменните курсове на валути по целия свят. Банковите сметки са открити, брокерите са готови да започнат работа. Ще купуваме валута от едно място, ще я продава ме на друго, където стойността й е по-висока и така парите ни ще се завъртят по света и ще ни носят още пари. Всеки час, в който това оборудване стои и не работи, ни струва цяло състояние.

— Ами защо не работи? — попита Хелър.

— Нямаме пари, с които да започнем — каза Изи. Погледна часовника си. — Точно след десет минути долу ще ни чака брониран камион „Бринкс“. Ще те откара вкъщи, охраната ще върне тук твоите сто хиляди долара и утре започваме.

Погледна извинително Хелър.

— Отначало няма да спечелим много пари. Но с печалбите от обмяната ще можем да плащаме всички месечни разходи и като приключим с тези няколко важни неща, ще можем да се заемем сериозно с правене на пари.

Помислих си — какъв печен играч!

Хелър, Бум-бум и Изи слязоха долу и въпреки пиковия час и задръстванията, бронираният камион „Бринкс“ ги чакаше. Качиха се и потеглиха с рев.

След няколко минути Хелър извади стоте хиляди от сейфа си в „Грейшъс Палмз“. Изи ги прибра в сак, качи се в камиона и тръгнаха. Пак без никаква разписка.

Във фоайето Бум-бум каза:

— Ей, аз за кого работя? За Таити или за Делъуеър? Забравих. Божичко, никога през живота си не съм виждал такова обзавеждане на офиси. И то в Емпайър Стейт Билдинг! Порасна ни работата, малкия. Какво трябва да нося, смокинг или генералска униформа?

Показа се Вантаджо.

— Къде са труповете?

— Божичко, Вантаджо — каза Бум-бум. — Трябва да видиш офисите на това хлапе!

— Какви офиси?

— Половин „бибипски“ етаж в Емпайър Стейт Билдинг! — каза Бум-бум.

Вантаджо погледна Хелър.

— Не трябва да даваш на Бум-бум да пие. Изпада в делириум тременс. Излязох да ти кажа, че Майк се обади и каза, че таксито ти ще е готово утре. Най-добре се занеси там и го вземи, Бум-бум.

— Не мога — каза Бум-бум. — Не е събота вечер.

— Ей, каква е тази събота вечер? — попита Хелър.

— Тогава се събира Лигата за граждански напредък — каза Вантаджо. — Всички големи шефове в града. Така че, по това време никой за нищо не те закача. Бум-бум няма да рискува нищо, ако отсъства от града за няколко часа, нали е вън под гаранция.

— Искаш да кажеш, че има някаква среща, на която се събират всички? — попита Хелър.

— Да, шефовете на полицията, кмета и така нататък. За нас тези срещи са лоша работа. Фаустино Наркотичи е председател и тогава раздава всички подкупи. Най-лошо е през първата събота от месеца — тогава присъстват и губернаторът, и висши държавни служители.

— В такъв случай щом не е събота вечер, аз сам ще ида и ще прибера колата — каза Хелър.

— Не, по дяволите, не можеш! — каза Вантаджо. — Не знаеш ли, че в Ню Йорк не е разрешено да карат пенавършили осемнайсет години? Точно затова ти трябва шофьор. Ще изпратя някое от момчетата. Но каква е тази работа с Емпайър Стейт Билдинг?

— Просто нещо странично, което се появи — каза Хелър.

Вероятно Хелър просто така го каза. Неангажиращо. Но в мен се надигна леко безпокойство. Ами ако този Изи не му открадне парите?

Колеж, две коли, геологическото проучване, а сега и тази странна история в Емпайър Стейт Билдинг… Умът ми просто не можеше да го смели! Само едно ми беше ясно като бял ден — от Хелър не можеше да се очаква нищо добро.

А аз нямах никаква вест от нюйоркския офис за агенти Търб и Рат. Хелър трябва да бъде спрян! Не ми беше ясно какво прави, но въпреки това трябва да бъде спрян. Този човек бе жива заплаха! Личен кабинет с изглед към целия Манхатън!