Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хроники на драконовото копие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragons of Winter Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 14гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
DarkGarden(2008)
Корекция
mahavishnu(2008)
Окончателна корекция
crecre(2008)

Издание:

Издателска къща Era & Co

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от adin)

6.
Солманийските рицари.
Очилата на Тас за истинско виждане.

Стражите изведоха арестантите от Съдебната палата. Отвън в сенките бяха застанали две фигури, толкова плътно увити в дрехи, че беше невъзможно да се определи към коя раса принадлежат. Главите им бяха покрити с качулки, а лицата — загърнати в покривала. Дори ръцете им бяха увити в нещо като превръзки. Говореха приглушено.

— Виж! — обади се единият. — Това са те! Съвпадат с описанието.

— Не всички — възрази вторият.

— Ето ги! Полуелфът, джуджето и рицарят! Казвам ти, те са! Освен това знаем къде са останалите. Разпитах един страж.

Вторият продължи да размишлява, наблюдавайки групата, която стражите отвеждаха.

— Прав си. Трябва веднага да докладваме на Господаря. — Той се обърна, но спря, когато забеляза, че спътникът му се колебае. — Какво чакаш?

— Мисля си дали да не ги проследим? Тези стражи са пълни некадърници, а арестантите със сигурност ще се опитат да избягат. Вторият се изсмя с неприятен глас.

— Естествено, че ще избягат. Но ние знаем къде ще отидат — при приятелите си в хана. — Той примижа на бледата слънчева светлина. — Е, след няколко часа това няма да има никакво значение.

Когато спътниците напуснаха Съдебната палата, заваля сняг. Този път полицейският началник не се осмели да ги преведе през главните улици на града, затова минаха по малките пресечки зад палатата.

Гилтанас и Флинт тъкмо се канеха да нападнат най-близките стражи, когато полуелфът забеляза някакви сенки. Три закачулени и увити в наметала фигури излязоха от мрака и препречиха пътя на стражите с извадени мечове. Началникът вдигна свирката към устните си, но така и не успя да я надуе. Единият нападател го просна в безсъзнание с дръжката на меча си, а другите двама подгониха стражите, които побързаха да изчезнат. Закачулените фигури се изправиха пред арестантите.

— Кои сте вие? — попита изненадан Танис. Непознатите му напомняха за драконяните. Стърм придърпа Алхана зад себе си. — Покажете лицата си! — настоя полуелфът.

Единият от нападателите се обърна към рицаря, вдигна ръце и каза:

— От Тсартон е Паран. Стърм се сепна.

— Ест Тсартай ен Парананайт — отвърна той, без да се замисля, и се обърна към Танис. — Соламнийски рицари.

— Какво? — удиви се Танис. — Защо…

— Нямаме време за обяснения, Стърм Брайтблейд — намеси се с отчетлив акцент един от рицарите. — Стражите ще се върнат всеки момент. Последвайте ни.

— Я по-полека! — изръмжа Флинт, закопа крака в земята и размаха счупената дръжка на една изоставена алебарда, която беше колкото ръста му. — Или ще ни обясните, или не отивам никъде! Откъде знаете името на рицаря и защо ни причаквахте…

— О, я го очистете! — пропя от сенките един пронизителен глас. — И оставете тялото му на лешоядите. Макар че и те едва ли ще си дадат труда да го ядат. Малко са съществата, които ще смелят джудже…

— Доволен ли си? — обърна се Танис към Флинт, който беше побеснял от ярост.

— Някой ден ще очистя този кендер! — изрева джуджето. От другия край на улицата се дочуха полицейски свирки и спътниците побързаха да последват рицарите по безкрайните и объркани пресечки. Таселхоф каза, че имал важна работа и изчезна, преди Танис да успее да го докопа. Полуелфът забеляза, че това изобщо не изненада рицарите, които също не се опитаха да го спрат. Те отказаха да отговарят на въпросите им и непрекъснато ги подканяха да бързат, докато не навлязоха в стария град. Чак тогава спряха. Тук нямаше живот. Улиците бяха пусти и напомняха за тези в Ксак Тсарот. Рицарите отведоха Стърм настрани и заговориха на соламнийски, докато останалите почиваха.

Танис се облегна на една стена и се огледа. Изоставените сгради бяха внушителни и много по-красиви от тези в новия град. Великолепният Тарсис отпреди Катаклизма явно заслужаваше името си, въпреки че сега беше потънал в разруха. В запустелите дворове растяха само, плевели, изсъхнали от зимния вятър. Той отиде и седна на скамейката при Гилтанас и Алхана. Елфът го представи.

— Алхана Старбрийз, това е Танис. Той е син на жената на чичо ми и години наред живя в Куалинести.

Тя вдигна качулката си и изгледа Танис с ледено презрение.

Син на жената на чичо ми беше завоалиран начин да се каже за някой, че е незаконороден. Танис се изчерви и старата болка се върна със същата сила както преди петдесет години. Зачуди се дали някога ще успее да я превъзмогне. Той почеса брадата си и каза рязко:

— Майка ми е била изнасилена от воин — човек от мрачните години след Катаклизма. След смъртта й Говорителят бе така добър да ме прибере и да ме отгледа като свой син.

Тъмните очи на Алхана потъмняха още повече и се превърнаха в две нощни езера. Веждите й се извиха.

— Нужно ли е да се извиняваш за произхода си? — попита ледено тя.

— Н-не… — заекна Танис и се изчерви още повече. — Аз…

— Тогава не го прави — прекъсна го тя отново и се обърна към Гилтанас. — Попита ме защо съм дошла в Тарсис. За да търся помощ. Трябва да се върна в Силванести и да намеря баща си.

— Да се върнеш в Силванести? — повтори замислено елфът. — Не знаех… не знаехме, че сте напуснали древната си родина. Нищо чудно, че изгубихме контакт.

— Да… — Лицето на Алхана помръкна. — Злото, което принуди вас, нашите братовчеди, да напуснете Куалинести, сполетя и нас.

Дълго се борихме с него, но накрая бяхме принудени или да бягаме, или да загинем безславно. Баща ми изпрати народа ни в южен Ергот. Аз ги водех. Той остана в Силванести. Не бях съгласна с решението му, но той каза, че ще успее да се справи със злото, което рушеше земята ни. Отведох ги на безопасно място, оставих ги там и се върнах да потърся баща си, защото от много дни нямаше никакви вести от него.

— Никой ли не те придружи в това опасно пътуване? — попита Танис.

Алхана се обърна, изненадана, че се е намесил в разговора им. За миг изглеждаше, сякаш няма да му отговори, но след като го погледна, промени решението си.

— Много воини предложиха да дойдат с мен — отвърна гордо. — Но когато казах, че съм отвела народа си на безопасно място, това не беше истина. В този свят вече не съществува такова място. Воините останаха да пазят хората ми, а аз дойдох сама в Тарсис, надявайки се да намеря други, които да ме придружат до Силванести. Представих се на Господаря и Съвета, както изисква протоколът…

— Глупава постъпка — прекъсна я безцеремонно Танис. — Знаела си какво е отношението им спрямо елфите, дори преди да дойдат драконяните! Имала си страхотен късмет, че само са те изгонили от града. Алхана пребледня още повече, ако това изобщо беше възможно. Очите й проблеснаха.

— Постъпих както повелява протоколът! — Възпитанието не й позволяваше да изрази нещо повече от ледено презрение. — В противен случай поведението ми би подхождало на някаква варварка. След като Господарят отказа да ми помогне, му заявих, че възнамерявам сама да се заема с тази работа. Всичко друго щеше да представлява безчестие.

Флинт, който трудно следеше разговора, побутна Танис.

— Тя и рицарят направо са създадени един за друг, освен ако преди това превеликата им честност не ги затрие. Полуелфът не успя да му отговори, защото Стърм се присъедини към тях.

— Танис, рицарите са открили древната библиотека! Това е била целта на идването им в Тарсис. Открили са в Палантас архиви, в които се споменавало, че тук се съхраняват книги за Драконите. Съветът на рицарите ги е пратил да проверят дали библиотеката е оцеляла.

Стърм махна на рицарите и те се приближиха.

— Запознай се с Брайън Донър, Рицар на меча, а това са Аран Толбоу, Рицар на короната, и Дерек Краунтард, Рицар на розата. — Мъжете се поклониха. — А ето и нашия водач — Танис Полуелфа — продължи Стърм.

Танис видя учудения поглед на Алхана, която погледна рицаря, за да се увери, че е чула правилно.

Стърм представи Гилтанас и Флинт, след което се обърна към Алхана, но замълча сконфузено, защото осъзна, че не знае нищо за нея.

— Алхана Старбрийз — довърши вместо него Гилтанас. — Дъщеря на Говорителя на звездите. Принцеса на елфите силванести.

Рицарите пак се поклониха, но този път по-ниско.

— Приемете искрената ми благодарност за това, че ме спасихте — каза високомерно Алхана и огледа групата, като задържа погледа си върху Стърм. След това се обърна към Дерек, тъй като членството му в Ордена на розата означаваше, че е водачът. — Намерихте ли книгите, заради които ви изпрати Съветът?

Танис изгледа любопитно рицарите, които бяха свалили качулките си. Знаеше достатъчно за соламнийските рицари, за да предположи, че Съветът — главният управляващ орган на Соламния — ще изпрати най-добрите. Особено внимателно огледа Дерек, който бе най-възрастен и с най-висок чин. Малцина стигаха до Ордена на Розата. Изпитанията бяха трудни и опасни и в него се приемаха само рицари с най-благородно родословие.

— Намерихме само една книга, милейди — отвърна Дерек, — написана на древен и непознат език. В нея имаше илюстрации на дракони и затова смятахме да я препишем и да отнесем копието на Съвета в Санкрист, където се надявахме нашите учени да я преведат. Но в същото време намерихме един, който може да я прочете. Кендерът…

— Таселхоф ли! — избухна Флинт.

— Таселхоф? — повтори невярващо Танис и челюстта му увисна. — Та той едва чете на общия! Единственият сред нас, който би могъл да я преведе, е Райстлин.

Дерек сви рамене.

— Кендерът имал някакви очила, които, според него, били за „истинско виждане“. Той ги сложи и каза, че всичко се четяло. Каза…

— Представям си какво е казал! — процеди през зъби Танис. — Приказки за машини, магически пръстени и растения, които живеят без въздух. Къде е той? Искам да поговоря насаме с Таселхоф Бърфут.

— Магически очила за истинско виждане! — измърмори Флинт. — Аз пък съм земеров! Дерек поведе групата през някакъв проход в запустялата сграда. Навсякъде се търкаляха каменни отломки. Миришеше на ръжда и мухъл. Той запали факла и освети тесни стълби, които водеха към някакво подземие.

— Библиотеката се е намирала под земята и навярно това е единствената причина да оцелее по време на Катаклизма — обясни рицарят.

Слязоха по стълбите и се озоваха в просторно помещение. Танис затаи дъх и дори Алхана не можа да сдържи удивлението си. От пода до тавана се издигаха дървени рафтове, отрупани с книги, които се простираха докъдето им стигаше погледът. Всякакви книги. Подвързани с кожа, дърво и листа от някакви екзотични растения. Имаше и книги без корици, които представляваха просто свитък от листове, привързани с черни ленти. Някои рафтове не бяха устояли на продължителното въздействие на времето и книгите се търкаляха по пода.

— Та тук има хиляди томове! — удиви се Танис. — Как открихте тази книга?

— Не беше лесно. — поклати глава Дерек. — Търсихме дни наред, а когато накрая я намерихме, направо се отчаяхме.

Страниците й се разпадаха дори при най-лек допир. Налагаше се да я преписваме месеци наред. Но кендерът…

— Точно така, кендерът — прекъсна го мрачно Танис. — Къде е той?

— Тук съм! — обади се един писклив глас.

Танис присви очи и видя някаква маса, върху която гореше свещ. Тас седеше на висок дървен стол, наведен над една дебела книга. Когато се приближиха, видяха, че на носа му са кацнали чифт очила с малки стъкла.

— Добре, Тас — започна Танис, — откъде ги взе?

— Кое? — попита невинно кендерът. — Аа, това ли? Бяха в торбата ми… е, ако толкова държиш да научиш, намерих ги в кралството на джуджетата…

Флинт изръмжа и се хвана за главата.

— Просто си стояха на една маса! — оправда се Таселхоф, като видя изражението на Танис. — Честно! Помислих, че някой ги е забравил и ги прибрах на сигурно място. Мисля, че постъпих правилно. Можеше да мине някой крадец и да ги вземе, а те са толкова ценни! Смятах да ги върна, но след това бяхме толкова заети да се бием с черните джуджета и с драконяните, после да намерим Чука, че… ами… как да го кажа… просто забравих. Сетих се чак когато вече бяхме на път за Тарсис и предположих, че няма да се съгласиш да се върна обратно, само за да им ги дам и затова…

— За какво служат тези очила? — прекъсна го Танис, защото знаеше, че ако го остави, ще продължи да говори с часове.

— Мога да разчитам всичко с тях — побърза да обясни Тас, доволен, че полуелфът не му се разкрещя. — Един ден ги бях оставил върху една карта. Изведнъж поглеждам надолу и какво мислиш виждам? Надписите се четяха през очилата…! — Май не обяснявам както трябва — добави припряно, след като видя намръщената физиономия на Танис. — Надписите бяха на някакъв непознат език. Пробвах ги на картите си и успях да ги разчета! Всичките! Даже най най-старите! — Защо досега не си ни казвал за тези очила? — попита Стърм.

— Ами… просто не е ставало дума — смънка Тас. — Виж сега, ако ме беше попитал направо: „Таселхоф, имаш ли магически очила за истинско виждане?“, щях веднага да ти отговоря, че имам. Но ти изобщо не си ме питал, нали, Стърм, затова не ме гледай така. Освен това успях да прочета тази стара книга. Сега ще ви кажа какво…

— Откъде знаеш, че са магически, а не са някаква механична измишльотина на джуджетата? — Танис усещаше, че кендерът премълчава нещо.

Тас разбра, че го хванаха натясно. А така се надяваше полуелфът да не му зададе точно този въпрос.

— Ъъ, ами… виж сега, веднъж споменах на Райстлин нещо такова. Същата вечер вие бяхте много заети, всичките. И тогава той ми каза, че са магически. Разбра го, като изрече едно от онези заклинания и те… ами започнаха да светят в червено. Това означавало, че са магически. Райстлин ме попита какво правят, аз му показах и той спомена, че били за „истинско виждане“.

Древните джуджета ги били направили, за да четат книги на други езици и…

— И? — настоя Танис.

— И… ами… книги със заклинания — гласът на Тас се снижи до шепот.

— И какво още каза Райстлин?

— Че ако пипна някоя от неговите книги, дори ако се опитам да надникна в тях отстрани, ще ме превърне в щурец и ще ме погълне, без да ме дъвче. — Таселхоф потрепери и го погледна с широко отворени очи.

Танис поклати глава. Само Райстлин можеше да отправи към един кендер заплаха, която да не изостри още повече любопитството му.

— Нещо друго?

— Не, Танис — отвърна невинно кендерът. Всъщност Райстлин му бе споменал още нещо за очилата — че те виждали твърде истински, което, според Тас, нямаше никакъв смисъл и затова едва ли си струваше да го споменава. Освен това полуелфът вече наистина беше побеснял.

— Е, и какво откри? — попита през зъби.

— О, Танис, толкова е интересно! — възкликна кендерът. Доволен, че му се е разминало. Обърна една страница, но тя се разчупи и разпадна между пръстите му. Той поклати глава със съжаление. — Все така става. А, ето, виж тук! — всички се наведоха, за да проследят пръста му… — Рисунки на дракони! Сини, червени, черни, зелени. Не знаех, че имало толкова много видове. А това виждаш ли го? — Той обърна друга страница. — Опа! Е, вече не го виждаш, но това представляваше огромна стъклена топка. Ако се сдобиеш с такава топка, можеш да контролираш драконите и те ще правят каквото им наредиш!

— Стъклено кълбо! — изсумтя Флинт и кихна. — Не му вярвай, Танис. Тези очила май само увеличават фантасмагориите му.

— Точно за тях не лъжа! — възмути се Тас. — Наричат се драконови кълба и ако не ми вярваш на мен, попитай Райстлин!

Той трябва да ги знае, защото, според книгата, били направени преди много време от могъщи магьосници.

— Вярвам ти! — отвърна мрачно Танис, тъй като видя, че кендерът наистина се разстрои. — Но се боя, че това няма да ни помогне особено. Сигурно са били унищожени по времето на Катаклизма, освен това не знаем къде да ги търсим и…

— Не е вярно, знаем! — възкликна Тас. — Ето тук има точен списък на местата, където са ги съхранявали. Виж… — Той изведнъж млъкна и наклони глава. — Шшт. — Всички се умълчаха и след известно време чуха онова, което чувствителните уши на кендера бяха доловили.

Танис почувства, че ръцете му се вледениха, а устата му пресъхна. Сега вече съвсем ясно чуваше звука на стотици рогове — звук, който всички познаваха. Звънките медни рогове, които възвестяваха настъплението на драконовите армии… и на драконите.

Роговете на смъртта.