Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (97) (Словата на дзенските мъдреци)

96. Трите свята на Енту

(Трите свята са: желаният свят, материалният свят и нематериалният свят.)

 

Един монах попитал Енту: „Когато трите свята ме заплашват, какво трябва да направя?“

 

Фугаи:

Носи ги на плещите си.

 

Енту отговорил: „Трябва да седиш“.

 

Фугаи:

Не го товари с допълнителни грижи.

 

„Не разбирам“ — отговорил монахът.

 

Фугаи:

Дори не подозираш, че сбърка.

 

Енту казал: „Вдигни планината, донеси ми я, и тогава ще ти обясня“.

 

Фугаи:

Човек, който се прави на Буда, за миг може да направи Буда друг човек.

 

Генро:

Ако Енту не беше отговорил втория път, неговият Дзен вероятно отново щеше да се подложи на изпитание.

 

Ньоген:

Сигурно някой си мисли, че той има предвид да седне сам върху тези светове или кара монаха да седне. Кангецу-сан, хайде да пием чай!

 

Генро:

Ако монахът ме беше попитал: „Какво да правя, когато трите свята ме заплашват?“ — бих му отговорил: „Светът на заблужденията, светът на материалното и светът на нематериалното“. Ако и тогава монахът беше казал, че не може да го разбере, бих му отговорил: „Източната планина е разположена върху реката“.

 

Фугаи:

Позволете ми да продължа коана. Ако монахът ме беше попитал, аз бих отговорил: „Капка роса“. Ако той настояваше, казвайки ми, че не разбира, бих му казал: „Тя се превръща в скъпоценни камъни върху листо на лотос“.

 

Генро:

Три свята, един над друг.

 

Фугаи:

Вълните изчезват в небесата.

 

Генро:

Дзенски монах седи на възглавница.

 

Фугаи:

Изхвърли тази възглавница.

 

Генро:

Светът все още е в ушите ми. Вдигни тази планина и ми я донеси.

 

Фугаи:

Миналата нощ някой открадна тази планина.