Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (94) (Словата на дзенските мъдреци)

93. Лъвът на Тешуан

Веднъж, когато Тешуан работил в градината, видял по пътя да идва един монах. Тешуан заключил вратата.

 

Фугаи:

Интервюто свърши.

 

Монахът потропал на вратата. Тешуан попитал: „Кой е?“

 

Фугаи:

Чудовище!

 

Монахът отговорил: „Едно лъвче“.

 

Фугаи:

Лъвът попада в леговището на лисицата.

 

Тешуан отворил вратата.

 

Фугаи:

Слага си главата направо в устата на лъва.

 

Монахът се поклонил на Учителя.

 

Фугаи:

Кожата му не изглежда да е лъвска.

 

Тешуан му се хвърлил на гърба, все едно че това наистина е малко лъвче, повалил го на земята и казал: „О, дяволе, къде беше?“

 

Фугаи:

Това е начин да се възпитават малките.

 

Генро:

От началото си помислих, че това е истинско лъвче, но сега виждам, че силата му е по-малка от тази на лисицата. Той трябваше да скочи върху Тешуан, когато той отворил вратата, е да го направи безпомощен.

 

Фугаи:

Дявол!

 

Ньоген:

Кагеницу казва, че това беше прекрасно зрелище, а сега завесата трябва да падне за да се направят изводи. Съгласен съм с нея. Генро, в ролята на глупав селяндур, направи много шум за нищо. В стаята където ние — Кагеницу и аз — работим, се усеща подухването на лек ветрец. Защо трябва да се пита вятъра какво е той и откъде е? Трябва само да бъде приветствай, без да се опитваме да разберем от дявола ли е той, или от ангела.

 

Генро:

Той се назовава лъв и идва при укротителя.

 

Фугаи:

(Реве като лъв.)

 

Генро:

Този глас разтърсва манастира.

 

Фугаи:

Планините й долините връщат неговото ехо.

 

Генро:

Но лъвът се е превърнал на магаре.

 

Фугаи:

Той трябва да се научи да пада.

 

Генро:

Да се защитиш, за да имаш възможност да нанесеш удар.

 

Фугаи:

След дъжд качулка.