Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (86) (Словата на дзенските мъдреци)

85. Желязната лодка на Дзюаншъ

Когато Дзюаншъ изучавал Дзен под ръководството на Дзюфън, братът-монах на име Куан казал: „Ако постигнеш нещо в Дзен, ще направя желязна лодка и ще отплаваме към висшите морета“.

 

Фугаи:

Логично изявление.

 

След години Дзюаншъ станал Майстор. Куан бил негов помощник. Веднъж Дзюаншъ попитал: „Направили желязната лодка?“

 

Фугаи:

Опитваш се да я преобърнеш?

 

Куан мълчал.

 

Фугаи:

Лодката стои добре на водата.

 

Ньонген:

Дзюаншъ станал монах, когато бил на тридесет години. Преди това бил обикновен моряк. Някои от монасите го наричали презрително „невъзможния монах“.

Забележката на Куан се базира на факта, че по онова време хората не са умеели да строят кораби от желязо, защото са мислели, че това е невъзможно. Тази забележка накарала Дзюаншъ да медитира — в това отношение Дзю-аншъ бил задължен на Куан. Когато Дзюаншъ завършил обучението си, Куан дошъл в неговия манастир да му служи.

Възхищавам се на скромността и сдържаността на Куан и не вярвам Дзюаншъ да е задал въпроса си като отмъщение, за да се възползва от тези думи като от символ на Постижението. Това е бил един разговор между двама много близки хора.

 

Генро:

Ако бях на мястото на Куан бих попитал: „Получи ли своя Дзен? Желязната лодка е замръзнала в морето“.

 

Фугаи:

Аз не бих се качил в нея. Коанът от миналото е завършен.

 

Генро:

Не споменавайте миналото, живейте с настоящето.

не казвайте, че Куан си замълчал.