Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (8) (Словата на дзенските мъдреци)

7. Юнмън пирува в китайски храм

Веднъж, когато Юнмън чел проповед на монасите, той ги попитал: „Искате ли да се запознаете с древните патриарси?“ Преди някой да успее да отговори, той посочил с пръчката си над главите на монасите и казал: „Древните патриарси скачат по главите ви“. После попитал: „Искате ли да видите очите на древните патриарси?“ — и, посочвайки земята под краката на монасите, отговорил сам: „Те са под краката ви“. След кратка пауза той казал все едно на себе си: „Организирах пир в китайския храм, но тези гладни божества все не са доволни“.

Ньоген:

Какъв шедьовър на световната прозаична миниатюра! Въпросът на Юнмън може да бъде зададен с еднакъв успех както в Европа или Америка сега, така и в Китай преди стотици години. Всеки лъжец, споменал само за преражданията на Майсторите, става толкова популярен, че преуспява. Хиляди хора в тази страна позволяват да бъдат баламосвани от шарлатани, поощряващи най-абсурдните и фантасмагорични плодове на своето въображение. Това би било невъзможно, ако сред хората, вярващи в религията или изучаващи философия, не се срещаха такива, които да не са удовлетворени от истинските ценности. Те приличат на идолите в китайския храм: Ароматът на Просветлението витае край тях, но те са лишени от обоняние. Стотици хиляди книги в библиотеките, скулптури в храмовете напразно предлагат истинските ценности на тези идоли в плът и кръв! И тази велика проповед на Юнмън също е отишла напразно.

„Опитите на Тоудзъ да спаси всички живи същества не са по-добри от цъфтящите пролетни цветя“.

(Цитат от Коментара на Генро Към Коан 6)

Генро:

Над главите ни е само синьото небе. Къде са там древните патриарси? Под краката ни е само добрата земя. Къде са очите на патриарсите? Пирът на Юнмън е бил само сянка, и разбира се не е могъл да задоволи глада на божествата. Искате ли да знаете как пирувам в храма?

Затварям вратите, лягам на пода, изпъвам ръцете и краката и дремя. Защо? Нали казват: „В чаша, пълна догоре, не може да се налее повече чай. Добрата земя никога не ще породи гладен човек“.

Лесно е да отвориш уста. Лесно е да опишеш каквото и да било. Монахът от Корея е бил странстващ просят, който все още не се е завърнал вкъщи.