Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (77) (Словата на дзенските мъдреци)

76. Божурът на Тичуан

Тичуан с двамата му старши монаха Паофу и Чуанчин предприел пътуване, с цел да види известната картина, изобразяваща божур.

 

Фугаи:

Трябва да свалите воала от очите си.

 

Паофу казал: „Прекрасен божур!“

 

Фугаи:

Не позволявай на очите ти да те лъжат.

 

Чуанчин казал: „Не се доверявай много на чувствата си“.

 

Фугаи:

Аз бих казал: „Не се доверявай много на слуха си“.

 

Тичуан казал: „Картината вече е развалена“.

 

Фугаи:

Думите са причина за всички беди.

 

Ньоген:

Не е работа за монаси да разглеждат картина, но след като вече го правят, трябва да виждат през платното. Преди много години Сото, Майстор по Дзен, отишъл в Чикаго, където бил поканен от един свой приятел, за да види кланиците. Той ми разказа за този случай, когато се върнал в Сан Франциско, и аз забелязах, че монахът не е трябвало да ходи на такова място, но ако вече се е озовал там, той трябва да види всичко до край. На него никак не му се хареса моята забележка, защото се смяташе за доста добросъвестен и, бидейки абат на голям храм в Япония, той не се вслушвал много в думите на един на никого неизвестен американски монах.

 

Генро:

Паофу се наслаждавал, разглеждайки картината: Чуан-чин се лишил от възможността да получи удоволствие от картината, защото мислил за друго. Когато Тичуан казал: „Това е ужасно, но картината е вече развалена“, — дали с искал да се присъедини към Паофу или да осъди Чуанчин?

 

Фугаи:

Картината се нуждае от шлифовка на разума.

Помага ли цветовата гама

да се усети мириса на цветята?

Острата миризма е неприятна.

Пчелите и пеперудите

с удоволствие прехвърчат

край цветето.

 

Генро:

Хората са същите насекоми, привлечени от цветето.

 

Фугаи:

За какво цвете говориха монасите — за живо или нарисувано?

 

Генро:

Виж знака: „Не пипай!“