Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (73) (Словата на дзенските мъдреци)

72. Паошу обръща гръб

Чаочу дошъл да види Паошу, а той, щом го видял, се обърнал с гръб към него. Чаочу постлал рогозката си, за да се преклони пред Паошу, но онзи веднага скочил и се прибрал в стаята си. Чаочу сгънал своята рогозка и се прибрал у дома.

Ньоген:

Монахът в Индия има връхна дреха, долна дреха и постелка (чердже, рогозка), която през нощта използва като одеяло и през деня като постелка — за индийския и цейлонския климат такава постелка била достатъчна. За монасите в студения Северен Китай обаче тя станала просто формален символ. Дзенът на Паошу бил фин. Той приличал на прозрачен балон, който няма нито външна, нито вътрешна, нито предна, нито задна повърхност. Чаочу признавал това и искал да изрази своето уважение, но в този момент Паошу се прибрал в стаята си, защото било излишно да се спазва външното приличие при едно така дълбоко взаимно разбиране между душите им. И тогава Чаочу си тръгнал.

Когато Ханшан приемал един монах от един друг манастир, той го потила: „Откъде си?“ Монахът назовал манастира си. „На какво ви учат там?“ „На медитация“, — отговорил монахът. „Покажи ми как медитирате“, казал Ханшан. Монахът седнал, скръствайки крака в позата на Буда. Ханшан се развикал: „Ей, глупако! Махай се! В нашия храм си имаме достатъчно статуи на Буда“.

Този монах има различно вътрешно и външно съдържание. Когато медитира, прилича на каменен Буда, но когато яде, прилича на Прета, а понякога може да прилича на Ашура. Не е чудно, че Ханшан не е пожелал той да остане в манастира.

„Но, — ще попитате вие, нали Учителят помоли монаха да му покаже как медитира?“

Монах, който наистина медитира, никога не сяда, не ляга, не стои и не говори.

Тогава как е правилно да се покаже медитацията?

Но нали не трябва да подражавате на Паошу или Чаочу.