Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (71) (Словата на дзенските мъдреци)

70. Жилището на Чаочоу

Веднъж, когато Чаочоу отишъл при Юанчу, последният го попитал: „Защо на твоите години още не си се заселил на постоянно място?“ — „Къде е моето място?“ „Ей там в планината са развалините на моя замък“. — предложил Юанчу. „Защо ти не се заселиш там?“ — попитал Чаочоу. Юанчу не отговорил нищо.

По-късно Чаочоу посетил Чую и онзи също го попитал: „Защо на стари години още не си се заселил някъде?“ „Къде да намеря място за мен?“ — попитал Чаочу. „Нима на твоите години все още не знаеш къде е мястото ти?“ — настоявал Чую. Тогава Чаочоу казал: „Тридесет години прекарах яхнал кон, а сега не мога да се задържа на едно магаре“.

Ньоген:

На 60 години Чаочоу тръгнал на път за да посети един по един своите Учители. Когато станал на 80, той все още ходел по пътищата като странстващ монах. Неговият Дзен бил зрял и сочен като вино, но изглежда другите монаси и учители са го смятали за незрял.

Когато Юанчу предложил на Чаочоу да се засели някъде, последният знаел къде се намира истинското му жилище и, че не съществува място извън него, поради което отговорил: „Къде да намеря място?“ — с ирония. Като забелязал, че на Юанчу му липсва пълно разбиране и, че той е във властта на първото впечатление. Чаочоу му предложил той да се засели сред развалините. Мълчанието на Юанчу било свидетелство за неговото поражение.

Чую му задал същия въпрос, и Чаочоу повторил отговора си, като му дал възможност да покаже своето разбиране. Чаочоу, който обяздил буен кон, разбрал, че сега магарето не ще може да го откара. Чую разбрал по-малко и от Юанчу.

След това Чаочоу живял в замък, учил монасите и живял 120 години. Той не използвал „голямата пръчка“, не повишавал глас както другите Учители. Малкото думи, които той произнасял, били пропити с истински Дзен.

Учителите по Дзен в Япония и Китай живеели в стари замъци, поддържани от аристокрацията. Монасите-глупаци били привличани от великолепието на тези временни обиталища и не ги интересувало величието — истинското или лъжовното — на живеещите в тях Учители.

Чаочоу се бил освободил от лъжовни представи, проверявайки разбирането и избирайки си учители по време на своите странствания. Бихме могли само да съжаляваме, че по-късно той заживял в замък, а не останал странстващ монах, подобно на облака на небето.

Сред будистите има такива, които, криейки могъществото си, все пак влияят върху хората, както това правят суфите и дервишите.