Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (68) (Словата на дзенските мъдреци)

67. Трансмиграцията на Чиенфън

Чиенфън попитал: „Какви очи имат тези, които са минали през петте свята?“

Хакуин в своята „Песен на медитацията“ казва: „Причината за преселването (миграцията) ни от един свят в друг е, че сме се изгубили в мрака на нашето невежество“. В Индия първоначално петте свята са означавали пет психологически състояния (равнища), но в различните китайски преводи тези думи са изтълкувани погрешно като имена на пет индивида, живеещи в пет свята, като Мануша — нормално състояние на ума, човешка степен: Ашура — когато изчезва равновесието между чувства и желания: Гириашоки — животински ум, когато изчезва интелекта и поведението се определя от петте сетивни усещания: Прета — гладният дух: Нирана — страдащия дявол.

Чиенфън дал този отговор, за да разруши илюзиите на монасите.

Фугаи:

Човек може радостно да се усмихва сутринта, а вечерта гневът да преобразява лицето му. Така за едни ден той преминава в състояние на Гириашоки. Сутринта от очите му струи добрина, а вечерта — ненавист, но Дзен не се интересува от тези очи. „Очите, с които гледам Бога, са същите, с които Бог гледа мен. Не! Не! Дори хилядоокия Авалокитешвара има само едно истинско око“.

Невежите са излъгани от илюзиите докато светите знаят как да влязат във всеки един от световете и да спасят страдащите. Бодхисатва не би се изплашил да премине през бойното поле рамо до рамо с Прета до самото дъно на Нерана.

Генро:

Целият свят и моята градина.

Птиците пеят мои песни.

Вятърът е моето дихание.

Танците на маймуните са мои.

Плуващата риба е израз на свободата ми.

Вечерната луна се отразява в хиляди езера,

но, когато планината се покланя на луната.

всички образи изчезват,

и върху водата остава само сянката.

Обичам всяко цвете.

предвещаващо пролетта,

и всяко листо,

изрисувано от есента.

Да пребъдат във вековете

щастливите превръщания!