Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (67) (Словата на дзенските мъдреци)

66. Дълбоката същност на Тао У

Тао У седял на една висока пейка, потопен в медитация, когато при него дошъл един монах и го попитал: „Коя е дълбоката същност на учението?“ Тао У станал от пейката за медитация и застанал на колене с думите: „Ти си дошъл отдалече, но се страхувам, че не мога нищо да ти отговоря“.

Фугаи:

Внимавай, братко. Рискуваш да потънеш в морски дълбини.

Ньоген:

Да, така е. Този монах не осъзнава опасността, която го заплашва. Той всеки момент ще се удави. Самата атмосфера на манастира на Тао У съдържа в себе си дълбоката същност на Дзен, но монахът разделя тези неща. Защо не се е включил в групата на медитиращите? В началото сигурно не би видял нищо, но постепенно мъглата от илюзии би се стопила в топлите лъчи на слънцето.

Учителят е добър, но понеже в учението няма нито висше, нито нисше, нито повърхност, нито дъно, той не могъл нищо да покаже на ученика.

Генро:

Бих казал, че Тао У носи дълбоката същност на Дзен.

Фугаи:

Бих искал да кажа, че моят Учител познава дълбоката същност на Дзена на Тао У.

Ньоген:

Такива клюки ме карат да се изчервявам Бих искал от самото начало никой нищо да не е казвал.

Генро:

Дълбоко, безбрежно море —

то няма граници.

Когато Таоу слиза от своята

висока пейка —

няма дълбочина.

няма вода.

Фугаи:

Това е извън висшето и малкото.

това е по-високо от плиткото и дълбокото.

Страхувам се, че моят възлюбен Учител

рискува да се удави.

защото сърцето му е голямо

и той обича всички същества.