Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (63) (Словата на дзенските мъдреци)

62. Колибата на Наншуан

Веднъж при Наншуан, който живеел в планината в маяка колиба, дошъл едни непознат. Наншуан тъкмо се канел да отиде да работи на полето. Наншуан поздравил човека и казал: „Влизай и се чувствай като у дома си. Приготви си нещо за ядене, хапни, а каквото остане — донеси ми го на полето“.

Наншуан работил е полето без да жали сили до късно вечерта и се прибрал изморен и гладен. Пришелецът приготвил ядене, изял всичко, което намерил в колибата, изхвърлил и изпочупил всички кухненски съдове.

Наншуан го заварил да спи сладко в празната колиба, но, когато легнал до него, изпъвайки умореното си тяло, онзи скочил и избягал.

След много години, разказвайки тази случка на учениците си, Наншуан казал: „Добър беше този монах, и до сега много ми се иска да го срещна пак“.

Ньоген:

Наншуан се радвал на уединението, което му помагало да формира своя Дзен. Монахът искал да го освободи от каквито и да било формиращи идеи, но знаел, че аргументите му никога няма да убедят Наншуан.

Наншуан разбрал какво се е опитал да му покаже монаха, заспал в празната колиба.

Пустотата — не е истинското жилище на дзенския монах. Пришелецът си отишъл, като оставил Наншуан в нова атмосфера за творчество.

Дзен взима храната на гладния, меча — на воина. Всичко, към което се привързва човек, е истинската причина за неговите страдания.

Странният монах не искал да дава нищо на Наншуан освен Освобождението. Свободата. По-късно, когато Наншуан разказвал на учениците си за това колко искал пак да срещне този стар монах, той изглежда е черпил истинска свобода от непреходното чувство на благодарност към своя безименен Учител.