Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (62) (Словата на дзенските мъдреци)

61. Свещените плодове на Юанмън

В храма, който хората наричали „Часовниковата кула на Свещените Дървена“, живял някога Юанмън.

Една сутрин при него дошъл един чиновник (от департамента) и попитал: „Какво става? Узряха ли свещените плодове?“

„Нито едни от тези плодове от никого, никога и пито веднъж не е бил наричан зелен“. — отговорил Юанмън.

Ньоген:

Прасковата започва да дава плодове след три години, други дървета — след осем. Свещените дървета по-скоро биха могли да пораснат в двора на храма, отколкото където и да било на друго място. Китайският чиновник разбира се знаел, че става въпрос за плодовете на мъдростта, и искал да види Дзена на Юанмън в действие — и не след три години или осем, а веднага. Той не искал да чака.

В отговора на Юанмън проличал плода на Дзен. Познанието идва постепенно докато човек наблюдава узряването, на плода, но реализацията на Дзен става по-късно, когато плодът узрява и става червен.

Генро:

Неговият Дзен не е узрял. Думите му са безцветни.

Фугаи:

Обичам този зелен плод.

Ньоген:

В това дзен-до, съдейки по наименованието му, имаше Дзен. Когато питат какъв Дзен човек може да получи тук, как да се отговори на този въпрос? Ние не докарваме своя Дзен, когато влизаме в ново жилище, не го оставяме и в предишното. Не го разделяме на части, за да го набутаме по джобовете си. Когато палим лампадата и фимиама започва да ухае, нашият Дзен пламва, заливайки жилището ни от пода до тавана, насищайки всяко ъгълче. Дай надлежното на молещия или му стисни ръката. Умен ли е задал въпроса или глупав — няма никакво значение. Той също е имал Дзен, който никой не нарича зелен.

Генро:

На дървото свещено

свещени плодове растат.

Колко са?

Един, два, три.

Те са още неузрели.

но не са зелени.

Вземи и ги откъсни.

Твърди са като гюлета.

Когато китайският чиновник

се опитал да отхапе

от плода от дървото на Юанмън

в свещената часовникова кула.

той си счупил зъбите.

Той не е знаел, че размерите на плода

са такива, че вместяват

небето и земята и всичко живо на нея.