Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (55) (Словата на дзенските мъдреци)

54. Храна за Енту

Когато Чиншуан дошъл при Енту, който живеел в тихо уединено място, той го попитал винаги ли има какво да яде два пъти на ден. „Четвъртият син от семейството на Чуан ми помага и аз съм му много задължен“. — казал Енту. „Ако не изпълняваш достатъчно добре дълга си, ще се преродиш във вол и ще трябва да възстановиш на този човек всичко, което си му задлъжнял през този си живот“. — предупредил го Чиншуан. Енту сложил до челото си двата палеца и нищо не отговорил. „Ако имаш предвид рогата, трябваше да раздалечиш палците и да ги сложиш до върха на главата“. Преди още Чиншуан да завърши изречението. Енту извикал: „Чиншуан не разбира какво означава това!“ „Ако знаеш повече, защо не ми го обясниш?“ — попитал Чиншуан. Енту се намръщил и казал: „И ти си изучавал тридесет години будизъм, но все още се въртиш от тук от там. Нямам нищо общо с теб“. С тези думи той захлопнал вратата пред носа на Чиншуан. В това време оттам минал четвъртия син от семейство Чуан, когато съжалил Чиншуан и го взел в своята къща, която била наблизо. „Преди тридесет години бяхме близки приятели. — казал Чиншуан. — но сега той е постигнал повече и не иска да го сподели с мен“. Същата нощ Чиншуан съвсем не могъл да спи и накрая станал и отишъл при Енту: „Братко, бъди така добър да ми проповядваш Дхарма“. Енту отворил вратата и обяснил учението. На следващата сутрин гостът се върнал вкъщи с щастливо постижение.

Ньоген:

Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите.

Когато чул за бившия си приятел Енту, че живее тихо в отдалечена част на страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо.

По-онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртия син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту.

Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен-монах.

Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви.

Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващия си живот, за да плати за всичко през този живот.

Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична (безформена) форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чиншуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда.

Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум (ръце), той бил в състояние да получи Дхарма.

Какво е било това и как може да се постигне, можете да научите единствено сами, от личния си опит.