Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (45) (Словата на дзенските мъдреци)

44. Нанхуан отхвърля както монаха, така и обикновения

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: „Ти си прекалено мирянин“. Тогава монахът събрал длани. „Ти си прекалено монах“. — казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на своите монаси: „Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна“.

Ньоген:

Когато монахът дошъл за сандзен, той възнамерявал да изрази свободата си, като не се придържа към правилата, които трябва да се спазват, когато влизаш в дзен-до или излизаш, но първите думи на Нанхуан така го стреснали, че той променил отношението си. Къде тогава останала неговата свобода? Светът е пълен с хора, които са нещо „прекалено“ и хора, които смятат, че религиозните вярвания ще им дадат свобода. Той е свободен и преминава почти незабелязан, защото към нищо не се привързва. Правилата и законите никога не го вълнуват. Той може да се покори или да си тръгне — това няма значение.

Генро:

Ако бях Нанхуан, щях да кажа на монаха: „Ти си прекалено глупав“. А на майстора, който казал на монаха да пусне ръцете си бих казал: „Ти си твърде безумен“.

Действителното Освобождение не съдържа в себе си нищо, което да може да се усети, измени: нито цвят, който може да се види, нито звук, който може да се чуе.

Свободният човек няма нищо в ръцете си. Той никога нищо не планира, а реализира в съответствие с действията на другите. Нанхуан бил способен Учител. Той отпуснат примката на въжето на монаха.

Ньоген:

Силас Хабърд веднъж казал: „Колкото повече остарявам, толкова опростявам моята наука и религия. Книгите означават по-малко за мен, молитвите означават по-малко за мен, лекарствата означават по-малко за мен, но мирът, приятелството, любовта и живота, изпълнен със смисъл означават повече за мен, определено повече“.

Тук виждаме един добър американец, който е изучил Дзен (както и трябваше да се очаква) на преклонна възраст. Но защо трябва да се чака докато остарее?

Много хора не знаят как да се освободят от науката и религията. Колкото повече се занимават с наука, толкова повече създават разрушаваща сила. Тяхната религия е твърде тежка дреха за разходка при лек пролетен ветрец. Книгите за тях са бреме, а молитвите — красиви извинения (оправдания). Те поглъщат лекарства, но не намаляват болестта си физически или психически. Ако наистина искат мир, приятелство, любов и истински живот, пълно отдаване, те е трябвало да се освободят от всичко фалшиво и илюзорно, за да осъзнаят духа на свободата.